Ли­дия Шу­ле­ва е ро­де­на във Ве­лин­г­рад. Тя е за­вър­ши­ла елек­т­ро­ни­ка и фи­нан­си. Ра­бо­ти­ла е в   час­т­на кон­сул­тан­т­с­ка фир­ма и е би­ла из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на „Ал­бе­на ин­вест хол­динг“. През 2001 г. е из­б­ра­на за за­мес­т­ник ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на тру­да и со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка в пра­ви­тел­с­т­во­то на НД­СВ. От 2003 до 2005 го­ди­на е ви­цеп­ре­ми­ер и ми­нис­тър на ико­но­ми­ка­та. Де­пу­тат е в 40-ото На­род­но съб­ра­ние, из­б­ра­на от Ло­веш­кия ре­ги­он. Не­от­дав­на бе­ше из­б­ра­на за зам.-пред­се­да­тел на но­вос­фор­ми­ра­на­та пар­тия Бъл­гар­с­ка но­ва де­мок­ра­ция (БНД).

– Бъл­гар­с­ка но­ва де­мок­ра­ция е дяс­на пар­тия, но към как­во се ори­ен­ти­ра в мо­мен­та?

– Глав­но към съз­да­ва­не на ред и пра­ви­ла в Бъл­га­рия. Нап­ра­вих­ме всич­ко въз­мож­но да за­ка­ра­ме Бъл­га­рия в Ев­ро­па, се­га тряб­ва да нап­ра­вим всич­ко въз­мож­но да нап­ра­вим Ев­ро­па в Бъл­га­рия – с ней­ни­те ред, пра­ви­ла и за­кон­ност. То­га­ва мо­жем на­пъл­но да сме си­гур­ни, че сме ев­ро­пейс­ки граж­да­ни. Под­пис­ка­та се про­веж­да в ця­ла­та стра­на и ве­че дек­ла­ра­ци­и­те за член­с­т­во са над 6000. Пред­с­тои вна­ся­не­то им в съ­да. Съг­лас­но ус­та­ва вся­ка об­щин­с­ка ор­га­ни­за­ция се съ­би­ра и из­би­ра об­щин­с­ки из­пъл­ни­те­лен съ­вет от 3 до 11 ду­ши. Мес­т­ни­те ор­га­ни­за­ции имат пъл­ни пра­ва, те си из­би­ран пред­се­да­тел и ор­га­ни­за­ци­о­нен сек­ре­тар. Иде­я­та е да се из­г­раж­дат клу­бо­ве във всич­ки на­се­ле­ни мес­та в об­щи­на­та. Те­зи клу­бо­ве имат сек­ре­та­ри, ко­и­то фор­ми­рат съ­вет към Из­пъл­ни­тел­ния ор­га­ни­за­ци­о­нен съ­вет. Об­щин­с­ки­те ор­га­ни­за­ции имат пра­во са­мос­то­я­тел­но да фор­ми­рат лис­ти­те за об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци и кме­то­ве, без цен­т­рал­на на­ме­са. То­ва ги пра­ви ав­то­ном­ни и не­за­ви­си­ми. Всич­ки об­щин­с­ки ор­га­ни­за­ции из­лъч­ват об­лас­тен пред­се­да­тел и сек­ре­тар. Пред­се­да­те­лят е член на Вис­ше­то ръ­ко­вод­с­т­во на БНД в Съ­ве­та на ре­ги­о­ни­те. Та­ка ре­ги­о­ни­те ще бъ­дат рав­но­пос­та­ве­ни, то­ва е ос­нов­на на­ша цел.

– Как ре­а­ги­ра­те, ако ва­ши чле­но­ве по-ра­но са чле­ну­ва­ли и в дру­ги пар­тии?

– Се­га се пра­ви ана­лиз на но­ва­та член­с­ка ма­са, но от ан­кет­ни­те кар­ти на уч­ре­ди­тел­ния кон­г­рес ста­на яс­но, че 87 % от де­ле­га­ти­те не са чле­ну­ва­ли в ни­как­ва пар­тия. Или са мла­ди хо­ра, или дру­ги за 17 го­ди­ни не са на­ме­ри­ли пар­тия, в ко­я­то да чле­ну­ват. За те­зи, ко­и­то са чле­ну­ва­ли в дру­ги пар­тии, за­дъл­жи­тел­но е да пре­дос­та­вят до­ку­мент, че са на­пус­на­ли. Има­ме дос­та хо­ра, ко­и­то са би­ли в НД­СВ и прек­ра­ти­ха член­с­т­во­то си там.

– Как­во е по­ло­же­ни­е­то в Ло­веш­ка об­ласт?

– Поч­ти всич­ки съ­вет­ни­ци от лис­та­та на НД­СВ са на­пус­на­ли и се при­съ­е­ди­ни­ха към нас. Мо­же би е ос­та­нал са­мо един, по мои дан­ни, ста­ва ду­ма за д-р Кра­си­мир Гу­неш­ки в Тро­ян.

– Как си обяс­ня­ва­те то­зи про­цес?

– На прак­ти­ка по­ли­ти­ка­та, ко­я­то НД­СВ во­ди в трой­на­та ко­а­ли­ция, не се одоб­ря­ва от на­ши­те чле­но­ве. Осо­бе­но след вли­за­не­то в ЕС през 2007 г., ко­га­то ос­нов­ни­ят мо­тив за ко­а­ли­ци­я­та от­пад­на.

– Как вър­ви из­г­раж­да­не­то на пар­ти­я­та в Ло­веш­ка об­ласт?

– В се­дем от об­щи­ни­те ве­че има­ме струк­ту­ри, ос­та­ва са­мо Лу­ко­вит. Об­щин­с­ки­те съб­ра­ния пред­с­то­ят в най-ско­ро вре­ме, ко­и­то ще из­бе­рат пред­се­да­те­ли­те си.

– Как­ви ще са пър­ви­те им за­да­чи?

– Тряб­ва да фор­му­ли­рат най-важ­ни­те проб­ле­ми в об­щи­на­та си. За­ла­га­ме на под­хо­ди ка­то от­к­рит раз­го­вор и дис­ку­сия с пред­с­та­ви­те­ли на об­щес­т­во­то. Тряб­ва да­ се по­е­мат ан­га­жи­мен­ти пред те­зи хо­ра. Нап­ри­мер за об­щи­на Яб­ла­ни­ца бе­ше на­ле­жа­що да се обяс­ни как ще се оси­гу­ри дос­тъп до мер­ки­те, ко­и­то пред­ла­гат ев­ро­фон­до­ве­те. Хо­ра­та в мал­ки­те се­ла ня­мат ин­фор­ма­ция. На­ши чле­но­ве ве­че ор­га­ни­зи­ра­ха сре­щи на зе­ме­дел­с­ки­те про­из­во­ди­те­ли с ек­с­пер­ти на БНД. Ра­зяс­ни­ха прог­ра­ми­те за мла­ди фер­ме­ри и за под­по­ма­га­не на зе­ме­дел­с­ки­те про­из­во­ди­те­ли.

– Не е ли то­ва за­да­ча на дър­жа­ва­та, на пра­ви­тел­с­т­во­то?

– Без­с­пор­но! Но в се­ло Брес­т­ни­ца ня­кои изоб­що не са чу­ва­ли за те­зи мер­ки, ня­ма­ха ни­как­ва идея за то­ва. Да не го­во­рим, че дру­ги ни пре­дос­та­ви­ха спи­сък от зе­ме­дел­с­ки про­из­во­ди­те­ли, ко­и­то са ли­ше­ни от по­лу­ча­ва­не на по­мо­щи. По­ех­ме ан­га­жи­мент да про­у­чим слу­чая. Се­га стар­ти­ра ед­на но­ва мяр­ка за обу­че­ние на чо­веш­ки ре­сур­си и ние пред­виж­да­ме ед­на сре­ща в Тро­ян по то­зи проб­лем. Дър­жим на ди­рек­т­на­та връз­ка и то на про­фе­си­о­нал­но-със­ло­вен прин­цип.

– Ка­то опо­зи­ция БНД има мно­го ос­т­ри кри­ти­ки към се­гаш­но­то пра­ви­тел­с­т­во. Къ­де виж­да­те не­го­вата ви­на?

– Не бих ис­ка­ла да пер­со­ни­фи­ци­рам ви­на, ма­кар че има пер­со­нал­на от­го­вор­ност, ко­я­то не е по­тър­се­на. По вре­ме на пре­диш­но­то уп­рав­ле­ние най-важ­на­та цел за нас бе да хар­мо­ни­зи­ра­ме за­ко­ни­те ни с ев­ро­пейс­ко­то пра­во. За­да­ча­та на се­гаш­но­то пра­ви­тел­с­т­во бе те­зи за­ко­ни да ра­бо­тят. Проб­ле­мът въз­ник­на, ко­га­то то ре­ши, че е дос­та­тъч­но да имаш за­кон на хар­тия, но да ня­маш во­ля да при­ла­гаш за­ко­на. От­там се по­лу­чи­ха го­ле­ми­те проб­ле­ми с ЕС, ко­и­то ис­кат за­ко­ни­те да дейс­т­ват. Ето ви при­мер. Про­ме­ни се за­ко­нът за МВР. Тряб­ва­ше да бъ­дат наз­на­че­ни 4500 доз­на­те­ли. Три го­ди­ни ве­че ня­ма во­ля да бъ­дат наз­на­че­ни те­зи хо­ра. 2500 мес­та още са сво­бод­ни. Друг при­мер – има­ме за­кон за за­щи­та на пот­ре­би­те­ли­те. Мно­го от мо­но­по­лис­ти­те при­ла­гат кла­у­зи, ко­и­то про­ти­во­ре­чат на ев­ро­нор­ми­те. Но ня­ма­ме ор­га­ни­за­ции, ко­и­то да сан­к­ци­о­ни­рат то­ва. За­то­ва ще се­зи­ра­ме Брюк­сел. Хо­ра­та все по­ве­че осъз­на­ват то­ва ка­то бед­с­т­вие. Дър­жа­ва без ред и пра­ви­ла е раз­г­ра­ден двор, в кой­то вил­не­ят гру­пи­ров­ки, има че­рен и сив па­зар, кой­то во­ди до уве­ли­че­ние на це­ни­те, ин­ф­ла­ция и но­ва кри­за.

– Как ко­мен­ти­ра­те твър­де­ни­е­то на Ан­тон Ку­тев от БСП, че при­чи­на за ин­ф­ла­ци­я­та са мно­гото па­ри у на­се­ле­ни­е­то?

– Ко­га­то се го­во­ри със сред­ни циф­ри, как­то пра­ви г-н Ку­тев, ви­на­ги мо­же да се на­ме­ри оп­рав­да­ние за вся­ка си­ту­а­ция. От ед­на стра­на има се­ри­о­зен па­ри­чен по­ток от емиг­ран­ти­те. То­ва е ре­сурс в по­мощ на близ­ки­те им хо­ра тук. Те­зи па­ри на­ис­ти­на по­ви­ша­ват по­ку­па­тел­на­та спо­соб­ност. При­ба­ве­те и кре­дит­на­та ек­с­пан­зия. Та за г-н Ку­тев – да, вяр­но е, че има уве­ли­че­на па­рич­на ма­са, но да­ли при­чи­на­та е, че пре­ки­те до­хо­ди са уве­ли­че­ни, или е от кре­ди­ти­те и при­хо­ди­те от емиг­ран­ти. А то има още един при­хо­ди­те. Три са из­точ­ни­ци­те. Пър­ви­ят е па­ри­те от чуж­би­на. Со­чат се око­ло 3 млрд. лв. по бан­ков и не бан­ков път. Вто­ри­ят са кре­ди­ти­те – за две го­ди­ни те са се уд­во­и­ли и ве­че сти­гат до 34 млрд. лв. раз­да­де­ни. Тре­ти­ят е па­за­рът на нед­ви­жи­ми­те имо­ти. Мно­зи­на про­да­до­ха ни­ви, имо­ти, къ­щи. Но то­ва са ед­нок­рат­ни сред­с­т­ва, ко­и­то оти­ват в пот­реб­ле­ни­е­то. На прак­ти­ка имаш един ус­ло­вен при­ход, кой­то не е ре­гу­ля­рен до­ход. До­хо­ди­те от труд не са се уве­ли­чи­ли та­ка зна­чи­тел­но, как­то от ед­нок­рат­ни­те при­хо­ди. На прак­ти­ка це­ни­те се уве­ли­чи­ха. Те пък на­ма­ли­ха ряз­ко по­ку­па­тел­на­та спо­соб­ност. Пре­ди го­ди­на с ед­ни па­ри ку­пу­ваш ед­но, а се­га – по­ло­ви­на­та му. От­нос­но бед­ни­те сло­е­ве г-н Ку­тев каз­ва, че до­хо­ди­те из­п­ре­вар­ват ин­ф­ла­ци­я­та. Да, оба­че из­п­ре­вар­ват сред­на­та ин­ф­ла­ция за стра­на­та – 12%. Но бед­но­то на­се­ле­ние хар­чи глав­но за хра­на и отоп­ле­ние, а там ин­ф­ла­ци­я­та е сред­но 25%. А при оли­о­то – це­ли 85%. В „мал­ка кош­ни­ца“ на бед­ни­те ин­ф­ла­ци­я­та е над 50%. За как­ва ком­пен­са­ция го­во­рим то­га­ва?! За­то­ва те­за­та му е по­пу­лис­т­ка. И за­то­ва твър­дим, че пра­ви­тел­с­т­во­то на Ста­ни­шев не во­ди адек­ват­на ан­ти­ин­ф­ла­ци­он­на по­ли­ти­ка.

– Как мо­же да се вли­яе на ин­ф­ла­ци­я­та?

– Нап­ри­мер чрез да­нъч­ни про­ме­ни. Пра­ви­тел­с­т­во­то би мог­ло да за­ба­ви тем­па на уве­ли­ча­ва­не це­на­та на го­ри­ва­та. Раз­би­ра де, не е се­ри­оз­но да се твър­ди, че с те­зи мер­ки мо­же да се по­ни­жи це­на­та, но мо­же да се за­ба­ви тем­път чрез на­ма­ля­ва­не на ак­ци­за. Ние от БНД пред­ло­жих­ме от юли да се на­ма­ли ак­ци­за на ди­зе­ла и олов­ния бен­зин до ни­ва­та от 2007 г., ко­е­то от­го­ва­ря на ан­га­жи­мен­ти­те ни към ЕС. За­що­то днес има­ме пред­с­роч­но вди­га­не.

– Чие е то­ва ре­ше­ние за пред­с­роч­но­то вди­га­не на ак­ци­за?

– На ми­нис­тър Оре­шар­с­ки. Спо­ред офи­ци­ал­но­то мне­ние, той це­лял да вле­зем в ев­ро­зо­на­та през 2009 г. За­то­ва та­ка ин­ф­ла­ци­я­та да бъ­де из­тег­ле­на в по-пре­диш­ни­те го­ди­ни. Но то­ва не са­мо че не ста­ва, но ЕС пре­дуп­ре­ди, че се от­да­ле­ча­ва­ме от ев­ро­зо­на­та чак към 2015 г. Дру­ги из­точ­ни­ци пък свър­з­ват ре­ше­ни­е­то с без­мит­ни­те бен­зи­нос­тан­ции, ко­и­то се зак­ри­ват. Та­ка те имат двой­но по-го­лям ак­циз се­га, а от­там и пе­чал­би.

– Дру­ги ме­ха­низ­ми има ли?

– Кон­т­ро­лът вър­ху не­ло­ял­на­та кон­ку­рен­ция. БНД вне­се за­ко­ноп­ро­ект, с кой­то пра­вим по-ефек­тив­на ра­бо­та­та на ко­ми­си­я­та. Се­га до­ри да се до­ка­же кар­те­ли­ра­не, т.е. на­ру­ше­ние, ко­ми­си­я­та ня­ма пра­во да спре до­го­во­ри­ли­те се фир­ми. А раз­с­лед­ва­не­то про­дъл­жа­ва до две -три го­ди­ни. Пак виж­да­ме не­е­фек­тив­но при­ло­же­ние на за­кон. В Ев­ро­па още при съм­не­ние се на­ла­га не­за­бав­но вре­мен­на мяр­ка спря­мо кар­те­ли­ра­не­то. Да ви­дим да­ли мно­зин­с­т­во­то в пар­ла­мен­та ще под­к­ре­пи то­зи за­ко­ноп­ро­ект.

– Как ста­ва ло­би­ра­не­то в пар­ла­мен­та?

– Ня­ма ред и пра­ви­ла в ло­биз­ма у нас, до­ка­то нав­ся­къ­де в све­та има. Ло­биз­мът е стро­го рег­ла­мен­ти­ран. Знае се да­ли е в ин­те­рес на кон­к­рет­на час­т­на фир­ма или бранш. Вто­ро­то не­що е, че ко­га­то има кон­ф­ликт на ин­те­ре­си, то­ва под­ле­жи на дек­ла­ри­ра­не. Фак­тът, че сме сви­де­те­ли на ку­пу­ва­не на из­бо­ри, по­каз­ва, че въз­в­ръ­ща­е­мост­та на те­зи по­хар­че­ни па­ри е мно­го го­ля­ма. Яв­но ин­вес­ти­ци­я­та се въз­в­ръ­ща. Но хо­ра­та са по­тър­пев­ши­те от ко­руп­ци­я­та на об­щин­с­ко и дър­жав­но ни­во.

– Как­во е по­ло­же­ни­е­то с ин­вес­ти­ци­и­те се­га у нас?

– Биз­нес­сре­да­та у нас е вло­ше­на, за­що­то има­ме неп­ро­дук­тив­ни чуж­ди ин­вес­ти­ции. Те са пре­дим­но в имо­ти, ко­и­то не но­сят при­на­де­на стой­ност. Ня­ма ръст на до­ход. До­хо­ди­те у нас са най-нис­ки, за­що­то ние про­из­веж­да­ме най-мал­ко в Ев­ро­па.

– За­къ­сах­ме и с ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та…

– Из­г­раж­да­не­то на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та не мо­же да се раз­г­леж­да ка­то са­мо­цел. Тя е оп­рав­да­на са­мо ако во­ди до по­ви­ша­ва­не на вът­реш­ния бру­тен про­дукт, ако во­ди до до­ба­ве­на стой­ност. Не е въп­рос прос­то да пра­вим ули­ци, ка­на­ли­за­ции и про­чие. Ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та тряб­ва да до­ве­де биз­нес, кой­то да съз­да­ва пла­те­ни ра­бот­ни мес­та. То­ва е сми­съ­лът. А не про­сто да се ра­пор­ту­ва – ус­во­их­ме па­ри­те, ас­фал­ти­рах­ме… Ни­кой не каз­ва вло­же­но­то до ка­къв ре­зул­тат е до­ве­ло при до­хо­ди­те на хо­ра­та. То­ва е пря­ка­та връз­ка. В Ло­веч има из­г­раж­да­не на ин­дус­т­ри­ал­ни зо­ни, по­доб­ря­ва­не на ел­с­наб­дя­ва­не­то, раз­ви­тие на га­зос­наб­дя­ва­не­то, пре­чис­т­ва­тел­ни­те стан­ции, от­па­дъ­ци, про­ек­ти­те но енер­гий­на ефек­тив­ност. Твър­де мно­го не­ща има. Се­га ЕС ни про­ве­ря­ва да­ли има лип­са на ко­руп­ци­он­ни прак­ти­ка по от­но­ше­ние на до­го­ва­ря­не­то. В най-ско­ро вре­ме Ев­ро­па ще за­поч­не да ни про­ве­ря­ва ка­къв е ефек­тът от из­пъл­не­ни­е­то на про­ек­ти­те. Те­пър­ва ще се сблъс­ка­ме с то­ва. За­що­то до­ри и при най-проз­рач­на­та про­це­ду­ра за ус­во­я­ва­не на ев­рос­ред­с­т­ва, ако ня­ма ефект и кон­к­рет­ни из­ме­ре­ния, пак е въз­мож­но да се връ­щат па­ри. То­ва ще оз­на­ча­ва неп­ра­вил­но пла­ни­ра­не, лип­са на ви­зия за­що и къ­де да се на­со­чат па­ри­те.

Ин­тер­вю на Цве­тан То­до­ров