Според мен в политиката най-важното е моралът.За всички е ясно, че в новия общински съвет в Ловеч отново за втори пореден път няма да има политическа група с пълно мнозинство. Това предполага различни коалиции при вземане на отделни решения. Ако тези коалиции са принципни, а не защитават теснопартийни интереси, то многообразието от мнения по-скоро ще е предимство, отколкото недостатък. Стига ръководителите на групи в Общинския съвет да го осъзнават.
Така ли беше в предишните мандати?
За моя радост в средите на десните, от които произлизам, съзнаваха отлично това. Те се отнасяха отговорно в работата си в съвета. Безспорен факт е, че съветниците на СДС се държаха достойно през целия мандат, честно и почтено, без да се изкушат да решат личните си интереси. Нито един от петимата ми колеги не закупи и един квадратен метър общински терен или пък общинска собственост, никой от нас не игра на търг, за да спечели общинска поръчка.
Обаче за най-голямата група на БСП и за нейния кмет Минчо Казанджиев това не може да се твърди.
Инерцията и старите рефлекси от миналото караха БСП с цената на всички средства да търси едно постоянно мнозинство. Не само за комфорт в управлението, но и да прокарва решения, които не са в интерес на гражданите. Държаха да не се получава опозиционен блок, който да държи сметка, да контролира изпълнението на взетите решения. В по-предишния мандат това ставаше чрез купуване на съветници с механизма на платени надзорници в общинските фирми.
Законодателят обаче видя конфликта на интереси и забрани участието на съветници в управлението на общински фирми.
Това обаче не отказа БСП и кмета Казанджиев с други прийоми да напазаруват необходимото им мнозинство. Случаите не са един и два.
Най-фрапиращият е с назначаването на Богомил Караджов за заместник-кмет и суспендиране на групата съветници от ОБТ, афиширала се на предишните избори като основен опонент на Казанджиев.
Вторият пример е със съветника Кольо Колев от ДПС. Независимо че ДПС влезе в управляващата коалиция, Колев бе назначен на работа във ВиК – Ловеч, с условието да премине към групата на БСП. В активна подкрепяща роля на червените влезе и съветникът Светослав Иванов, който в нарушение на закона за местно самоуправление остана в ръководството на ВиК. Други от съветниците бяха купени с продажба на общинско имущество и печелене на общински поръчки, за което ние неведнъж сме писали.
Имаше и съветници, като другия Кольо Колев, Илия Николов и Иван Минков, които въпреки волята им, бяха мотани, притискани и притеснявани четири години от БСП. Не им се решаваха жизненоважни въпроси, които те бяха доказали с работата си, много преди мандата и години наред бяха унижавани и отлагано решаването им във времето.
Но най-показателен е случаят с Анелия Иванова.
Госпожата, която сега е кандидат за кмет, е олицетворение на поръчково поведение през целия мандат. Сегашната кампания на Анелия показва колко далеч е била през целите четири години от проблемите на общината и нейните хора. Тя чак сега започва да открива техните болки, след като 4 години бе сляпа.
Но да си припомним фактите. Анелия премина през няколко партии, за да влезе като съветник от НДСВ. В началото беше много активна в атаките си срещу бившия кмет Пламен Еврев, атакуваше най-вече договора за сметосъбиране, за да угоди на екипа на Казанджиев, който недолюбваше стария кмет.
Но малко хора знаят, че именно тя, като доверено лице на Еврев, носеше преписките в София по предварителното уговаряне на концесията за сметта. Госпожата я помним и с една друга изцепка в началото на мандата. Тя предложи общинските съветници да не получават възнаграждение и обяви, че няма да взима своето. Факт е, че през проведените около 60 заседания през мандата надали има и десетина, в които Анелия да е стояла от начало до край. В повечето случаи идваше, разписваше се и си заминаваше, за да си води собственото си радио “Лиани”. Но до последния месец получаваше своето възнаграждение, без да знае каква работа е свършила.
Нямам спомен тя да е вкарала в съвета поне едно предложение, като изключа предложението за прекратяване договорите на партиите за партийните клубове. Но то си бе поръчка и предупреждение към определени групи съветници.
Една година преди местните избори Анелия Иванова бе активирана от Милко Недялков по повод една декларация, която я уличаваше в слугинаж на БСП срещу материална изгода. Тя стартира тотална и безогледна атака към групата съветници от СДС и по-специално към мен и към Венци Христов.
Да атакуваш опозицията в Общинския съвет постоянно и безпринципно, и то с куп лъжи, само на принципа на “вица за краставицата” – това си е чиста услуга на червените управляващи. Това си е чиста проба размиване на въпросите и на заглушаване на отговорите на такива въпроси, като “асфалтирането на ловешките улици”, “ремонта на железния мост”, “строителството на сметището”, “ликвидацията на общинските фирми “Търговия”, “Ноя” , и “Хлебозавода”, да не говорим за безобразията около “Общински пазари”.
Обвиненията на Анелия бяха тотален абсурд и лъжа. Но понеже има втора трибуна в радиото си, тя не спря да повтаря лъжите си и клеветите си, без дори да се замисли, че има някаква етика, пък и отговорност в професията радиоводещ.
За да внуши, че всичко, което твърди, е вярно, тя кани над 10 пъти моя комшия Камен Цанев. И дрънкат в ефир, каквото им падне.
Махленска политика чрез клюки и лъжи ме “представя” пред гражданите на Ловеч, като човек, направил си дувар от “Проекта за благоустрояването на площадното пространство”, който е в близост до адреса, на който живея.
Никога никой не ми е правил или укрепвал дувара. Това всеки може да дойде и да провери. Може и да се попита фирмата, изпълнила проекта.
Но е факт, че заради лъжите по радиото и Анелия Иванова, и Камен Цанев бяха наградени.
На Цанев бе направена нова ограда, подарък от кметската администрация, за която той не е платил и един лев. Този факт водещата не коментира. Тя не коментира и защо възникна конфликт между нас, а го представя едва ли не като гражданска позиция. Истината е, че фирмата изпълнител засече незаконосъобразно присвояване на общински терен от страна на Цанев. Но кметът не го санкционира, прикри този факт.
За истинноста на това мое твърдение може да се попита всеки един от хората, живеещи в близост до Цанев, както и фирмата изпълнител. Питайте и самия кмет Казанджиев.
Наградена бе и Анелия Иванова.
“Подарени” и бяха цели три парцела в центъра на град Ловеч за смешната цена от 35 лв. за кв. м. Това лиши живеещите в близост от паркоместа, както и от евентуалното изправяне на опасния завой до “Моста за никъде”.
Това става на терена, където се намираше цял квартал, известен в миналото като “Циганската махала” и където хората бяха отчуждени за използване на терена за обществени нужди. Анелия Иванова бе внесла инвестиционно намерение за строеж на сграда за “Радио Лиани” на два етажа на площ от 60 кв. м. Незнайно как това й предложение се уголеми неколкократно и квадратите станаха над 300 кв. м., а сградата вече бе хотел на 6 етажа. Това е толкова неморално и безскрупулно! Това ли е, както тя се изразява в ефира, “единствената опозиция”? Да получиш такъв жест от кмета, явно става дума за “особени заслуги”.
Госпожата получи и други привилегии. Получи “Предварителен договор за покупка на последния още незакупен терен”, който е спорен поне по два закона. Липсата
(единствено в този случай) на банкова или парична гаранция за строежа си е екстра, която трудно може да се обясни на обществеността. Заграждането без санкция и строеж върху терен, който все още не е твой – това са доста смущаващи факти, свързани с избирателно отношение на компетентните органи.
И тази госпожа има наглостта да съди десетки хора в Ловеч и да им бъде морален критик?!
Тя винаги е играла за БСП! Всички нейни гласувания са били в подкрепа на предложенията на кмета. Малко хора знаят следния факт. Случайно взех един лист от бюрото на председателя Милко Недялков – натъкнах се на чернова на текст, написан на неговия компютър.
С този текст съветничката Анелия Иванова атакуваше в съда решението за започване на процедурата по продажбата на парцела, на който сега е построен магазин “Билла”.
В резултат на това продажбата на терена и изграждането на магазина закъсняха с няколко месеца. Това е “топлата връзка” между Анелия Иванова и Милко Недялков, за която вече всички се досещат.
При Анелия водещ е мирисът на пари плюс крещяща безпринципност.
Тя води една от най-скъпите кампании от името на партия “Новото време”, която по никакъв начин не е представена в местната общност и не е традиционна за Ловеч. “Таралежите” я припознаха като свой кандидат в последния възможен момент. Нейното поведение сваля нивото на кампанията и демотивира хората да гласуват. На многобройните и неискрени покани за диспут по “Лиани” не се явява почти никой от сериозните опоненти. Тя е тотално недиалогична, без капка чуваемост към опонента, без уважение на чуждото мнение.
Тя не може да работи в екип, а иска да управлява Ловеч?!
Накрая ще приключа с това, че не страх от участието на Анелия Иванова и сие в изборите ме накара да напиша тези редове. Накара ме тяхната пошлост и чувството на безнаказаност, които отвращават мислещите хора. Накара ме разбирането, че може и да не си толкова подготвен, но трябва да си почтен, да притежаваш ценностна система, която да определя поведението ти при влизането в управлението на Ловеч.
Но най-неприятни са другарите от БСП. Те, за да спечелят изборите, строиха всички селски кметове на СДС да се кандидатират от тяхно име. Така възродиха “еничерството” в Ловешко. Неприятно е нежеланието на червените да отговарят на онези въпроси, които наистина вълнуват ловешките граждани.
Иван Арабджиев, Ловеч
