„Френ­с­ка­та връз­ка“ на Ни­ко­лай Н. Ни­нов (зем­ляк, ав­тор на кни­ги и сце­на­рии) е отворена твор­ба, гле­да­ща към френ­с­ко­то ки­но и кул­ту­ра по свой ин­ти­мис­т­ки на­чин. То­ва са пор­т­ре­ти, раз­го­во­ри и есе­та за френ­с­ки твор­ци, на­пи­са­ни след кон­к­рет­ни сре­щи в стил тет-а-тет, там, на па­риж­ка те­ри­то­рия. На­бе­зи­те си Ни­нов пра­ви меж­ду 1988 и 2006 г. С жур­на­лис­ти­чес­ка­та на­по­ри­тост, ки­но­ман­с­ка на­че­те­ност и пси­хо­ло­ги­чес­ка про­ник­но­ве­ност ав­то­рът на­ми­ра не­пов­то­ри­ми­те чер­ти в съ­бе­сед­ни­ка си. Пред чи­та­те­ля ожи­вя­ват поз­на­ти­те-не­поз­на­ти звез­ди на френ­с­ко­то ки­но и те­ле­ви­зия – от Жан-Луи Трен­ти­нян, Же­рар Де­пар­ди­йо и Фа­ни Ар­дан („Ар­дан ми от­в­ръ­ща с про­чу­та­та си дя­вол­с­ка ус­мив­ка, ко­я­то обо­жа­те­ли­те й чес­то съ­ну­ват и от­к­ри­ват в нея по­не ня­кол­ко пласта фа­тал­ност“) до по-малко познатите Да­ни­ел Че­кал­ди и Ал­бан Сьо­ре („Сек­сът е най-удоб­на­та хит­ри­на, за да опоз­на­еш чо­век, прос­то там труд­но се лъ­же“).

„Френ­с­ка връз­ка“ е из­пъл­не­на с аро­ма­та на Па­риж, с ко­мен­та­ри на нра­ви, мо­да, свет­с­ки клю­ки и под­роб­нос­ти (плюс ав­тог­ра­фи), ко­и­то пра­вят тек­с­та плъ­тен и бо­гат. От­де­лен фо­кус има вър­ху наг­ра­ди­те Се­зар (вклю­чи­тел­но и хро­но­ло­гия), ко­и­то са сво­е­об­ра­зен цен­нос­тен ори­ен­тир.

Ми­на­ла­та сед­ми­ца БНТ пред­с­та­ви един от най-доб­ри­те фил­ми на Фран­соа Трю­фо „Пос­лед­но­то мет­ро“ (1980, десет Се­за­ра). Мис­лех се – на­вяр­но те­зи добри фил­ми не ос­та­ря­ват и бла­го­да­ре­ние на кни­ги ка­то “Френ­с­ка връз­ка”. Друго си е с нея…

Цве­тан С.То­до­ров