Бъдещето на културното наследство на България бе обсъдено от представители на ГЕРБ във Велико Търново. Срещата бе под патронажа на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и се проведе на 6 юли в Интерхотел Велико Търново.
В националната кръгла маса взеха участие д-р Анатолий Йорданов, областен координатор на ПП ГЕРБ в Ловеч, и Павлина Гешева, член на постоянната комисия по образование, наука, култура към Общински съвет – Ловеч. Модератор на проявата бе Йорданка Фандъкова, председател на Експертната група по образование, наука и култура към ГЕРБ.
Аналитичната презентация на Фандъкова разкри дълбоката криза, в която се намира българската култура. Действащото у нас законодателство не е променяно от 1969 г. и не отговаря на принципите и изискванията на няколко международни конвенции за културното наследство, особено на Европейските конвенции за опазване на археологическото и на архитектурното наследство.
За съжаление, културното наследство се игнорира напълно от различните правителства, независимо от опитите на общественици да предизвикат дебат по темата. Така то попадна под ударите на сенчести интереси. Допусна се появата и укрепването на огромна мрежа от иманяри и трафиканти, които ежедневно ограбват земите ни и лишават поколенията от исконно право да имат история и българска идентичност.
Липсата на ясна политика по отношение опазването на културното ни наследство и бездействието на ангажираните администрации са причина страната ни да се превърне в “доставчик“ на културно наследство и износител на нелегален трафик. Стигна се до унищожаването на десетки паметници.
Въпреки Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), не се появиха частни музеи и галерии в духа на най-добрите европейски практики. Много от колекционерите не са регистрирали колекциите си и на практика обществото е лишено от достъп до тях.
Отчитайки международните модели и практики в ЕС, както и проблемите ни, ПП ГЕРБ ще предложи за първи път в най-новата ни история цялостна програма за културно-историческото наследство. Тя е част от обща интегрирана политика в културата.
Мултимедийно представяне на проекта направи д-р Тодор Чобанов, като акцентира върху три стратегически приоритетни направления (виж отделно).
Изказвания по проекта направиха още проф.М.Ваклинова – директор на Института за паметниците, проф. Пл. Легкоступ – ректор на ВТУ, проф. Г. Бакалов от СУ „Св. Кл. Охридски“, арх. П. Диков, проф.Валерия Фол, ст.н.с. К. Дочев от Института за паметниците на културата – В. Търново.
Активно участие в последвалата дискусия по проблемите на културно-историческото наследство взеха видни наши учени, авторитети в тази област. Проф. Георги Лозанов изрази одобрението си от представения проект и говори за социализацията и публичното функциониране на културното наследство. Проф. Божидар Димитров поздрави екипа, разработил проекта за Програма, и посочи липсата на държавна концепция за културно-историческото наследство като основна причина да няма закон за него. Интерес предизвика презентацията на д-р Милен Врабевски, председател на фондация „Българска памет“, за мястото и ролята на българската диаспора в чужбина.
Гости на кръглата маса бяха Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Цветанов адмирира съдействието на експертите при изграждането на тази програма, независимо от политическата им принадлежност. Борисов изрази категоричната си убеденост, че за развитието на културно-историческото ни наследство държавата може да отдели и повече от 0,5% от БВП, ако има точни законови механизми за опазването и използването на това наследство за благото на всички.
В заключителната част от работата на кръглата маса Фандъкова постави отново акцент върху готовността на ПП ГЕРБ да поеме ангажимент към Програмата. Гаранция за това е и присъствието на лидера на партията и на нейния председател.
Павлина Гешева, общински съветник
1. Въвеждане на европейските модели за управление и стопанисване, развитие на публично-частните партньорства. Това направление включва:
– Изработване и приемане на ново законодателство в сферата на културното наследство,
– Създаване на нов режим на собствеността в духа на най-добрите модели на държавите от ЕС,
– Създаване на съвременен модел на търговия с културни ценности,
– Реформиране на съществуващата институционална рамка и създаване на модерна администрация,
– Създаване и прилагане на модел за публично-частни партньорства,
– Реформиране на музейната система,
– Стимулиране на културния туризъм и културните индустрии.
2. Ефективно социализиране на културната наследство и интегрирането му със сферите на науката, туризма и образованието. То включва:
– Създаване на нов модел за изследване на културното наследство,
– Обезпечаване на поддържаща инфраструктура,
– Създаване на културни маршрути и обезпечаване на културнея туризъм с достъпни и атрактивни обекти,
– Задълбочаване на връзките с образованието,
– Регламентиране на колекционерството,
– Създаване на публични регистри и дигитализация на наследството.
3. Засилване на европейското и световно измерение на българското културно наследство.Изразено в:
– Оптимизация на изложбената дейност в чужбина,
– Стимулиране на международните проекти,
– Задълбочаване на международното сътрудничество,
– Подобряване работата на българските културни центрове в чужбина.
