Дя­до Пе­тър Кун­чев от с. Пре­ся­ка, на 78 го­ди­ни, дой­де и се оп­ла­ка. И за­поч­на – имам ра­дост, имам и тъ­га. От­къ­де да за­поч­на аз се­га. Хай­де пър­во от ра­дос­тта. Да са жи­ви и здра­ви ле­ка­ри и сес­трич­ки. Гос­под здра­ве да им да­ва да по­ма­гат на всич­ки, за­що­то са доб­рич­ки. 28 го­ди­ни жи­вея аз с по­ло­вин бял дроб, но ви­на­ги съм оби­чал на­шия на­род. Две чеш­ми нап­ра­вих със собстве­ни средства и труд. Во­ди­ца не­ка да има за жи­вот­ни и за хо­ра, за по­том­ци­те да зна­ят, че и те чеш­ми да пра­вят.

Се­га да ви ка­жа, за­що ми е тъ­га – де­мок­ра­ци­я­та мно­го за­къс­ня на То­дор Жив­ков с влас­тта. Той мно­го лош чо­век бе­ше. Все­ки­го на ра­бо­та ка­ра и ни­ко­го не ос­та­вя. Па­ри на всич­ки да­ва. Апар­та­мен­ти си пос­тро­и­ха, да­же и ле­ки ко­ли си ку­пи­ха. Той бра­ди­те заб­ра­ня­ва. На же­ни­те не раз­ре­ша­ва с го­ли пъ­по­ве да хо­дят. Та­ка е, прост чо­век бе­ше, на дър­жа­ва­та па­ри­те хар­чи са­мо за стро­е­жи – за бол­ни­ци, за дет­ски гра­ди­ни, за во­доп­ро­во­ди, елек­троп­ро­во­ди, да­же и за за­во­ди.

Мъч­но ми е днес, ка­то гле­дам без­ра­бот­ни уче­ни, сес­три и ин­же­не­ри, как от Бъл­га­рия бя­гат, са­мо и са­мо на влас­тта да не­ до­тя­гат. Та­ка е, ето Пър­ва­нов, Ста­ни­шев, ца­рят и тур­ски­те до­га­ни в ко­а­ли­ция съб­ра­ни. Та­зи бъл­гар­ска уп­ра­ва бед­ни­те хо­ра за­ко­па­ва. Биз­нес­ме­ни, де­пу­та­ти и ми­нис­три са го­ле­ми его­ис­ти. Те на на­ро­да мал­ко па­ри да­ват, че за тях по­ве­че да ос­та­ват. И по­ли­ци­я­та ми­ла е тях­на­та зак­ри­ла.

Ста­ри и бед­ни хо­ра на де­ди­те си имо­та про­да­ват. Мъ­чат се да пре­жи­вя­ват. Нех­ра­ни­май­ков­ци, из­ря­за­ха плод­ни­те оре­хи в Бъл­га­рия и ги про­да­до­ха в Ита­лия. Ма­со­во го­ри­те се­кат и ги па­лят, Бъл­га­рия уни­що­жа­ват.

В Бъл­га­рия ро­зи цъф­тя­ха. Тя бе­ше ро­зо­ва гра­ди­на, а днес е на­пъл­но пус­ти­ня. Ста­ри и бед­ни хо­ра пи­тат – до­ко­га ще е та­ка? Ня­ма ли да има ред? Да, ще има ред, ко­га­то ни из­не­сат с кра­ка­та нап­ред.

Бра­тя и сес­три, ку­пу­вай­те и че­те­те “На­ро­ден глас”! Той е мно­го по­ле­зен за вас. Из­ви­ня­вам се, че с ед­но­то си ста­ро око, то­ва аз виж­дам, как­во ста­ва днес.