Из­ле­зе от пе­чат сбор­ни­кът с раз­ка­зи “Спо­ме­ни от нас­то­я­ще­то” от майс­то­ра на къ­сия раз­каз Ана­то­лий Пет­ров. Но­ва­та му кни­га е сим­п­то­ма­тич­на по две при­чи­ни: тя е де­се­та по ред и из­ли­за ме­се­ци пре­ди не­го­вия юби­лей. Но стой­ност­та й тряб­ва да ди­рим дру­га­де. В уме­ни­е­то на бе­лет­рис­та да пле­те уж обик­но­ве­ни, но ин­т­ри­гу­ва­щи ки­не­ма­тог­ра­фич­ни сю­же­ти, от ед­на стра­на; в спо­соб­ност­та му да оду­хот­во­ря­ва ге­ро­и­те си с бо­га­та­та жи­тейс­ка кул­ту­ра, от дру­га. Ана­то­лий Пет­ров и в но­ви­те си раз­ка­зи ос­та­ва ве­рен на мак­си­ма­та, че в на­ча­ло­то на по­вес­т­во­ва­ни­е­то ако вър­ху сте­на­та ви­си пуш­ка, то до края тряб­ва да гръм­не.

Осем­те твор­би в тън­ка­та книж­ка на­пъл­но зас­лу­жа­ват ори­ги­нал­но­то заг­ла­вие “Спо­ме­ни от нас­то­я­ще­то”. Пер­со­на­жи­те в тях са ак­тив­ни и ди­на­мич­ни лич­нос­ти, които гра­дят с би­ти­е­то си спо­ме­ни за се­бе си и за по­ко­ле­ни­я­та след тях. За­що­то мал­ци­на са ро­де­ни за ве­ли­ки де­ла, ала ве­ли­чи­е­то на Ана­то­лий-Пет­ро­ви­те ге­рои е в тях­на­та обик­но­ве­ност, в жиз­не­на­та им прав­ди­вост.

Съз­вуч­на на твор­чес­ки­те въж­де­ле­ния на ав­то­ра е и прек­рас­на­та ко­ри­ца, де­ло на ком­пю­тър­ния ди­зай­нер Ге­о­р­ги Ни­ко­лов.

Де­се­ти­те “Спо­ме­ни от нас­то­я­ще­то” са спо­луч­лив не­ръ­кот­во­рен, а умот­во­рен дар, кой­то си пра­ви Ана­то­лий Пет­ров в на­ве­че­ри­е­то на сво­я­та осем­де­сет­го­диш­ни­на.

Кольо
Станчевски