Крад­ци­те ни­що не ги пла­ши – ни­то ре­шет­ки, ни­то сек­ре­ти. Дейс­т­ват в тъм­но­то, бя­гат от свет­ли­на­та. Пред моя ма­га­зин спе­ци­а­л­на лам­па мон­ти­рах, ко­га­то в тъм­но­то ня­кой ми­не по тро­то­а­ра, ав­то­ма­тич­но свет­ва и крад­ци­те бя­гат. Вът­ре сен­зор­на сиг­на­ли­за­ция пос­та­вих, щом ня­кой вле­зе, алар­ма­та се включ­ва и крад­ци­те бя­гат.

Та­ка е, ко­га­то Дър­жа­ва ня­ма, и власт ня­ма, и не­хаят. Все­ки сам за се­бе си тряб­ва да се гри­жи и да се опа­зи. По­ли­ци­я­та за как­во е? Са­мо да конс­та­ти­ра!

Имам пред­ло­же­ние. От­но­во да се въз­к­ре­сят “Доб­ро­вол­ни­те от­ря­ди” в по­мощ на по­ли­ци­я­та, как­то ед­но вре­ме при ми­ли­ци­я­та. Да има по се­ла­та ка­ра­ул. Се­га кме­то­ве­те не зна­ят как­во нощ­но вре­ме ста­ва по ули­ци­те и изос­та­ве­ни­те къ­щи.

В Брес­то­во има­ме два­ма без­ра­бот­ни, ко­и­то в гра­дин­ка­та ра­бо­тят и не­нуж­ни плоч­ки ре­дят с дър­жав­ни па­ри. До обяд не­ка ра­бо­тят, за­що­то са по прог­ра­ма, но след обяд в къ­щи да спят. И два­ма­та са ста­ри ер­ге­ни, нощ­но вре­ме дру­га ра­бо­та ня­мат, а по ули­ци­те да ка­ра­у­лят. Да гле­дат къ­де как­во ста­ва, но­ме­ра­та на ко­ли­те да за­пис­ват и на кме­ти­ца­та да док­лад­ват. И по­ли­цаи да оби­ка­лят – по­ли­цейс­ки ко­ли имат, дър­жа­ва­та го­ри­во им да­ва и пи­що­ви, и уни­фор­ми, а не са­мо шо­фьо­ри­те на мръс­ни­те ко­ли да гло­бя­ват.

Пред­ло­же­ни­е­то ми е при­е­м­ли­во – лес­но се акъл да­ва, но труд­но се из­пъл­ня­ва.

Си­ме­он Си­ме­о­нов – Дас­ка­ла