Пак из­бо­ри са се за­да­ли. Мес­т­ни из­бо­ри. А ние, бъл­га­ри­те, тряб­ва да из­би­ра­ме. За­що ли оба­че вът­ре в нас усе­ща­ме при­лив на поредна до­са­да? За­що ли обе­ща­ни­я­та, ко­и­то слу­ша­ме, не дос­ти­гат до съз­на­ни­е­то ни? Как да по­вяр­ва­ме, ма­кар всич­ки да обе­ща­ват из­пъл­ни­ми не­ща. Ако на­и­с­ти­на мис­лят за хо­ра­та, ако впрег­нат екип, си­ли­, ам­би­ци­о­з­ност­, ум, обе­ща­ни­я­та им ня­ма да ос­та­нат не­и­з­пъл­не­ни.

Кмет тряб­ва да си из­бе­рем. Отсе­га съм се за­чу­ди­ла за ко­го да гла­су­вам. Има ли по­не един, кой­то на­и­с­ти­на да мис­ли за гра­да и хо­ра­та му, след ка­то обе­ща­ни­я­та се из­ри­чат ме­ха­нич­но? Пък и ев­ро­фон­до­ве ще се раз­п­ре­де­лят те­пър­ва. То за­то­ва и тол­ко­ва кан­ди­да­ти има на те­зи из­бо­ри. Как ще ме убе­дят те, че ня­ма да хит­ру­ват  и търсят на­чин част от ев­ро­фон­до­ве­те да вли­зат в джо­ба им? За 18 го­ди­ни на как­во ли не се наг­ле­дах­ме?! Са­мо раз­ка­я­ние и срам не ви­дях­ме.

Аз не чле­ну­вам в ни­коя пар­тия и не сим­па­ти­зи­рам на ни­кого. Ви­на­ги гла­су­вам за из­б­ра­на от мен лич­ност. За­ла­гам на­деж­ди­те си на ня­ко­го, за ко­го­то си мис­ля, че би нап­ра­вил не­що доб­ро за мен, съг­раж­да­ни­те ми и гра­да ни. Край­но вре­ме е бъл­га­ри­нът да спре да гла­су­ва сле­пеш­ка­та за пар­ти­я­, без ог­лед на то­ва ка­къв точ­но чо­век си е из­б­ра­ла въп­рос­на­та пар­тия. Дали е под­хо­дящ та­зи длъж­ност или ще об­с­луж­ва пар­тий­ни­те ин­те­ре­си. Да­ли пък не е край­но вре­ме да гла­су­ва­ме за лич­нос­ти, за да се про­ме­ни не­що? Кмет­с­кият пост е 24-ча­со­ва от­го­вор­ност и ан­га­жи­мент в име­то на доб­ру­ва­не­то на гра­да. Са­мо не ми каз­вай­те, че ня­ма да гла­су­ва­те! Не го пра­ве­те. Не ви­дях­те ли, че наг­лост­та на уп­рав­ля­ва­щи­те стиг­на до там, че не за­бе­ляз­ват “от­ри­ца­те­лен вот”. Гла­су­ва­не­то ви е един­с­т­ве­но­то га­ран­ти­ра­но пра­во в мъг­ля­ва­та ни де­мок­ра­ция. На­ши­ят глас е на­ша­та си­ла, но само ко­га­то сме за­е­д­но – всич­ки. На­ро­дът сте­не от из­не­мо­га, а ня­ма кой да го чуе. Не мис­ли­те ли, че е вре­ме да се сло­жи ня­как­во на­ча­ло? С ча­ка­не ня­ма да ста­не. С по­каз­ва­не и до­каз­ва­не ще ста­не. Прос­то е вре­ме и у нас не­ща­та да за­поч­нат да се по­лу­ча­ват ка­то в Ев­ро­пейс­кия съ­юз.

На 28 октомври из­пъл­не­те своя дълг, ка­то гла­су­ва­те. Нап­ра­ве­те го ка­то граж­да­ни. Ако жи­во­тът тук не ви ха­рес­ва, опи­тай­те се да го про­ме­ни­те. Не­ка гла­су­ва­ме за то­зи кан­ди­дат, кой­то с де­ла­та си ще ни на­ка­ра да вър­вим по ули­ци­те с ус­мив­ка. За­що­то в Ло­веч все още се жи­вее труд­но. Нуж­ни са пред­п­ри­я­тия с ев­ро­пейс­ки зап­ла­ти. А как­во да ка­жем за ви­да на град­с­ки­те спир­ки, на по­жар­на­та? За­що­то е ху­ба­во да се стро­ят го­ле­ми ма­га­зи­ни, но са­мо ко­га­то на­се­ле­ни­е­то е пла­те­жос­по­соб­но.

След ка­то пла­ща­ме да­нъ­ци на та­зи дър­жа­ва, то тя тряб­ва да ви ува­жа­ва! Ни­що не па­да да­ром от не­бе­то!

Щом сме тук и не сме из­бя­га­ли, оз­на­ча­ва, че ни пу­ка как­во ще се слу­чи. Оз­на­ча­ва, че оби­ча­ме гра­да си и че се на­дя­ва­ме един ден да ста­не уют­но кът­че за жи­вот, за ко­е­то меч­та­ем! За­то­ва, мо­ля ви гла­су­вай­те ум­но!

 

Га­ли­на Пет­ро­ва – учи­тел­ка