Мила Банчева

Без съм­не­ние те­ма­та на мла­ди­те ре­жисьо­ри, съб­ра­ли се в Ло­веш­кия те­а­тър на фест, е бун­тът. Но сре­щу как­во днес? Ако в сре­да­та на 80-те го­ди­ни по вре­ме­то на Иван Ста­нев той бе­ше сре­щу соц­сис­те­ма­та, то днес ня­ма преч­ки да пра­виш ка­къв­то те­а­тър ис­каш. Ня­маш преч­ка ли? Ог­ром­ни преч­ки!

Ре­жисьо­рът Вла­ди­мир Пет­ков, ня­ко­га­шен учас­тник в Дни­те на мла­да­та ре­жи­су­ра, дъл­го вре­ме ра­бо­тил във Фран­ция, днес ка­то гост на Пе­тия фест, е то­чен: – В цял свят се да­ват па­ри на дър­жав­ни­те те­ат­ри, за да пра­вят из­кус­тво­. А ко­мер­си­ал­ни­ят те­а­тър е на сво­бод­ния па­зар. У нас е об­рат­но­то. Ми­нис­терст­во­то да­ва па­ри на дър­жав­ни­те те­ат­ри, за да пра­вят ко­мер­си­ал­но из­кус­тво, а се­ри­оз­ни­те твор­ци са на сво­бод­ния па­зар. В Бъл­га­рия всич­ко е на­о­па­ки.

Ня­ма съм­не­ние, сис­те­ма­та тряб­ва да се про­ме­ни. Ве­чер­ни­те дис­ку­сии с мо­де­ра­тор Ели­ца Ма­те­е­ва (тя пра­ви още ви­де­од­нев­ни­ци, нас­та­ня­ва за но­щу­ва­не и най-ве­че е се­лек­ци­о­нер на фес­та) со­чат точ­но то­ва.

Ак­три­са­та Ка­си­ел Ноа Ашер пък е ис­тин­ски ге­не­ра­тор на енер­гия по вре­ме на фес­та. Осо­бе­но след ка­то ни раз­тър­си в сря­да с мо­нос­пек­та­къ­ла “Ни­що по-­ху­ба­во” (реж. Мла­ден Алек­си­ев по Оли­вер Бу­ков­ски). Мнооо­о­го го­ля­ма ак­три­са! Пос­ле из­ку­ше­ни­е­то “Йер­ма” по Лор­ка на Мла­деж­кия те­а­тър с ре­жисьор Би­ля­на Пет­ро­ва и из­гря­ва­ща­та звез­да Ми­ла Бан­че­ва. Ко­га­то зна­еш как­во тър­сиш, на­ми­раш го – сти­лен и зав­ла­дя­ващ про­чит на Лор­ка, ос­та­вящ въз­диш­ка на въз­хи­ще­ние след се­бе си.

Вар­нен­ски­ят те­а­тър ни оша­ша­ви с “Вре­ме да оби­чаш, вре­ме да ум­реш” на Гер­га­на Ди­мит­ро­ва. Доб­ре дош­ли в со­ца, до­ми­ни­ран от це­лув­ка­та на Бреж­нев и Хо­не­кер в един ди­ги­та­ли­зи­ран ва­ри­ант.

В съ­бо­та ве­чер гле­дах­ме ав­тор­ския “Час пре­ди по­лу­нощ” на Юли­а­на Сайска – пре­въз­хо­ден те­а­тър на те­ла­та, без ду­ми, са­мо с му­зи­ка и плас­ти­ка. Всич­ко за мъ­жа и же­на­та, ом­ръз­на­ли си до пог­ну­са и не мо­же­щи един без друг. Ни­ма са нуж­ни ду­ми ту­ка? Не­де­ля­та бе пос­ве­те­на на ло­веш­кия “АРТ” на Ата­нас О’Ма­хо­ни, за ко­я­то НГ е пи­сал. В по­не­дел­ник фес­тът свър­шва с наг­ра­ди и пре­ми­е­ра на спек­та­къ­ла “Раз­ни чуд­ни ис­то­рии” („Нощта срещу Еньовден“) по Го­гол. Чу­дес­но заг­ла­вие за фи­нал.

Цве­тан
То­до­ров