Но­ви­ят треньор на Ли­текс Ста­ни­мир Сто­и­лов – Мъ­ри да­де прес­кон­фе­рен­ция час пре­ди пър­во­то за­ни­ма­ние на ти­ма в Ло­веч във втор­ник. Бив­ши­ят нас­тав­ник на Лев­с­ки го­во­ри за це­ли­те на от­бо­ра, плю­со­ве­те, ми­ну­си­те, как­то и за еки­па си. Ин­тер­вю­то е от офи­ци­ал­ния сайт на Ли­текс, а сним­ки­те са на Бон­чук Ан­до­нов.

– Г-н Сто­и­лов, как­ви са пър­ви­те ви впе­чат­ле­ния от Ли­текс?

– Ид­вам в един от­бор, кой­то в пос­лед­ни­те 12 го­ди­ни е не­из­мен­на част от ев­ро тур­ни­ри­те. Ли­текс е тим, кой­то се на­ло­жи ка­то име, ка­то фак­тор в бъл­гар­с­ко­то пър­вен­с­т­во. То­ва е тим, кой­то е пе­че­лил тит­ли и ку­пи. Най-важ­но­то оба­че е, че Ли­текс има фут­бо­лен по­тен­ци­ал, кой­то аз ка­то треньор съм за­дъл­жен да раз­вия. Клу­бът при­те­жа­ва иг­ра­чи със се­ри­о­зен опит и ка­па­ци­тет. Ста­ва въп­рос за фут­бо­лис­ти, ко­и­то мо­гат да нап­ра­вят го­ля­ма стъп­ка към сво­е­то раз­ви­тие, за да мо­же от­бо­рът да из­г­леж­да по зна­чи­тел­но по-до­бър на­чин. С ни­що не мо­га да си про­ме­ня мис­ле­не­то или иде­и­те за фут­бо­ла. Та­ка че фут­бо­лът, кой­то ис­кам от­бо­рът да иг­рае, тряб­ва да бъ­де ата­ку­ващ. За да рад­ва­ме хо­ра­та в Ло­веч. Нор­мал­но е с то­ва да по­ви­шим ре­зул­та­ти­те, за­що­то ако не иг­ра­ем до­бър и ата­ку­ващ фут­бол, те труд­но мо­гат да се пос­тиг­нат. Из­ця­ло ще се кон­цен­т­ри­ра­ме вър­ху ра­бо­та­та по из­чис­т­ва­не на греш­ки­те. Ос­нов­но ще ра­бо­тя вър­ху ата­ку­ва­щия стил на Ли­текс, кой­то спо­ред мен е пре­ка­ле­но из­чак­ва­те­лен. И пре­ка­ле­но плах за въз­мож­нос­ти­те на ти­ма и име­то му. През ми­на­лия се­зон от­бо­рът спе­че­ли дос­та важ­ни ма­чо­ве ка­то дер­би­та, но аз лич­но не ха­рес­вам та­ки­ва из­мъ­че­ни по­бе­ди. Ще се опи­там с по­ве­че иг­ра да про­ме­ним не­ща­та. Наб­лю­да­вах дос­та дис­ко­ве с иг­ра­та на от­бо­ра и съм убе­ден, че той има по­тен­ци­ал. За­то­ва ще пос­та­вя се­ри­оз­ни изис­к­ва­ния към иг­ра­чи­те. И към тях­но­то по­ве­де­ние на те­ре­на.

– Лип­са­та на ата­ку­ващ фут­бол ли бе­ше при­чи­на­та за те­зи спа­до­ве в иг­ра­та на Ли­текс?

– Не ис­кам да ко­мен­ти­рам ка­къв е бил сти­лът на иг­ра на мо­и­те пред­шес­т­ве­ни­ци. Ня­ма да е ко­рек­т­но. В Ли­текс пре­ди мен са ра­бо­ти­ли дос­та доб­ри спе­ци­а­лис­ти – го­ле­ми треньо­ри ка­то Ми­хай Стой­ки­ца, Люп­ко Пет­ро­вич, Фе­ра­рио Спа­сов и Ди­ми­тър Ди­мит­ров – Хе­ро. Те­зи хо­ра са ос­та­ви­ли сле­да в Ло­веч, та­ка че аз не за­вар­вам ня­как­во во­ен­но по­ло­же­ние. За­вар­вам един се­ри­о­зен от­бор. Пак каз­вам, че от­бо­рът има се­ри­о­зен по­тен­ци­ал. Ня­ма нуж­да да хвър­ля­ме кал вър­ху пре­диш­ни­те нас­тав­ни­ци. Та­ка са пре­це­ни­ли, с та­къв стил са иг­ра­ли. От­тук на­та­тък аз каз­вам как­во да се пра­ви.

– Ще прив­ли­ча­те ли мом­че­та от ака­де­ми­я­та „Ли­текс“?

– Раз­го­ва­рях с Фе­ри­а­рио Спа­сов, уго­во­рих­ме се две, три мом­че­та от шко­ла­та да за­поч­нат да тре­ни­рат с пър­вия от­бор. В про­це­са на ра­бо­та, ако тряб­ва ще ги уве­ли­чим.

– Ка­къв ще бъ­де еки­път ви?

– По­мощ­ни­ци ще са ми Цан­ко Цве­та­нов, Са­ид Иб­ра­и­мов, Ни­ко­лай Ди­мит­ров и Ви­то­мир Ву­тов.

– След ка­то вка­рах­те Лев­с­ки в Шам­пи­он­с­ка­та ли­га има­те ли ам­би­ции да сто­ри­те съ­що­то с Ли­текс?

– Пър­во­то не­що, ко­е­то тряб­ва да нап­ра­вим, е да мис­лим как да по­доб­рим ка­чес­т­во­то на иг­ра. Раз­би­ра се, тряб­ва да нап­ра­вим всич­ко въз­мож­но да вле­зем в гру­пи­те на УЕ­ФА. Въп­ре­ки че се очак­ва да сме не­пос­та­ве­ни, ко­е­то ще до­ве­де те­жък жре­бий. Ще се стре­мим да тру­па­ме кол­ко­то мо­же по­ве­че точ­ки и да по­ви­шим ко­е­фи­ци­ен­та си. За­що­то при евен­ту­ал­на тит­ла да има­ме въз­мож­ност по-лес­но да вле­зем в Шам­пи­он­с­ка­та ли­га.

– Ще има­те ли проб­ле­ми с адап­та­ци­я­та?

– Не би тряб­ва­ло. За­ви­си от мен и фут­бо­лис­ти­те как ще се пред­с­та­вим. За нас ня­ма да има оп­рав­да­ние, за­що­то всич­ко в клу­ба е на ви­со­ко ни­во. Же­ла­ни­е­то на соб­с­т­ве­ни­ка ни е да ня­ма­ме ни­как­ви проб­ле­ми. На­дя­вам се ние съ­що да от­го­во­рим на ус­ло­ви­я­та, ко­и­то са ни съз­да­де­ни.