Ед­но от пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та, пред ко­и­то Бъл­га­рия е из­п­ра­ве­на ка­то член на ЕС, е въ­веж­да­не­то на ев­рос­тан­дар­ти в мес­та­та за ли­ша­ва­не от сво­бо­да. Спо­ред ев­ро­нор­ми­те на един зат­вор­ник се по­ла­гат ми­ни­мум шест квад­ра­та оби­та­е­ма площ и все­ки тряб­ва да е сам в от­дел­но по­ме­ще­ние. В мес­та­та за ли­ша­ва­не от сво­бо­да у нас към 31 де­кем­в­ри 2007 г. са из­ле­жа­ва­ли при­съ­ди 10 271, со­чи док­ла­дът за пра­ва­та на чо­ве­ка през 2007 г. на Бъл­гар­с­ки хел­зин­с­ки ко­ми­тет. Ка­па­ци­те­тът по ев­рос­тан­дар­ти­те е за око­ло 6000. Има зат­во­ри, къ­де­то в ед­но по­ме­ще­ние са нас­та­не­ни 15-20 ду­ши, ко­е­то е да­леч от вся­как­ви изис­к­ва­ния.

Ло­веш­ки­ят зат­вор е вто­ри­ят по го­ле­ми­на в стра­на­та. Към не­го има три об­ще­жи­тия – във Ве­ли­ко Тър­но­во, „Ат­лант“ в Тро­ян и „По­ли­го­на“ в Ло­веч. На­ка­за­ни­е­то си из­тър­пя­ват око­ло 1100 ду­ши. Зат­во­рът е уни­ка­лен с един­с­т­ве­на­та в сис­те­ма­та спе­ци­а­ли­зи­ра­на бол­ни­ца за ле­че­ние на ли­ше­ни от сво­бо­да, с две от­де­ле­ния – пси­хи­ат­рич­но и пул­моф­ти­зи­ат­рич­но, как­то и с учи­ли­ще от 1 до 12 клас, тъй като има и неграмотни.

За про­ме­ни­те във фи­ло­со­фи­я­та на тре­ти­ра­не­то на зат­вор­ни­ци­те раз­го­ва­ря­ме с ди­рек­то­ра на Ло­веш­кия зат­вор ко­ми­сар Ма­рин Кал­чев­с­ки.

Зат­вор­ни­чес­ки­те ки­лии с нов об­лик

Та­зи го­ди­на за­поч­нах­ме ка­пи­та­ло­ви ре­мон­ти с бю­джет­ни сред­с­т­ва, ко­и­то не са пра­ве­ни ни­ко­га в на­шия зат­вор. Във вся­ка ед­на ки­лия в Ло­веч и в Тро­ян се из­г­раж­да са­ни­та­рен въ­зел с те­ча­ща во­да и дог­ра­ма­та се под­ме­ня с ПВЦ. Под­мя­на­та на дог­ра­ма­та е със соб­с­т­ве­ни сред­с­т­ва от сто­пан­с­ка дей­ност. Ще бъ­дат из­кър­пе­ни и ос­ве­же­ни по­ме­ще­ни­я­та и пос­та­ве­ни но­ви по­до­ви нас­тил­ки. Всич­ки по­ме­ще­ния ще бъ­дат с нов об­лик. Ос­вен то­ва в Тро­ян пред­с­тои из­г­раж­да­не­то и на вън­ш­на ка­на­ли­за­ция, тъй ка­то до­се­га не е има­ло. В пос­лед­ни­те три го­ди­ни с на­ши сред­с­т­ва нап­ра­вих­ме ре­мон­ти и на дру­ги­те две об­ще­жи­тия от от­к­ри­тия и пре­хо­ден тип, в то­ва чис­ло и на по­ме­ще­ни­я­та на пер­со­на­ла. За­поч­нах­ме про­це­ду­ри за ос­нов­но пре­о­бо­руд­ва­не на ог­ром­ния кух­нен­с­кия блок, с цел по­доб­ря­ва­не ка­чес­т­во­то на при­гот­ве­на­та хра­на.

Прес­ни пло­до­ве в зат­во­ра

Очак­ва­ме от ми­нис­тъ­ра на пра­во­съ­ди­е­то Миг­ле­на Та­че­ва да бъ­дат уве­ли­че­ни сред­с­т­ва­та за прех­ра­на, тъй ка­то те са край­но не­дос­та­тъч­ни. За ми­на­ла­та го­ди­на сред­ни­ят дне­вен хра­ни­те­лен ок­лад на един зат­вор­ник е 1,68 лв. Са­ми раз­би­ра­те как­ви уси­лия са не­об­хо­ди­ми от вся­ка ед­на ад­ми­нис­т­ра­ция, за да бъ­дат оси­гу­ре­ни не­об­хо­ди­мо­то ко­ли­чес­т­во и ка­ло­ри­ен със­тав на хра­на­та. Мно­го е труд­но и не е нор­мал­но.

От та­зи го­ди­на си поз­во­ля­ва­ме да да­ва­ме и прес­ни пло­до­ве, ко­и­то са скъ­пи. Има­ме раз­би­ра­не­то от ми­нис­тер­с­т­во­то и се на­дя­ва­ме на до­фи­нан­си­ра­не.

Спор­т­но-кул­тур­ен ин­фор­ма­ци­о­нен цен­тър

Сред­ни­ят брой на нас­та­не­ни­те в ки­лии е 10, но в Тро­ян има и по 15 ду­ши. Све­тов­на­та тен­ден­ция от­ри­ча нас­та­ня­ва­не­то на зат­вор­ни­ци са­мос­то­я­тел­но в ки­лия. Еди­нич­но­то нас­та­ня­ва­не не е най-доб­ра­та фор­ма на тре­ти­ра­не, но не е нор­мал­но и 10 ду­ши в ед­но по­ме­ще­ние. Стре­мим се в по-го­ле­ми­те килии да нас­та­ня­ва­ме зат­вор­ни­ци­те, ко­и­то ра­бо­тят и ед­на част от де­но­но­щи­е­то са на­вън. Ос­вен за­дъл­жи­тел­ния един час прес­той на от­к­ри­то, да­ва­ме въз­мож­ност и за вто­ри час за те­зи, ко­и­то не ра­бо­тят, да имат въз­мож­ност да из­ли­зат, да спор­ту­ват. Бла­гоп­ри­ят­но е, че от 6 до 22 ч. зат­вор­ни­ци­те не са зак­лю­че­ни в ки­ли­и­те, а в ко­ри­до­ри­те. Има­ме клу­бо­ве по ета­жи­те, но то­ва не е дос­та­тъч­но.

Има­ме идеи и ще нап­ра­вим всич­ко въз­мож­но же­ла­е­щи­те да бъ­дат вклю­че­ни в раз­лич­ни дей­нос­ти. В на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на се прие прог­ра­ма за осъв­ре­ме­ня­ва­не на ус­ло­ви­я­та за тре­ти­ра­не на ли­ше­ни­те от сво­бо­да. Един от при­о­ри­те­ти за на­шия зат­вор е на етаж от ста­ро­то пси­хи­ат­рич­но от­де­ле­ние, свър­за­но с кор­пу­са на зат­во­ра, да нап­ра­вим Спор­т­но-кул­тур­ен ин­фор­ма­ци­о­нен цен­тър. На­дя­ва­ме се на дър­жав­на по­мощ.

Без бяг­с­т­ва

Ми­на­ла­та го­ди­на ня­ма­ме бяг­с­т­ва. По ми­на­ла­та го­ди­на има­ше две от „По­ли­го­на“. В Тро­ян и Ло­веч ня­ма­ме бяг­с­т­ва от мно­го го­ди­ни. Има­ме дос­та се­ри­оз­ни тех­ни­чес­ки сред­с­т­ва и ор­га­ни­за­ци­я­та на ох­ра­на­та и кон­т­ро­лът на зат­вор­ни­ци­те да­ват га­ран­ции за си­гур­ност. Има­ше опит за бяг­с­т­во пре­ди 2 го­ди­ни, ко­е­то за­вър­ши с тра­ги­чен край. Зат­вор­ник ус­пя да се ка­чи на пок­ри­ва на бол­ни­ца­та, ско­чи от че­ти­ри­е­таж­на­та сгра­да и по­чи­на на мяс­то.

До­жи­вот­но­то на­ка­за­ние

Спо­ред за­ко­на най-дъл­га­та при­съ­да, ка­то ли­ша­ва­не от сво­бо­да, е 20 го­ди­ни. По из­к­лю­че­ние мо­гат да бъ­дат на­ло­же­ни до 30 го­ди­ни, но в мно­го ред­ки слу­чаи. Съг­лас­но НК има два ви­да до­жи­во­тен зат­вор – с пра­во на за­мя­на и без. За доб­ро по­ве­де­ние след из­ле­жа­ва­не на 20 го­ди­ни на­ка­за­ни­е­то мо­же да бъ­де за­ме­не­но. След пе­та­та го­ди­на мо­же да бъ­де за­ме­нен спе­ци­ал­ния ре­жим, ка­къв­то е стро­га­та изо­ла­ция, в по-лек. До­жи­вот­ни­ят зат­вор без пра­во на за­мя­на е ар­ха­и­чен и неп­ри­ем­лив от всич­ки слу­жи­те­ли, ра­бо­те­щи в сис­те­ма­та, тъй ка­то та­къв вид на­ка­за­ние на прак­ти­ка не съ­щес­т­ву­ва в све­та. В на­ци­о­нал­ните за­ко­но­да­тел­с­т­ва, ко­и­то прак­ти­ку­ват то­ва на­ка­за­ние, след оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме го­ля­ма част от те­зи до­жи­вот­но осъ­де­ни се ос­во­бож­да­ват под ус­ло­вие. До­жи­вот­ни­ят зат­вор без пра­во на за­мя­на бе­ше на­ло­жен в на­ше­то за­ко­но­да­тел­с­т­во за­ра­ди пуб­лич­ност­та и об­щес­т­ве­на­та наг­ла­са на бъл­га­ри­те след от­мя­на­та на смър­т­но­то на­ка­за­ние. То­ва на­ка­за­ние би след­ва­ло да от­пад­не от НК.

Неп­ре­къс­на­ти жал­би до съ­да

Зат­вор­ни­ци­те имат пра­во на всич­ки ви­до­ве жал­би и по съ­де­бен ред. Теж­ки­те ад­ми­нис­т­ра­тив­ни на­ка­за­ния са с пра­во на об­жал­ва­не ос­вен по ад­ми­нис­т­ра­ти­вен ред и пред Ра­йон­ния съд в Ло­веч. Зат­вор­ни­ци­те се въз­пол­з­ват в не­ред­ки слу­чаи от та­зи въз­мож­ност. Пос­то­ян­но има жал­би до съ­да. През 2007 г. има ед­на час­тич­но от­ме­не­на моя за­по­вед за на­ло­же­но дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние. Мно­го ряд­ко при нас има от­мя­на на за­по­ве­ди.

Об­ви­ня­е­ми­те и под­съ­ди­ми­те на­ма­ля­ват

Сред­на­та въз­раст на зат­вор­ни­ци­те е от 30 до 33 г. Не са мно­го те­зи над 50 г. Око­ло 2% са над 60-го­диш­ни. Сред ре­ци­ди­вис­ти­те въз­рас­то­ва­та гра­ни­ца е око­ло 40 г. През пос­лед­ни­те го­ди­ни се за­бе­ляз­ва тен­ден­ция на осъж­да­не на ре­ци­ди­вис­ти с по-кра­тък срок на из­тър­пя­ва­не на на­ка­за­ни­е­то. То­ва се дъл­жи на въз­мож­ност­та на бър­зо про­из­вод­с­т­во и от въ­веж­да­не­то на спо­ра­зу­ме­ни­я­та ка­то фор­ма на на­ка­за­те­лен про­цес. Сро­ко­ве­те за по-дреб­ни­те прес­тъп­ле­ния, из­вър­ш­ва­ни от ре­ци­ди­вис­ти, на­ма­ля­ха ка­то раз­мер на на­ка­за­ни­е­то, ко­е­то до­ве­де до об­що дви­же­ние на броя пре­би­ва­ва­щи­ зат­вор­ни­ци. Пре­ди 7-8 го­ди­ни зат­вор­ни­ци­те в Ло­веч бя­ха 1800 ду­ши. То­га­ва раз­би­ра се и об­ви­ня­е­ми­те и под­съ­ди­ми­те бя­ха дос­та по­ве­че. Сти­га­ли са до 200-250, а в мо­мен­та са 50-60 ду­ши. Та­ка­ва е тен­ден­ци­я­та във всич­ки зат­во­ри. Спе­ци­фич­но­то за об­ви­ня­е­ми­те и под­съ­ди­ми­те е, че с из­ме­не­ни­я­та с на­ка­за­тел­ния ко­декс по от­но­ше­ние на мяр­ка­та за­дър­жа­не под стра­жа и въ­веж­да­не­то на на­ка­за­ни­е­то про­ба­ция на­ма­ляха хо­ра­та, ко­и­то пос­тъп­ват ка­то об­ви­ня­е­ми и под­съ­ди­ми, и об­ща­та по­пу­ла­ция на осъ­де­ни­те на ли­ша­ва­не от сво­бо­да. За дос­та от по ле­ки­те прес­тъп­ле­ния се на­ла­га на­ка­за­ни­е­то про­ба­ция, ко­е­то из­к­люч­ва ли­ша­ва­не­то им от сво­бо­да, и то­ва е доб­ре. Про­ба­ци­я­та е из­к­лю­чи­тел­но ща­дя­ща и по от­но­ше­ние на са­мия осъ­ден, и на са­ми­те близ­ки.

180 зат­вор­ни­ци за убийс­т­ва

За убийс­т­ва из­ле­жа­ват при­съ­ди 160-180 ду­ши еже­год­но. За­ра­ди дъл­ги­те при­съ­ди то­ва е от­но­си­тел­но пос­то­ян­на ве­ли­чи­на. 14 зат­вор­ни­ци из­ле­жа­ват до­жи­вот­ни при­съ­ди в Ловеч.

Тру­до­ва за­е­тост

Всич­ки, нас­та­не­ни в от­к­ри­тия пре­хо­ден тип, ра­бо­тят на 100%. В Тро­ян ра­бо­тят око­ло 50%, а в кор­пу­са на зат­во­ра за­се­га са меж­ду 35-40%. През пос­лед­ни­те две го­ди­ни зна­чи­тел­но се уве­ли­чи бро­ят на тру­до­ви­те дей­нос­ти, ко­и­то се раз­ви­ват в кор­пу­са на зат­во­ра. Тен­ден­ци­я­та е та­зи го­ди­на за­е­тост­та да се уве­ли­чи с още 10%. В бол­ни­ца­та има око­ло 90 зат­вор­ни­ци, ко­и­то сва­лят про­цен­та на ан­га­жи­ра­ни­те. В пси­хи­ат­рич­но­то от­де­ле­ние има и 21 нар­ко­ма­ни на те­ра­пия.

Ос­нов­на­та тру­до­ва ан­га­жи­ра­ност в кор­пу­са е ме­бел­ни­ят цех, в кой­то из­ця­ло сме ко­о­пе­ри­ра­ни с фир­ма „Вел­га До­че­ви“. Ра­бо­тят ви­со­ко ква­ли­фи­ци­ра­ни зат­вор­ни­ци, ед­на част от тях са ра­бо­ти­ли и на­вън по­до­бен вид ра­бо­та. Обу­ча­ва­ме и же­ла­е­щи с по-дъл­ги при­съ­ди в спе­ци­ал­ността та­пи­цер­с­т­во. В дру­гия цех дъл­ги го­ди­ни ра­бо­тих­ме с ед­на бъл­гар­с­ка фир­ма за про­из­вод­с­т­во на гъ­бич­ки за би­то­ви и про­миш­ле­ни нуж­ди, но тя фа­ли­ра. В мо­мен­та сме в про­цес на въз­с­та­но­вя­ва­не на то­ва про­из­вод­с­т­во, но в по-нис­ки обе­ми и с но­ва фир­ма. Ра­бо­тим съв­мес­т­но и със „Спар­ки Ел­тос“. Има­ме ли­цен­зи­ра­на съв­ре­мен­на кра­ве­фер­ма в ра­йо­на на Хле­ве­не. Об­ра­бот­ва­ме 570 дка соб­с­т­ве­ни зе­ми. При­о­ри­тет е оран­же­рий­но­то про­из­вод­с­т­во­то на зе­лен­чу­ци.

Ви­сок про­цент на нег­ра­мот­ни

Учи­ли­ще­то е за ре­ци­ди­вис­ти от 1 до 12 клас. То е ед­но от най-ста­ри­те учи­ли­ща в сис­те­ма­та и да­ти­ра от 1965 г. По на­ши про­уч­ва­ния е мно­го ви­сок про­цен­тът на нег­ра­мот­ни­те. Об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма в зат­во­ри­те не е в със­то­я­ние да ги по­е­ме из­ця­ло, още по­ве­че, че ед­на част от тях не же­ла­ят да оти­ват в зат­во­ри­те, къ­де­то има учи­ли­ща, за­ра­ди от­да­ле­че­ност­та от род­ни­те си мес­та. По та­зи при­чи­на се ор­га­ни­зи­рат ог­ра­мо­ти­тел­ни кур­со­ве. Уни­кал­но е в 21 век хо­ра да не мо­гат да че­тат и пи­шат. То­ва ги пра­ви аб­со­лют­ни аут­сай­де­ри. Има нуж­да от про­мя­на на сис­те­ма­та на об­ра­зо­ва­ние в зат­во­ри­те. При­до­би­ва­не­то на ква­ли­фи­ка­ция и про­фе­си­о­нал­ни уме­ния ще да­де въз­мож­ност за ре­а­ли­за­ция на ли­ше­ни­те от сво­бо­да.

Свет­ла­на Пет­ро­ва