Оби­чам аб­со­лют­ни­те ог­ра­ни­че­ния, те пред­по­ла­гат ис­тин­с­ка бит­ка, каз­ва за се­бе си хо­лан­д­с­ки­ят ек­с­перт по сво­бо­да на ин­фор­ма­ци­я­та Ро­же Флю­гелс (на снимката). Препо­да­ва­те­лят на сво­бод­на прак­ти­ка е с 21-го­ди­шен опит в ор­га­ни­зи­ра­не­то и про­веж­да­не­то на соб­с­т­ве­ни кур­со­ве и обу­че­ние на ор­га­ни­за­ции на те­ма раз­с­лед­ва­ща жур­на­лис­ти­ка и сво­бо­да на ин­фор­ма­ция. Над 2000 за­яв­ле­ния за дос­тъп до ин­фор­ма­ция е по­дал ек­с­пер­тът от 1990 г. на­сам за сво­и­те кли­ен­ти – ме­дий­ни ор­га­ни­за­ции, НПО, со­ци­о­ло­зи и час­т­ни ли­ца. Ре­зул­та­тът е над 1000 жал­би в сто­ти­ци ра­йон­ни и вър­хов­ни съ­ди­ли­ща.

Сред най-зна­чи­ми­те си слу­чаи Флю­гелс по­соч­ва дос­тъ­па до до­си­е­та в ра­зуз­на­ва­тел­ни­те служ­би, про­уч­ва­не на ка­чес­т­во­то на вис­щи­те учи­ли­ща, раз­с­лед­ва­не на греш­ки с фа­та­лен из­ход за бол­ни­ци, зло­у­пот­ре­ба със сред­с­т­ва от ев­ро­фон­до­ве­те и др.

– Г-н Флю­гелс, как­ви са при­чи­ни­те в стра­ни с раз­ви­та де­мок­ра­ция, ка­то Гер­ма­ния, Фран­ция и Бел­гия, да има по-мал­ко от 20 за­яв­ле­ния за дос­тъп до ин­фор­ма­ция го­диш­но?

– В Гер­ма­ния има мно­го сил­но и ак­тив­но граж­дан­с­ко об­щес­т­во и раз­с­лед­ва­ща­та жур­на­лис­ти­ка е на мно­го ви­со­ко ни­во. Тъй ка­то в Гер­ма­ния За­ко­нът за дос­тъп до ин­фор­ма­ция на фе­де­рал­но ни­во е при­ет ед­ва през 2005 г., жур­на­лис­ти­те са из­мис­ли­ли свои соб­с­т­ве­ни на­чи­ни за раз­с­лед­ва­не и за на­ла­га­не на кон­т­рол. Това е ед­на от пос­лед­ни­те дър­жа­ви, а мо­же би и пос­лед­на­та, ко­я­то прие своя за­кон за дос­тъп до об­щес­т­ве­на ин­фор­ма­ция. За­ко­нът не се из­пол­з­ва ак­тив­но, за­що­то ме­ди­и­те са раз­ра­бо­ти­ли свои тех­но­ло­гии и сред­с­т­ва за по­лу­ча­ва­не­то на ин­фор­ма­ция. Вто­ра­та при­чи­на за сла­бо­то му из­пол­з­ва­не в стра­на­та са го­ля­ма­та му бю­рок­ра­тич­ност и тро­ма­ва­та про­це­ду­ра. Сред при­чи­ни­те е и ви­со­ка­та це­на на ин­фор­ма­ци­я­та. Ня­кол­ко стра­ни­ци мо­гат да дос­тиг­нат це­на до ня­кол­кос­то­тин ев­ро. Си­ту­а­ци­я­та в Бел­гия и Фран­ция е раз­лич­на. При­чи­ни­те там са сход­ни с те­зи в Ита­лия, Ис­па­ния и Пор­ту­га­лия – сил­на­та бур­гун­д­с­ка тра­ди­ция и го­ля­мо­то вли­я­ние на ри­мо­ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва. Всич­ко то­ва е съ­път­с­т­ва­но с мно­го мал­ка­та ро­ля и нис­ка­та ак­тив­ност на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во и на жур­на­лис­ти­те. Там ня­ма раз­с­лед­ва­ща жур­на­лис­ти­ка. Нап­ри­мер, в Ита­лия жур­на­лис­ти­те ня­мат пра­во да по­да­ват за­яв­ле­ния за дос­тъп до ин­фор­ма­ция. Един­с­т­ве­ни­те хо­ра, ко­и­то мо­гат да го пра­вят, са из­с­ле­до­ва­те­ли­те. Бур­гун­д­с­ка­та кул­ту­ра и ри­мо­ка­то­ли­циз­мът са па­губ­ни за дос­тъ­па до ин­фор­ма­ция.

– Фак­тът, че в Бъл­га­рия по­ве­че от по­да­де­ни­те за­яв­ле­ния са от граж­да­ни, оз­на­ча­ва ли, че жур­на­лис­ти­те не си вър­шат ра­бо­та­та?

– То­зи въп­рос има два от­го­во­ра. То­ва, че час­т­ни­те ли­ца са ак­тив­ни в тър­се­не­то на ин­фор­ма­ция и из­пол­з­ва­не­то на за­ко­на е не­що, ко­е­то ме рад­ва. В Хо­лан­дия си­ту­а­ци­я­та не е та­ка­ва, ко­е­то не е осо­бе­но доб­ре. В съ­що­то вре­ме за мен ня­ма връз­ка меж­ду ак­тив­ност­та на граж­да­ни­те и ра­бо­та­та на жур­на­лис­ти­те. Все пак ме­ди­и­те тряб­ва да са по-ак­тив­ни­те в из­пол­з­ва­не­то на за­ко­на, имен­но за­що­то в Бъл­га­рия има ед­на ор­га­ни­за­ция, дейс­т­ва­ща и из­вес­т­на в меж­ду­на­ро­ден план, Прог­ра­ма Дос­тъп до ин­фор­ма­ция. Тя е един от ос­нов­ни­те за­щит­ни­ци и про­по­вед­ни­ци на сво­бо­да­та на ин­фор­ма­ция. Жур­на­лис­ти­те тряб­ва да се въз­пол­з­ват от всич­ки ус­лу­ги, ко­и­то им се пре­дос­та­вят. В Хо­лан­дия ня­ма та­ка­ва ор­га­ни­за­ция. Аз съм един­с­т­ве­ни­ят, кой­то се за­ни­ма­ва по то­зи на­чин с те­зи въп­ро­си. В мо­я­та стра­на един­с­т­ве­ни­ят на­чин, по кой­то граж­да­ни­те мо­гат да по­лу­чат ин­фор­ма­ция, е имен­но чрез ме­ди­и­те. То­ва е вто­рата ми сре­ща с жур­на­лис­ти от мес­т­ни ме­дии в Бъл­га­рия и съм неп­ри­ят­но из­не­на­дан от ко­мен­та­ри на ва­ши ко­ле­ги за то­ва, че те си имат дру­ги ка­на­ли за по­лу­ча­ва­не на ин­фор­ма­ция. Те­зи ка­на­ли обик­но­ве­но пред­с­тав­ля­ват един вид ди­ри­жи­ра­но ин­фор­ми­ра­не, ко­е­то пък пред­по­ла­га, че жур­на­лис­ти­ка­та не е дос­та­тъч­но не­за­ви­си­ма. Жур­на­лис­ти­те вяр­ват твър­де мно­го на уп­рав­ля­ва­щи­те. Смя­там, че ако не­за­ви­си­мост­та и кри­ти­ка­та са по-го­ле­ми, ме­ди­и­те ще за­поч­нат да из­пол­з­ват по-ак­тив­но за­ко­на за дос­тъп до ин­фор­ма­ция в ра­бо­та­та си.

– Бих­те ли по­со­чи­ли ос­нов­ни­те раз­ли­ки в за­ко­на за тър­гов­с­ка­та тай­на в Хо­лан­дия и Бъл­га­рия?

– В Бъл­га­рия ог­ра­ни­че­ни­е­то свър­за­но с тър­гов­с­ка­та тай­на се из­пол­з­ва поч­ти във все­ки слу­чай, в кой­то се ис­ка дос­тъп до тър­гов­с­ка ин­фор­ма­ция. Си­ту­а­ци­я­та в то­ва от­но­ше­ния в Хо­лан­дия е аб­со­лют­но раз­лич­на. В ос­но­ва­та на то­ва стои иде­я­та, че да­нъ­коп­лат­ци­те имат пра­во да зна­ят за как­во се хар­чи вся­ко ев­ро. То­ва ав­то­ма­тич­но оз­на­ча­ва, че при на­ли­чи­е­то на до­го­вор или на пуб­лич­но-час­т­но пар­т­ньор­с­т­во все­ки има пра­во на дос­тъп до пуб­лич­на­та част на то­ва спо­ра­зу­ме­ние. Цел­та е да се уп­раж­ня­ва кон­т­рол вър­ху раз­п­ре­де­ле­ни­е­то и из­раз­ход­ва­не­то на об­щес­т­ве­ни­те сред­с­т­ва и да­нъ­ци­те. Нап­ри­мер, ако има про­ект за бла­го­ус­т­ро­я­ва­не или за стро­и­тел­с­т­во на го­лям обект, то­га­ва все­ки ще има пра­во на дос­тъп не са­мо до до­го­во­ра, склю­чен с из­пъл­ни­те­ля, но и до всич­ки про­це­ду­ри за въз­ла­га­не, учас­т­ни­ци, офер­ти и т.н. В те­зи слу­чаи за­ко­нът за дос­тъп до ин­фор­ма­ция мо­же да се из­пол­з­ва ка­то ан­ти­ко­руп­ци­он­но сред­с­т­во.

– Ка­то вън­шен наб­лю­да­тел, в коя сфе­ра бих­те по­съ­вет­ва­ли бъл­гар­с­ки­те жур­на­лис­ти да из­пол­з­ват по-ак­тив­но пра­во­то, ко­е­то им пре­дос­та­вя за­ко­нът за дос­тъп?

– То­ва е мно­го труд­но да се ка­же, тъй ка­то до­ри в Хо­лан­дия из­бяг­вам да да­вам по­доб­ни съ­ве­ти на жур­на­лис­ти­те. Съ­об­ра­зя­вам се с фор­ма­та и на­со­че­ност­та на съ­от­вет­на­та ме­дия. Нап­ри­мер, съ­ве­тът, кой­то бих дал на те­ле­ви­зи­он­на ме­дия, чи­и­то су­бект на ра­бо­та е цен­т­рал­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция, би се раз­ли­ча­вал на­пъл­но от то­зи, кой­то бих дал на мес­тен вес­т­ник, за кой­то са важ­ни проб­ле­ми­те на об­ра­зо­ва­ни­е­то. Ос­нов­но­то не­що оба­че е за­яв­ле­ни­я­та за дос­тъп да бъ­дат крат­ки и да се кон­цен­т­ри­рат вър­ху въп­ро­си­те, ко­и­то за­ни­ма­ват ау­ди­то­ри­я­та. Це­ли­те тряб­ва да са яс­ни. Бър­зи­ят дос­тъп до ин­фор­ма­ция оз­на­ча­ва пуб­ли­ка­ция на мно­го ма­те­ри­а­ли. По от­но­ше­ние на чи­та­те­ли­те, вие пуб­ли­ку­ва­те ин­фор­ма­ция, с ко­я­то ва­ши­те кон­ку­рен­ти не раз­по­ла­гат. Взе­ти за­ед­но те­зи две от­но­ше­ния съз­да­ват пред­пос­тав­ка за по­да­ва­не на по­ве­че и по-все­об­х­ват­ни за­яв­ле­ния. Ко­га­то ис­ка­те да раз­к­ри­е­те ня­как­ви не­ред­нос­ти, не е не­об­хо­ди­мо да тър­си­те кон­к­рет­ни ин­с­ти­ту­ции, пре­дос­та­вя­щи ус­лу­ги, тъй ка­то бъ­де­те си­гур­ни, че при всич­ки тях има не­ред­нос­ти в ра­бо­та­та.

Свет­ла­на

Пет­ро­ва