Про­уч­ва­не на струк­ту­ри­те на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во в об­ласт Ло­веч, ана­лиз и оцен­ка на ка­па­ци­те­та им и иден­ти­фи­ци­ра­не на не­об­хо­ди­ми­те обу­че­ния бе пред­с­та­ве­но на се­ми­нар на 13 май в с. Чиф­лик. Сре­ща­та е по про­ект „По­ви­ша­ва­не ка­па­ци­те­та и ефек­тив­ност­та на струк­ту­ри­те на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во в об­ласт Ло­веч“. Из­пъл­ни­те­лят е “Сд­ру­же­ние Граж­дан­с­ка ини­ци­а­ти­ва за про­фе­си­о­нал­но и со­ци­ал­но под­по­ма­га­не“ в пар­т­ньор­с­т­во със “Сд­ру­же­ние за на­сър­ча­ва­не на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на об­ласт Ло­веч“ и “Фон­да­ция Цен­тър за со­ци­ал­ни и ико­но­ми­чес­ки ини­ци­а­ти­ви“.

Око­ло 88 неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции са ре­гис­т­ри­ра­ни в об­ласт­та, со­чи из­с­лед­ва­не­то. Те са ло­ка­ли­зи­ра­ни в поч­ти 20 на­се­ле­ни мес­та. 53% са в об­лас­т­ния град, 18 на сто в Тро­ян, 7% в Те­те­вен, по 3% в Яб­ла­ни­ца и Лет­ни­ца. Ос­та­на­ли­те 16 на сто са ре­гис­т­ри­ра­ни в Угър­чин, Ап­рил­ци, се­ла­та Ри­ба­ри­ца, Дой­рен­ци, Сла­ти­на, Чиф­лик, Гло­же­не, Алек­сан­д­ро­во и др.

Око­ло 30 ор­га­ни­за­ции или 34 на сто от ре­гис­т­ри­ра­ни­те НПО ре­ал­но раз­ви­ват дей­ност. От­к­ро­я­ват се ня­кол­ко ос­нов­ни ха­рак­те­рис­ти­ки в сек­то­ра: 93% имат ста­тут на сд­ру­же­ние, а де­лът на фон­да­ци­и­те е ед­ва 7%. До­ми­ни­ра­ща­та част – 69%, са ре­гис­т­ри­ра­ни в об­щес­т­ве­на пол­за, сре­щу 31% в час­т­на. Об­х­ва­тът на дей­ност­та им е пре­дим­но мес­тен: 38% ра­бо­тят на рав­ни­ще об­щи­на и дру­ги 24% на рав­ни­ще об­ласт. 38 на сто са ак­тив­ни на на­ци­о­нал­но рав­ни­ще. Из­к­лю­чи­тел­но е ни­сък де­лът на ор­га­ни­за­ци­и­те, ко­и­то са ре­а­ли­зи­ра­ли пуб­лич­но-час­т­ни пар­т­ньор­с­т­ва.

Пред­ме­тът на дей­ност е ори­ен­ти­ран при­о­ри­тет­но към со­ци­ал­ната сфера – 38%, мес­т­но раз­ви­тие – 28% и под­по­ма­га­не на биз­не­са – 24%. С под­по­ма­га­не на биз­не­са и кул­ту­ра­та се за­ни­ма­ват пре­дим­но НПО на въз­раст 6-10 го­ди­ни. Граж­дан­с­ки­те пра­ва и еко­ло­гич­ни­те проб­ле­ми са обект на ин­те­рес на ор­га­ни­за­ци­и­те с по­ве­че от 10 го­ди­шен стаж. Три­те най-ак­тив­но прак­ти­ку­ва­ни фор­ми са ор­га­ни­зи­ра­не и про­веж­да­не на фес­ти­ва­ли, кон­кур­си и кул­тур­ни съ­би­тия – 62%, се­ми­на­ри, кръг­ли ма­си – 59% и обу­че­ния – 59%. В мал­ка сте­пен са за­сег­на­ти рек­лам­ни­те и ин­фор­ма­ци­он­ни кам­па­нии, раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на бро­шу­ри, пре­дос­та­вя­не­то на кон­к­рет­ни ус­лу­ги, про­веж­да­не­то на из­с­лед­ва­ния, про­уч­ва­ния и ана­ли­зи.

Дей­ност­та на струк­ту­ри­те на граж­дан­с­ките ор­га­ни­за­ции (СГО) в об­ласт­та е на­со­че­на към раз­но­об­раз­ни це­ле­ви гру­пи. Сред­ни­ят брой бе­не­фи­ци­ен­ти е око­ло 5500 ду­ши. Под бе­не­фи­ци­ен­ти СГО раз­би­рат обе­ма на це­ле­ва­та гру­па въ­об­ще, а не та­зи част от нея, до ко­я­то е дос­тиг­на­ла дей­ност­та на ор­га­ни­за­ци­я­та, со­чи ана­ли­зът. То­ва е ин­ди­ка­тор за не­о­бек­тив­на пре­цен­ка на це­ле­ва­та ау­ди­то­рия, а от­там и за не доб­ро пла­ни­ра­не на дей­ност­та. 41% от уси­ли­я­та са на­со­че­ни към де­ца, уче­ни­ци, мла­де­жи. След­ва­ща по важ­ност гру­па са пред­с­та­ви­те­ли­те на кул­тур­ни­те сре­ди (ху­дож­ни­ци, ар­тис­ти) – 14%. 10 на сто от СГО раз­ви­ват дей­ност в пол­за на ра­бо­те­щи­те и хо­ра­та от тре­та­та въз­раст.

Сил­но раз­ви­то е пар­т­ньор­с­т­во­то меж­ду ра­бо­те­щи­те ор­га­ни­за­ции. 72% са за­я­ви­ли, че учас­т­ват в пар­т­ньор­с­ки мре­жи с дру­ги НПО, 41% чле­ну­ват в на­ци­о­нал­ни, а 14% и в меж­ду­на­род­ни.

Един от съ­щес­т­ве­ни­те проб­ле­ми на мес­т­ни­те струк­ту­ри е ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­ят ка­па­ци­тет. Мно­зин­с­т­во­то от тях не ор­га­ни­зи­рат ни­как­ви обу­че­ния на слу­жи­те­ли­те си, а за­ла­гат в най-го­ля­ма сте­пен на без­въз­мез­д­на­та ра­бо­та на доб­ро­вол­ци. Ус­лу­ги­те на доб­ро­вол­ци пол­з­ват 72%, 35% имат слу­жи­те­ли на тру­дов и 28% на граж­дан­с­ки до­го­вор. 59% от ор­га­ни­за­ци­и­те раз­по­ла­гат със спе­ци­а­лис­ти в ос­нов­на­та си сфе­ра на дей­ност. 21% имат в еки­па си фи­нан­сист, 14% раз­чи­тат на ус­лу­ги­те на соб­с­т­ве­ни юрис­ти, най-ве­че мла­ди­те ор­га­ни­за­ции. Из­во­дът, кой­то се на­ла­га е, че дей­ност­та на СГО въз­ник­ва ка­то граж­дан­с­ка, по вся­ка ве­ро­ят­ност – спон­тан­на ак­тив­ност, но с вре­ме­то се про­фе­си­о­на­ли­зи­ра. Та­зи тен­ден­ция не е дос­та­тъч­на пред­пос­тав­ка за ус­той­чи­во­то раз­ви­тие на сек­то­ра. Ва­жен ин­ди­ка­тор в то­ва от­но­ше­ние е на­ли­чи­е­то на дъл­гос­роч­на стра­те­гия за раз­ви­тие на ор­га­ни­за­ци­я­та: 48% за­я­вя­ват, че раз­по­ла­гат с та­ка­ва, а 45% – не, ка­то сред тях са най-мла­ди­те и най-дъл­го­го­диш­ни­те.

Сред­ни­ят брой раз­ра­бо­те­ни про­ек­ти през пос­лед­ни­те 3 го­ди­ни е 11, ка­то ак­тив­ност­та на от­дел­ни­те ор­га­ни­за­ции ва­ри­ра меж­ду 1 и 100 про­ек­та. Ус­пе­ва­е­мост­та на про­ек­ти­те е око­ло 50 на сто. Сред­ни­ят брой на ре­а­ли­зи­ра­ни­те е 5, ка­то ва­ри­ра в ши­ро­ки рам­ки от 1 до 20.

Зна­чи­тел­на­та раз­ли­ка в ин­тен­зив­ност­та на пи­са­не е съ­път­с­т­ва­на със сил­на раз­но­род­ност на про­ек­ти­те, про­ли­ча­ва­ща в срав­не­ни­е­то на бю­дже­ти­те. Сред­на­та стой­ност на по­лу­че­но­то фи­нан­си­ра­не е 1,47 млн. лв. То ва­ри­ра от 5500 лв. до 9 млн. лв. Най-чес­то сре­ща­ни са бю­дже­ти­те в рам­ки­те на 15 хил.-30 хил. лв. Сред­на­та стой­ност на оси­гу­ре­но­то съ­фи­нан­си­ра­не е 23 500 лв., ва­ри­рай­ки меж­ду 800 и 90 хил. лв. Фи­нан­си­ра­не­то е пре­дим­но по прог­ра­ми на бъл­гар­с­ки ин­с­ти­ту­ции и чуж­ди пра­ви­тел­с­т­ва – 31%. От пред­п­ри­съ­е­ди­ни­тел­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти на ЕС са се въз­пол­з­ва­ли 28% от ор­га­ни­за­ци­и­те. Са­мо 3% пол­з­ват по­мощ­та на вън­ш­ни кон­сул­тан­ти. Ко­га­то оба­че се стиг­не до уп­рав­ле­ни­е­то на спе­че­ле­ния про­ект, де­лът на са­мос­то­я­тел­но спра­вя­щи­те се спа­да до 38%. 14 на сто въз­ла­гат за­да­ча­та из­ця­ло на вън­ш­ни кон­сул­тан­ти.

Из­с­лед­ва­не­то по­каз­ва, че ор­га­ни­за­ци­и­те с дъл­го­го­ди­шен опит ре­а­ли­зи­рат по­ве­че про­ек­ти и пол­з­ват ус­лу­ги­те на вън­ш­ни кон­сул­тан­ти още при раз­ра­бот­ка­та на про­ек­та. Ка­чес­т­ве­на­та раз­ли­ка меж­ду от­дел­ни­те гру­пи е на­ли­це и в стой­ност­та на ус­во­е­ни­те през пос­лед­ни­те 3 го­ди­ни бю­дже­ти. Сред­на­та стой­ност на фи­нан­си­ра­не­то при най-мла­ди­те ор­га­ни­за­ции е 28 хил. лв., при сред­ни­те – 1,83 млн. лв., а при най-ста­ри­те дос­ти­га до 2,8 млн. лв.

Свет­ла­на Пет­ро­ва