Елица Матеева с отворено писмо до ловешките медии

В от­во­ре­но пис­мо до всич­ки ло­веш­ки ме­дии Ели­ца Ма­те­е­ва обяс­ня­ва сво­я­та глед­на точ­ка за­що е на­пус­на­ла те­а­тъ­ра в Ло­веч. Как­то е из­вес­тно, единстве­но НГ пи­са за то­зи проб­лем, а дру­ги­те ме­дии вни­ма­тел­но го за­о­би­ко­ли­ха. Ос­та­ва да ви­си без от­го­вор въп­ро­са за­що то­ку-­що прис­тиг­на­ли мла­ди твор­ци ве­че бя­гат от те­а­тъ­ра. Според запознати, и други сред младите се канят да напуснат. Как­ва е вер­си­я­та на ре­жисьо­ра на “Плей­бек”:

И­мам пра­во да дам ня­как­ви ра­зяс­не­ния в ка­зу­са око­ло мо­е­то на­пус­ка­не. На­пус­нах Дра­ма­ти­чен те­а­тър  – Ло­веч, по собстве­но же­ла­ние – ни­кой не ме е при­нуж­да­вал или на­сил­вал да си по­дам мол­ба­та. В нея на­пи­сах, че мо­и­те въз­гле­ди и идеи за те­а­тър от пър­ви ок­том­ври 2007 се раз­ми­на­ват с те­зи на ръ­ко­водство­то на съ­щия те­а­тър. При­чи­на­та, как­то е от­ра­зе­на в “На­ро­ден глас”, не е “пер­со­нал­но от­ча­я­ние” или “нес­пра­вя­не с ра­бо­та­та” ми око­ло фес­ти­ва­ла “Мла­ди­те в те­а­тъ­ра” в Ло­веч. Стру­ва ми се, че ста­на яс­но, че въп­ре­ки проб­ле­ми­те и су­ма­то­ха­та око­ло фес­ти­ва­ла, мо­е­то при­със­твие бе­ше съ­от­ветству­ва­що на си­ту­а­ци­я­та и край­но ко­рек­тно спря­мо гос­ту­ва­щи­те спек­так­ли и еки­пи.

При­чи­на­та за да на­пус­на то­зи те­а­тър е, че ка­то ре­жисьор на спек­та­къ­ла PLAY/BACK, за­щи­тих по­зи­ци­я­та на чо­век, кой­то се гри­жи за нор­мал­на­та ра­бо­та на ак­тьо­ри­те от своя екип. Не е етич­но ди­рек­то­рът на те­а­тър (Ва­сил Ва­си­лев – бел. ред.) да не се съ­об­ра­зя­ва с ус­ло­ви­я­та (бе­ше твър­де нап­рег­на­та­та си­ту­а­ция), при ко­и­то един спек­та­къл за­мес­тва по вре­ме на фес­ти­вал друг.  Та­къв бе­ше слу­ча­ят с “Ме­дея”. Вмес­то да оси­гу­ри нор­мал­но фес­ти­вал­но при­със­твие на спек­та­къ­ла си, ди­рек­то­рът обя­вя­ва на об­що съб­ра­ние кои ак­тьо­ри по как­ви при­чи­ни вли­зат в дуб­лаж, без да се съ­об­ра­зи с фи­гу­ра­та на ре­жисьо­ра.

Да, аз съм PR на те­а­тъ­ра и се съ­об­ра­зя­вам с по­ли­ти­ка­та му. На­ис­ти­на за на­шия те­а­тър се го­во­ри с иде­я­та, че в не­го се случ­ват но­ви не­ща. Те се случ­ват и аз с по­ве­де­ни­е­то си през из­ми­на­лия се­зон доп­ри­не­сох за доб­ро­то ме­дий­но при­със­твие в на­ци­о­на­лен план имен­но на то­зи те­а­тър.

Но аз съм и ре­жисьор на ин­те­ре­сен спек­та­къл в Ло­веч и той вед­на­га бе­ше по­ка­нен на фес­ти­ва­ли. Не без по­мощ­та и на доб­рия PR. Ка­то ре­жисьор имам мо­рал­но­то пра­во да не се съг­ла­ся с лип­са­та на нор­мал­на ко­му­ни­ка­ция меж­ду оп­ре­де­ле­ни ак­тьо­ри от тру­па­та и ръ­ко­во­ди­те­ля-­ди­рек­тор. И ако то­ва на­ла­га да пред­при­е­ма ини­ци­а­ти­ва­та – -да нап­ра­вя жест, с кой­то ис­кам да за­щи­тя не­об­хо­ди­ма­та ат­мос­фе­ра на ра­бо­та – аз го нап­ра­вих то­зи жест. Нап­ра­вих го ка­то спо­де­лих с ди­рек­то­ра, че не виж­дам про­во­ка­ция да ра­бо­тя в та­ки­ва ус­ло­вия. Вследствие на ко­е­то г-н Ва­сил Ва­си­лев прик­лю­чи по вза­им­но съг­ла­сие моя до­го­вор. Бла­го­да­ря му!

Смя­там, че нап­ра­ве­но­то от мен та­зи го­ди­на ми да­ва пра­во­то да на­ре­ка ло­веш­кия те­а­тър – мо­ят те­а­тър. Не­го­ви­ят ра­бот­лив екип бе­ше и ще бъ­де и мой екип! Бла­го­да­ря за до­ве­ри­е­то на ръ­ко­водство­то и, как­то каз­ва Па­ти Ди­фу­за от на­шия спек­та­къл – “Плей­бе­кът про­дъл­жа­ва!”

ПП. Бла­го­да­ря на чу­дес­на­та пуб­ли­ка на Ло­веч!

12 ок­том­ври 2007 г., Со­фия

С ува­же­ние:  Ели­ца Ма­те­е­ва

 

И още:

“Плейбек” сред изненадите в Пловдив

Ка­то “из­не­на­ди” на “Сце­на на  кръс­то­път 2007” в Плов­див кри­тич­ка­та Пен­ка Ка­лин­ко­ва со­чи две яв­ле­ния във в. Кул­ту­ра от 12 ок­том­ври:

“Плей­бек” (“Play/Back”) на Ели­ца Ма­те­е­ва (сце­на­рий, кон­цеп­ция, пос­та­нов­ка, мул­ти­ме­дия) и Ло­веш­кия те­а­тър по един не­до­вър­шен ро­ман на Пед­ро Ал­мо­до­вар с Ди­а­на Лю­бе­но­ва в глав­на­та ро­ля – мно­го ис­кре­но и нес­тан­дар­тно, с ви­де­оп­ро­жек­ции от фил­ми на Ал­мо­до­вар.

И един не­те­ат­ра­лен текст в те­ат­рал­на­та сре­да на ба­ня „Ста­рин­на” – „Ви­со­ка е ку­ла­та” от Франк Пав­лов, френ­ски ав­тор от бъл­гар­ски про­из­ход. Пър­фор­мън­сът бе­ше спо­луч­лив – и за­ра­ди ма­ги­я­та на отек­ва­що­то от все­ки звук прос­транство, и за­ра­ди учас­ти­е­то на Жо­ре­та Ни­ко­ло­ва и по-мла­ди ак­тьо­ри.