Среща с проф. Пламен Дойнов – от Цветан С. Тодоров

Порив за честност – така определя своите творби проф. Пламен Дойнов, ректор на Нов български университет, който гостува в Ловеч в Клуба на дейците на културата на 19 април 2024 г. Представените две нови книги говорят за намесата на политическото в литературата („Освен терора. Моделиране на новия писател на НРБ. 1944–1956“) и обратното („След истината. Нова политическа поезия“). Гостът бе представен от Жанина Илиева.

В близо едночасовото изложение професорът даде много и разнообразни примери от близкото тоталитарно минало с неговите метастази в културата. Например той разказа за една Наредба от октомври 1944 г. според която можеш да получиш автоматично висше образование, ако си член на Съюза на писателите. Така Ивайло Петров, за да влезе през 2000 г. в състава на НСРТ, му се „присъжда“ висше образование по тази наредба. Има още

Обсъдиха защитата на журналисти от съдебен тормоз чрез т. нар. „дела-шамари“ (SLAPP) – от Цветан С. Тодоров

Кръгла маса за по-добра защита на журналистите от съдебен тормоз чрез т. нар. „дела-шамари“ (SLAPP) и противодействието чрез Закон на Дафне се проведе в столицата на 9 април 2024 г. в Дома на Европа.
Организаторите от АЕЖ бяха поканили Матю Каруана Галиция, директор на фондация „Дафне Каруана Галиция“, и Чарли Холт, правен съветник в Greenpeace Internationa l и член на Управителния съвет на CASE. Те представиха анти-SLAPP законодателството в Европа, Директивата на ЕС и препоръките на Съвета на Европа и Европейската комисия. В тази сфера в Европа е значително напреднала, като всяка страна има особености.
Европейският парламент вече е приел Директива в защита на медии от обществени организации от т.нар. дела шамари. До 2026 г. всички страни от ЕС трябва да внедрят разпоредбите ѝ във вътрешните си законодателства. В България се очаква да бъдат обявени конкретни предложения за промени в ГПК, които да стъпват на новата директива.
Припомняме, че Матю е син на убитата журналистка Дафне Каруана Галиция – малтийска разследваща журналистка, писателка, блогърка и активистка в борбата с корупцията.

Има още

Как съветското кино влияеше чрез идеологията си върху българското кино (1950 – 1989 г.) – Цветан С. Тодоров

„Септемврийци“ 1954

Съветското влияние върху българското кино в периода 1950 – 1989 г. се проявява като индоктринацията по пътя на господстващата тогава марксистко-ленинска идеология. Българските кинотворци работят в държавната кинематография в условията на липса на всякаква друга алтернатива. Картината е сложна и многопластова, но за целите на това съобщение ще бъда принуден да я схематизирам до най-главното – проявите на официалния политически императив. В случая се интересуваме от тоталитарната парадигма, която се възпроизвежда чрез киноизкуството.
И така, в СССР, а след 1944 г. и в България, господства идеологията марксизъм-ленинизъм с всички произтичащи от това последици. Става дума за държавно управление на културата и творби според нормите на социалистическия реализъм. Както гласеше вицът от онова време – „Това е възхвала на управляващите в достъпна за тях форма“.
На практика върви процес на възхвала, възпяване и дори втълпяване на комунистически идеи, отглеждане на удобни обществени нагласи и прилагане на когнитивни стратегии посредством професионална методология със средствата на киноизкуството. Пред кинодейците се поставят задачи да показват новия положителен герой – комунист, да хвалят колективизацията, да изобличават „излишните класи“ като кулаците, буржоазията, т. нар. „бивши хора“.
По правилата на т. нар. „идеологическа борба“ се критикуваше капиталистическото кино като безсмислено развлекателно зрелище, водещо до затъпяване на зрителя, като безидейно и ретроградно. Има още

Ловешкият зет Ахим Пурвин участва в международния конкурс „Алеко“ на в. „Стършел“

Ловешкият зет, карикатурист и писател, Ахим Пурвин участва в международния конкурс „Алеко“ на вестник „Стършел“, като в брой 4034 от 19 януари 2024 г. са публикувани три хумористични разказа и карикатури. Те са от неговата книга „Един германец с българска (от)лична карта“ (2020), която бе представена в Ловеч през август 2020 г. Книгата на Ахим Пурвин е съставена от карикатури и литературни миниатюри, вдъхновени от случки в България и в Германия. Тя е доказателство за неговото свежо чувство за хумор, наблюдателност и талант да открива разлики между българския и германския народ. Пожелаваме му успех в конкурса. Има още

Как „Великият Гетсби“ изчезва в „Малката книжарница“ на Драматичен театър Ловеч – от Цветан С. Тодоров

Драматичният театър в Ловеч е готов с премиерата „Малката книжарница“, която ще е на 20 декември 2023 г. в камерната сцена от 19.00 часа. Идеята, текстът и режисурата са на Кристиана Бояджиева, която разбира и от книги, и от театър. Неотдавна успешно адаптира за ловешка сцена една от най-великите книги – „Дон Кихот“. Сега е впечатлена от „Великият Гетсби“. Или от изчезването на „Великият Гетсби“.
Още по-точно – от изчезването на един ценен уникален екземпляр от рафтовете на бутикова книжарница, което внася напрежение между героите. Защото действието на пиесата събира петима в една малка, но особена книжарница. Има още

Отиде си режисьорът Иван Станев, който изстреля ловешкия театър на европейско ниво- от Цветан С. Тодоров

В петък, 1 декември 2023, към обяд видях във ФБ съобщението на актрисата Жанет Спасова Jeanette Spassova от 21 ч. Пишеше: „Не мога да повярвам,че пиша това! Най-близкият ми човек си отиде тази нощ. Несправедливо! Невероятно талантливият Иван Станев, Ivan Stanev, Yvain Totleben, Totleben TV.“
Бях на пет метра от залата на музея до Покрития мост в Ловеч, където през 1986 г. се игра „Алхимия на скръбта“ на Иван Станев – три представления само за гости от столицата, защото спектакълът бе забранен от тогавашната власт.
Защо ли точно тук ме застигна скръбната вест? Що за алхимия е животът? Кой и защо насочва този куршум с изместен център, който през последните години отнесе един куп приятели, с които минаха най-хубавите ми години? Стоях пред залата и се взирах през стъклата, за да видя групата на Иван Станев –

Има още

Зомер отново е в Ловеч – от Цветан С. Тодоров

zomer 1През март 2010 един учител по немски език в Езиковата гимназия в Ловеч експонира в галерията 40 фотографски портрета (формат 90х60 см)на местните хора на културата.
Това лято – 2023 г., той отново се появи в Ловеч, защото обича града и неговите хора.
Това е Аксел Зомер. С него беше съпругата му Снежина, актриса, която игра в няколко постановки в Ловеч. Сега двамата живеят в Мюнхен.
Аксел донесе проект на книгата „Човек не живее само от хляб“ с въпросните фотографии с идея да се издаде. Така се казваше и изложбата преди 13 години.
Книгата е придружена с увод и благодарности, както и факсимилета от тогавашната преса. Срещнахме и Ваня Радоева, съпруга на починалия художник и скулптор Александър Иванов – един от героите в книгата. Има още

Филмът Оppenheimer май не е за атомната бомба – от Цветан С. Тодоров

3351

Филмът „Опенхаймер“ (2023) на Кристофър Нолан май въобще не е за атомната бомба. По-скоро е за нейните пораженията в съзнанието, в психиката на гения.

Разбира се,  „Опенхаймер“ е толкова многопластов, предълъг и многозвучен филм, че може да го видиш и като историята на създаването на атомната бомба по проекта „Манхатън“. Даже има ядрен взрив, заснет без CGI.

Но много по-интересни са човешките отношения и техните извивки. Красноречива е сцената, в която създателите на бомбата гледат документален филм за Хирошима и Нагасаки след хвърлянето на двете атомни бомби. Ние не виждаме тези документални кадри, ние виждаме тяхното въздействие върху публиката и главно върху героя на Килиън Мърфи  (“28 дни по-късно” и гангстерския сериал „Остри козирки“). Поражението е поразително. Има още

Ловеч: И „Възраждане“ се включи в конференцията за руския фактор в българските кризи

На втория ден от конференцията за руския фактор в българските кризи в Ловеч ПП „Възраждане“ чрез депутата инж. Николай Дренчев се включила в дискусията. Това разбираме от информация на пресцентъра на Община Ловеч.
Николай Дренчев изразил мнението, че на конференцията са се събрали „русофоби“. Модераторът Антон Тодоров обяснил значението на думата: „Фобия“ означава „страх“, но ние страх от Русия нямаме. Ние имаме страх от българите, които не разбират зловредното руско влияние. Това е целта на конференцията. А вие уж сте български националисти, а защитавате интересите на Русия“.
Евродепутатът Александър Йорданов пък посъветвал „Възраждане“ да четат повече и да се образоват, даже предложи да им организира образователни курсове. Има още

В Ловеч готвят конференция: „Руският фактор в българските кризи“

Община Ловеч организира научна конференция на тема: „Руският фактор в българските кризи“, която ще се състои в Ловчанско читалище „Наука – 1870“ на 10 и 11 юни 2023 г. Участниците са подбрани от политолога Антон Тодоров.
Припомняме, че през 2017 г. същите организатори проведоха конференцията „100 години от болшевишкия преврат в Русия и влиянието му в България“. По-късно изнесените доклади бяха издадени в книга.
Настоящата конференция започва на 10 юни (събота) от 9.30 часа с приветствия от Корнелия Маринова, кмет на община Ловеч, Даниел Митов, зам.-председател на ГЕРБ, бивш външен министър, Асим Адемов, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ-СДС и Александър Йорданов, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ-СДС.
Сред участниците са имена като проф. Веселин Янчев, Атанас Запрянов, проф. Вили Лилков, проф. Милко Палангурски, проф. Лизбет Любенова, доц. д-р Светослав Живков и много други.
В първия панел с модератор Антон Тодоров участват следните автори със съответните теми:
Доц. Борис Стоянов, историк, СУ „Св. Климент Охридски“
„Съветският фактор в Източна Европа“ Има още