След 25 го­ди­ни от­със­твие от ло­веш­ка сце­на го­ле­ми­ят ак­тьор, мим и ре­жисьор Вельо Го­ра­нов (не­го­ва­та “Дъх на цве­тя” с Еле­на Ди­мит­ро­ва още се пом­ни) се за­вър­на с лу­деш­ка­та ко­ме­дия “Па­ни­ка в хо­те­ла”.

Ста­ва ду­ма за па­ри. И за то­ва как те по­бър­кват хо­ра­та. Ста­ва ду­ма за та­лан­тли­ви ак­тьо­ри и един на­ход­чив про­ду­цент, кой­то тряб­ва да пос­та­ви пи­е­са на вся­ка це­на. Ста­ва ду­ма за ге­рои, във­ле­че­ни във вза­и­мо­из­ма­ми и са­мо­из­ма­ми. Ста­ва ду­ма за та­лан­ти, за ко­и­то сте­ни-прег­ра­ди ня­ма. Ста­ва ду­ма за из­кус­тво­то. Май ста­ва ду­ма и за Бог. Се­ри­оз­но…

Ма­кар ня­кои хо­ра да гле­дат с пре­неб­ре­же­ние на ко­ме­ди­я­та-­бур­лес­ка, то­ва е ад­ски труд­но из­кус­тво. Ре­жисьо­рът Вельо Го­ра­нов  е ус­пял. Ус­пял е по свой на­чин, пре­об­ръ­щай­ки ос­нов­ни ме­ха­низ­ми – ка­то бор­ба­та с пред­ме­ти, свръх­ма­те­ри­ал­нос­тта на окол­на­та сре­да и кон­флик­та на ге­ро­и­те с нея. На­вяр­но за­що­то Го­ра­нов е ве­лик мим, той е под­хо­дил “без­мъл­вно” към то­зи ас­пект (не­гов съ­миш­ле­ник е сце­ног­ра­фът Де­ни­ца Ар­ги­ро­пу­лос). Но той се е спрял вър­ху най-глав­но­то и труд­но­то – ра­бо­та­та с  ак­тьо­ри­те. В ли­це­то на ло­веш­кия със­тав ре­жисьо­рът е на­ме­рил пъл­ни съ­миш­ле­ни­ци. Пе­тър Стой­чев в глав­на­та ро­ля на Лео Бер­тол­д из­на­ся ус­пеш­но ед­на мно­го труд­на за­да­ча. Лен­ко Гур­ков е страш­но до­бър и сме­шен ка­то Кен­те­луб. Има ре­ди­ца тън­ки мо­мен­ти и сла­дос­ти за опит­но­то око, но фи­на­лът си е на­пъл­но по ма­ща­ба на Вельо Го­ра­нов. Ог­ро­мен!

Цве­тан
То­до­ров