Предлагаме ед­но “ми­ро­дав­но мне­ние” по по­вод по­боя в Ези­ко­ва­та гим­на­зия, за кой­то пи­сах­ме по-ра­но. Случаят предизвика многобройни мнения в интернет, сега ни пишат и редовните читатели.
Из­ра­зя­вам под­к­ре­па на НГ и глав­ния му ре­дак­тор за две­те пуб­ли­ка­ции от­нос­но по­боя в мъж­ко­то об­ще­жи­тие на Ези­ко­ва­та гим­на­зия в Ло­веч. Та­ки­ва по­зор­ни ак­то­ве не би­ва да се пре­мъл­ча­ват.

Аз бях учи­тел по КИП и Ав­то­ма­ти­ка на 11 клас в Нем­с­ка­та гим­на­зия. Ко­га­то се зак­ри УПК /Учеб­но про­фе­си­о­на­лен ком­п­лекс/, ста­нах но­щен въз­пи­та­тел в об­ще­жи­ти­е­то. От там се пен­си­о­ни­рах. Иван Йон­ков ме за­мес­ти. Той бе­ше учи­тел по нем­с­ки език. С не­го сме ко­ле­ги и при­я­те­ли.

При оно­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ко вре­ме по­бой в об­ще­жи­ти­е­то не мо­же­ше да ста­не. Още на мо­мен­та – сиг­нал в ми­ли­ци­я­та и на сут­рин­та по­бой­ни­ци­те в джип­ка­та на МВР – хай­де в Бе­ле­не, или на ка­ри­е­ра­та зад пре­се­че­на­та ска­ла на “Слън­чев бряг”. Там Ша­хо си зна­е­ше ра­бо­та­та.

И то­га­ва, и се­га ди­рек­тор е Хи­тов – той дой­де, ко­га­то се пен­си­о­ни­рах. В об­ще­жи­ти­е­то се нас­та­ня­ват уче­ни­ци от дру­ги на­се­ле­ни мес­та, ко­и­то не мо­гат да пла­щат квар­ти­ри. То­га­ва при­ви­ле­ги­ро­ва­ни бя­ха де­ца­та на пар­тий­ни­те дру­га­ри от ранг на пар­ти­ен сек­ре­тар или член на Пар­ти­ен ко­ми­тет.

Се­га при­ви­ле­ги­ро­ва­ни са де­ца­та на без­нес­ме­ни­те с ранг над ед­но­ли­чен тър­го­вец.

И то­га­ва, и се­га има раз­г­ле­зе­ни го­ле­ми де­ца и пре­за­до­во­ле­ни, ко­е­то пре­чи на въз­пи­та­ни­е­то.

Проб­ле­мът е тряб­ва ли да се пре­мъл­ча­ва ис­ти­на­та? Спо­ред мен – не. Но от страх – да.

Ако бе­ше ста­на­ло на­па­де­ние на мъж­ко­то об­ще­жи­тие през мое вре­ме, в.”За­ря на ко­му­низ­ма” ед­ва ли ще­ше да пуб­ли­ку­ва слу­чая. Са­мо в кри­ми­нал­на­та хро­ни­ка ще­ше да се от­бе­ле­жи. Та­ка пос­тъ­пи­ха днес лЛо­веш­ки­те вес­т­ни­ци – вклю­чи­тел­но и “Ло­веч прес”. С ед­но из­к­лю­че­ние – “На­ро­ден глас”. Ни­кой не ис­ка да му “из­кар­ват на яве кир­ли­ви­те ри­зи”, но се­га ня­ма цен­зу­ра – има сво­бо­да на сло­во­то и пе­ча­та. Сво­бо­да, но… са­мо на кни­га.

Са­мо НГ кри­ти­ку­ва. За­то­ва под­к­ре­пям глав­ния му ре­дак­тор за сме­ла­та по­зи­ция.

Си­ме­он Си­ме­о­нов – Дас­ка­ла, с. Брес­то­во

Пос­лес­лов: Мо­и­те уче­ни­ци от Ме­ха­но­то и Ези­ко­ва­та още си спом­нят за мен. Аз съм ги заб­ра­вил, но те ме пом­нят. Чрез “На­ро­ден глас” чес­то им на­пом­ням, че съм още жив и мо­га да пи­ша. За поз­д­рав­ле­ни­я­та им бла­го­да­ря. Поз­д­ра­вя­вам Ми­ха­ил Ра­дев – за но­вия ви­пуск, да очак­ва един тром­пе­тист и ед­на пи­а­нис­т­ка.Из­пол­з­вам слу­чая да поз­д­ра­вя с 24 май мо­и­те ко­ле­ги и ди­рек­то­ри – Ге­но Въ­тев на Ме­ха­но­то и Ра­дос­лав Хи­тов на Ези­ко­ва­та. Как­ви ма­ни­фес­та­ции пра­вех­ме – с жи­ви кар­ти­ни, с му­зи­ка и зна­ме­на, а пос­ле при “Дра­ка­та” – на по­чер­п­ка за праз­ни­ка! Къ­де сте ста­ри доб­ри го­ди­ни!