Едно от предизвикателствата, пред които България е изправена като член на ЕС, е въвеждането на евростандарти в местата за лишаване от свобода. Според евронормите на един затворник се полагат минимум шест квадрата обитаема площ и всеки трябва да е сам в отделно помещение. В местата за лишаване от свобода у нас към 31 декември 2007 г. са излежавали присъди 10 271, сочи докладът за правата на човека през 2007 г. на Български хелзински комитет. Капацитетът по евростандартите е за около 6000. Има затвори, където в едно помещение са настанени 15-20 души, което е далеч от всякакви изисквания.
Ловешкият затвор е вторият по големина в страната. Към него има три общежития – във Велико Търново, „Атлант“ в Троян и „Полигона“ в Ловеч. Наказанието си изтърпяват около 1100 души. Затворът е уникален с единствената в системата специализирана болница за лечение на лишени от свобода, с две отделения – психиатрично и пулмофтизиатрично, както и с училище от 1 до 12 клас, тъй като има и неграмотни.
За промените във философията на третирането на затворниците разговаряме с директора на Ловешкия затвор комисар Марин Калчевски.
Затворническите килии с нов облик
Тази година започнахме капиталови ремонти с бюджетни средства, които не са правени никога в нашия затвор. Във всяка една килия в Ловеч и в Троян се изгражда санитарен възел с течаща вода и дограмата се подменя с ПВЦ. Подмяната на дограмата е със собствени средства от стопанска дейност. Ще бъдат изкърпени и освежени помещенията и поставени нови подови настилки. Всички помещения ще бъдат с нов облик. Освен това в Троян предстои изграждането и на външна канализация, тъй като досега не е имало. В последните три години с наши средства направихме ремонти и на другите две общежития от открития и преходен тип, в това число и на помещенията на персонала. Започнахме процедури за основно преоборудване на огромния кухненския блок, с цел подобряване качеството на приготвената храна.
Пресни плодове в затвора
Очакваме от министъра на правосъдието Миглена Тачева да бъдат увеличени средствата за прехрана, тъй като те са крайно недостатъчни. За миналата година средният дневен хранителен оклад на един затворник е 1,68 лв. Сами разбирате какви усилия са необходими от всяка една администрация, за да бъдат осигурени необходимото количество и калориен състав на храната. Много е трудно и не е нормално.
От тази година си позволяваме да даваме и пресни плодове, които са скъпи. Имаме разбирането от министерството и се надяваме на дофинансиране.
Спортно-културен информационен център
Средният брой на настанените в килии е 10, но в Троян има и по 15 души. Световната тенденция отрича настаняването на затворници самостоятелно в килия. Единичното настаняване не е най-добрата форма на третиране, но не е нормално и 10 души в едно помещение. Стремим се в по-големите килии да настаняваме затворниците, които работят и една част от денонощието са навън. Освен задължителния един час престой на открито, даваме възможност и за втори час за тези, които не работят, да имат възможност да излизат, да спортуват. Благоприятно е, че от 6 до 22 ч. затворниците не са заключени в килиите, а в коридорите. Имаме клубове по етажите, но това не е достатъчно.
Имаме идеи и ще направим всичко възможно желаещите да бъдат включени в различни дейности. В началото на тази година се прие програма за осъвременяване на условията за третиране на лишените от свобода. Един от приоритети за нашия затвор е на етаж от старото психиатрично отделение, свързано с корпуса на затвора, да направим Спортно-културен информационен център. Надяваме се на държавна помощ.
Без бягства
Миналата година нямаме бягства. По миналата година имаше две от „Полигона“. В Троян и Ловеч нямаме бягства от много години. Имаме доста сериозни технически средства и организацията на охраната и контролът на затворниците дават гаранции за сигурност. Имаше опит за бягство преди 2 години, което завърши с трагичен край. Затворник успя да се качи на покрива на болницата, скочи от четириетажната сграда и почина на място.
Доживотното наказание
Според закона най-дългата присъда, като лишаване от свобода, е 20 години. По изключение могат да бъдат наложени до 30 години, но в много редки случаи. Съгласно НК има два вида доживотен затвор – с право на замяна и без. За добро поведение след излежаване на 20 години наказанието може да бъде заменено. След петата година може да бъде заменен специалния режим, какъвто е строгата изолация, в по-лек. Доживотният затвор без право на замяна е архаичен и неприемлив от всички служители, работещи в системата, тъй като такъв вид наказание на практика не съществува в света. В националните законодателства, които практикуват това наказание, след определен период от време голяма част от тези доживотно осъдени се освобождават под условие. Доживотният затвор без право на замяна беше наложен в нашето законодателство заради публичността и обществената нагласа на българите след отмяната на смъртното наказание. Това наказание би следвало да отпадне от НК.
Непрекъснати жалби до съда
Затворниците имат право на всички видове жалби и по съдебен ред. Тежките административни наказания са с право на обжалване освен по административен ред и пред Районния съд в Ловеч. Затворниците се възползват в нередки случаи от тази възможност. Постоянно има жалби до съда. През 2007 г. има една частично отменена моя заповед за наложено дисциплинарно наказание. Много рядко при нас има отмяна на заповеди.
Обвиняемите и подсъдимите намаляват
Средната възраст на затворниците е от 30 до 33 г. Не са много тези над 50 г. Около 2% са над 60-годишни. Сред рецидивистите възрастовата граница е около 40 г. През последните години се забелязва тенденция на осъждане на рецидивисти с по-кратък срок на изтърпяване на наказанието. Това се дължи на възможността на бързо производство и от въвеждането на споразуменията като форма на наказателен процес. Сроковете за по-дребните престъпления, извършвани от рецидивисти, намаляха като размер на наказанието, което доведе до общо движение на броя пребиваващи затворници. Преди 7-8 години затворниците в Ловеч бяха 1800 души. Тогава разбира се и обвиняемите и подсъдимите бяха доста повече. Стигали са до 200-250, а в момента са 50-60 души. Такава е тенденцията във всички затвори. Специфичното за обвиняемите и подсъдимите е, че с измененията с наказателния кодекс по отношение на мярката задържане под стража и въвеждането на наказанието пробация намаляха хората, които постъпват като обвиняеми и подсъдими, и общата популация на осъдените на лишаване от свобода. За доста от по леките престъпления се налага наказанието пробация, което изключва лишаването им от свобода, и това е добре. Пробацията е изключително щадяща и по отношение на самия осъден, и на самите близки.
180 затворници за убийства
За убийства излежават присъди 160-180 души ежегодно. Заради дългите присъди това е относително постоянна величина. 14 затворници излежават доживотни присъди в Ловеч.
Трудова заетост
Всички, настанени в открития преходен тип, работят на 100%. В Троян работят около 50%, а в корпуса на затвора засега са между 35-40%. През последните две години значително се увеличи броят на трудовите дейности, които се развиват в корпуса на затвора. Тенденцията е тази година заетостта да се увеличи с още 10%. В болницата има около 90 затворници, които свалят процента на ангажираните. В психиатричното отделение има и 21 наркомани на терапия.
Основната трудова ангажираност в корпуса е мебелният цех, в който изцяло сме кооперирани с фирма „Велга Дочеви“. Работят високо квалифицирани затворници, една част от тях са работили и навън подобен вид работа. Обучаваме и желаещи с по-дълги присъди в специалността тапицерство. В другия цех дълги години работихме с една българска фирма за производство на гъбички за битови и промишлени нужди, но тя фалира. В момента сме в процес на възстановяване на това производство, но в по-ниски обеми и с нова фирма. Работим съвместно и със „Спарки Елтос“. Имаме лицензирана съвременна кравеферма в района на Хлевене. Обработваме 570 дка собствени земи. Приоритет е оранжерийното производството на зеленчуци.
Висок процент на неграмотни
Училището е за рецидивисти от 1 до 12 клас. То е едно от най-старите училища в системата и датира от 1965 г. По наши проучвания е много висок процентът на неграмотните. Образователната система в затворите не е в състояние да ги поеме изцяло, още повече, че една част от тях не желаят да отиват в затворите, където има училища, заради отдалечеността от родните си места. По тази причина се организират ограмотителни курсове. Уникално е в 21 век хора да не могат да четат и пишат. Това ги прави абсолютни аутсайдери. Има нужда от промяна на системата на образование в затворите. Придобиването на квалификация и професионални умения ще даде възможност за реализация на лишените от свобода.
Светлана Петрова

