Гергана Жулева, изпълнителендиректор на ПДИ (вляво) и Роже Флюгелс говориза за важността на Закона за достъп до информация. Чрез него гражданите могат да упражняват извънпарламентарен контрол над властта.

Ус­пеш­ни так­ти­ки и тън­кос­ти при фор­му­ли­ра­не и по­да­ва­не на за­яв­ле­ния за дос­тъп до ин­фор­ма­ция спо­де­ли пред жур­на­лис­ти от об­ласт­та Ро­же Флю­гелс – съ­вет­ник по въп­ро­си­те, свър­за­ни със сво­бо­да­та на ин­фор­ма­ция в Хо­лан­дия. „Мес­т­ни­те ме­дии и сво­бо­да­та на ин­фор­ма­ция в Бъл­га­рия“ бе те­ма­та на дис­ку­си­я­та, ко­я­то се про­ве­де във втор­ник в Ло­веч. Сре­ща­та е ор­га­ни­зи­ра­на от прог­ра­ма „Дос­тъп до ин­фор­ма­ция“. Цел­та е жур­на­лис­ти­те да се за­поз­на­ят с въз­мож­нос­ти­те, ко­и­то да­ват пра­ва­та по пол­з­ва­не­то на За­ко­на за дос­тъп до об­щес­т­ве­на ин­фор­ма­ция.

Хо­лан­д­с­ки­ят ек­с­перт под­чер­та, че от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за раз­с­лед­ва­ща­та жур­на­лис­ти­ка е из­бо­рът на те­ма, по ко­я­то се по­да­ва за­яв­ле­ни­е­то, как­то и из­бо­рът на ис­ка­ния до­ку­мент – ко­пие или част от не­го. Важ­но е и как е фор­му­ли­ра­но за­пит­ва­не­то. За ак­ту­ал­ност­та на тър­се­на­та ин­фор­ма­ция е не­об­хо­ди­мо да се пред­ви­ди и сро­ка за от­го­вор. В из­ло­же­ни­е­то си Флю­гелс пред­с­та­ви кон­к­рет­ни слу­чаи от сво­я­та прак­ти­ка. Сред­но един от все­ки три слу­чая, по ко­и­то е ра­бо­тил ек­с­пер­тът, са прив­ли­ча­ли вни­ма­ни­е­то на ме­ди­и­те. По­ве­че­то от те­зи слу­чаи са до­ве­ли до но­ва съ­деб­на прак­ти­ка.

Око­ло 70 дър­жа­ви в све­та имат За­кон за дос­тъп до ин­фор­ма­ци­я­та. Хо­лан­дия е сред пър­ви­те осем. За­ко­но­да­тел­с­т­во­то й в об­ласт­та на дос­тъ­па до ин­фор­ма­ция да­ти­ра от 1980 г., а в Бъл­га­рия от 2000 г. У нас го­диш­но за­яв­ле­ни­я­та, по­да­ва­ни с ис­ка­не за дос­тъп до ин­фор­ма­ция, са око­ло 10 хил. Во­де­ща в то­ва от­но­ше­ние в Ев­ро­па е Ве­ли­коб­ри­та­ния, къ­де­то се по­да­ват око­ло 100 хил. за­яв­ле­ния. От та­зи въз­мож­ност най-мал­ко се въз­пол­з­ват Гер­ма­ния, Фран­ция и Бел­гия, къ­де­то за­яв­ле­ни­я­та за дос­тъп до ин­фор­ма­ция, са не по­ве­че от 20 го­диш­но. В САЩ се по­да­ват по два ми­ли­о­на и че­ти­рис­то­тин хи­ля­ди за­яв­ле­ния.

Ва­жен е не бро­ят, а ус­пе­ва­е­мост­та на по­лу­че­ния дос­тъп, под­чер­та Флю­гелс и по­со­чи, че в Хо­лан­дия тя е ед­ва 15%. Сред­но 35% е ус­пе­ва­е­мост­та след ад­ми­нис­т­ра­тив­но об­жал­ва­не.

В стра­на­та на ла­ле­та­та по­ве­че от 80% от тър­се­щи­те ин­фор­ма­ция са жур­на­лис­ти. В Бъл­га­рия 64% от за­яв­ле­ни­я­та са от граж­да­ни и са­мо 18% от жур­на­лис­ти, след­ва­ни от биз­нес и неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции. Спо­ред хо­лан­д­с­кия ек­с­перт, раз­ли­ки­те не са тол­ко­ва важ­ни, а от­но­ше­ни­е­то към за­ко­на и на­чи­на, по кой­то се из­пол­з­ва. Той под­чер­та, че за­ко­нът за дос­тъп до ин­фор­ма­ция е сред­с­т­во за пос­ти­га­не на по-го­ля­ма проз­рач­ност, за ре­кон­с­т­ру­и­ра­не на про­це­са на взи­ма­не на ре­ше­ния и за ук­реп­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на де­мок­ра­ци­я­та.

(Ин­тер­вю с Ро­же Флю­гелс че­те­те в след­ва­щия брой)

Свет­ла­на Пет­ро­ва