Слу­жи­тел на След­с­т­ве­на­та служ­ба в Ло­веч е учас­т­вал в сред­но­щен ин­ци­дент меж­ду две ко­ли край Ра­дю­ве­не, съ­об­щи пос­т­ра­да­ли­ят Пла­мен Пе­чев, гла­вен юрист в об­щи­на­та. Слу­ча­ят не бе съ­об­щен в бю­ле­ти­на на МВР, на­вяр­но ка­то ма­ло­ва­жен.

На 24 юни око­ло 23,30 ч. юрис­тът с ко­ла „WV По­ло“ на де­сен за­вой е уда­рен от „Ал­фа Ро­мео“, пи­ше в жал­ба­та. Ско­рост­та е би­ла око­ло 50 км, а нас­рещ­ни­ят ав­то­мо­бил е за­бе­ля­зан по­не от 500 м. Той оба­че ряз­ко ма­нев­ри­рал в дяс­но за не­го с цел да из­бег­не че­лен удар и пре­диз­вик­ва стра­ни­чен ляв удар с мо­я­та ко­ла, пи­ше Пе­чев. По-на­та­тък обяс­ня­ва: „От дру­га­та ко­ла из­ле­зе мъж око­ло 45 г. с две мом­че­та око­ло 18-19 г. Въз­рас­т­ни­ят се свър­за с де­жур­ния на МВР и по про­фе­си­о­на­лен на­чин на из­ра­зя­ва­не по­ис­ка пат­рул­на ко­ла.“

Прис­тиг­на­ли­ят пат­рул е кон­с­та­ти­рал ед­ни фак­ти, а дру­ги пре­неб­рег­нал, твър­ди жал­ва­щи­ят се. По-къс­но е раз­б­рал, че мъ­жът ра­бо­ти в ок­ръж­на­та след­с­т­ве­на служ­ба. Спо­ред не­го, Пе­чев се дви­жел “с бяс­на ско­рост”. В не­де­ля НГ опи­та да се свър­же с евен­ту­ал­ния из­вър­ши­тел, но те­ле­фо­нът му бе из­к­лю­чен.

Оше във втор­ник ста­на­ло яс­но, че той е шо­фи­рал с акт за ад­ми­нис­т­ра­тив­но на­ру­ше­ние, чий­то срок е из­те­къл на 16 юли т. г. Следо­ва­тел­но той ня­мал пра­во да шо­фи­ра.

Лошото шо­фи­ра­не по­ражда и съм­не­нието у Пе­чев, че зад во­ла­на е било ня­кое от мом­че­та­та. По­ли­ца­и­те с не­о­хо­та сва­ли­ли са­мо­лич­ност­та им. Но ни­то един от три­ма­та по­ли­цаи не ги раз­пи­тва.

Пе­чев за­поз­нал със слу­чая ше­фа на след­с­т­ви­е­то в Ло­веч Кра­си­мир Ма­ри­нов, ще за­поз­нае и кме­та Мин­чо Ка­зан­джи­ев. Не при­е­ма ви­на за ин­ци­ден­та и по­дава жал­ба-въз­ра­же­ние до на­чал­ни­ка на РПУ – Ло­веч.

Спо­ред акта и два­ма­та во­да­чи имат ви­на. Спо­ред Пе­чев оба­че ак­тът е не­за­ко­но­съ­об­ра­зен и след­ва да се прек­ра­ти. Не­до­у­мя­вам как мо­же на рав­но мяс­то, при доб­ра ви­ди­мост и 50 км./ч, да не мо­жем да се раз­ми­нем, учуд­ва се Пе­чев. Сле­ди­те яс­но со­че­ха, че уда­рът е в мо­е­то плат­но, до­пъл­ва той.