Съдът: Информацията е публична, но данните не са

ПДОИ

В бю­ле­ти­на на Прог­ра­ма Дос­тъп до Ин­фор­ма­ция е по­пад­нал и слу­чаят с „На­ро­ден глас“, за кой­то на­ши­ят вес­т­ник ве­че е пи­сал. Пред­с­та­вя­ме ви те­зи ин­те­рес­ни слу­чаи, опи­са­ни в бр. 4 на бю­ле­ти­на.

Ин­фор­ма­ци­я­та от­нос­но из­раз­ход­ва­ни­те су­ми за пуб­ли­ка­ции в мес­т­на­та и цен­т­рал­на­та пре­са от Об­щи­на Ло­веч за пе­ри­о­да 2004 – 2006 г. е пуб­лич­на, но дан­ни­те за то­ва как са раз­п­ре­де­ле­ни из­раз­ход­ва­ни­те су­ми по съ­от­вет­ни­те пе­чат­ни из­да­ния не са. До то­зи из­вод стиг­на­ха в две съ­деб­ни ре­ше­ния от м. март ма­гис­т­ра­ти от съ­ди­ли­ща в гр. Ло­веч. Та­зи ин­фор­ма­ция бе по­ис­ка­на от Цве­тан То­до­ров – гла­вен ре­дак­тор на мес­т­ния в. „На­ро­ден глас“, а от­ка­зи­те бя­ха на Об­щин­с­кия съ­вет и кме­та на об­щи­на­та. И в два­та слу­чая съ­дът прие за ос­но­ва­тел­но из­ра­зе­но­то от съ­от­вет­ни­те тър­гов­ци не­съг­ла­сие, мо­ти­ви­ра­но с об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че та­зи ин­фор­ма­ция пред­с­тав­ля­ва тър­гов­с­ка тай­на. Спо­ред жал­бо­по­да­те­ля, раз­ход­ва­не­то на об­щес­т­ве­ни сред­с­т­ва оба­че след­ва да бъ­де в мак­си­мал­на сте­пен проз­рач­но, а фак­тът на по­лу­ча­ва­не­то на су­ми, и то от пуб­лич­на ин­с­ти­ту­ция, сам по се­бе си не мо­же да бъ­де обект на тай­на. По­да­де­ни са ка­са­ци­он­ни жал­би как­то сре­щу ре­ше­ни­е­то на Ло­веш­кия ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд, та­ка и сре­щу то­ва на Ло­веш­кия ок­ръ­жен съд.

Ин­фор­ма­ци­я­та за със­то­я­лия се на 17 и 18 но­ем­в­ри 2006 г. в Бо­ро­вец се­ми­нар, ор­га­ни­зи­ран от Ми­нис­тер­с­ки съ­вет, На­род­но­то съб­ра­ние и ръ­ко­вод­с­т­ва­та на три­те пар­тии от уп­рав­ля­ва­ща­та ко­а­ли­ция, не е об­щес­т­ве­на ин­фор­ма­ция по сми­съ­ла на ЗДОИ. С то­зи из­вод пет­ч­ле­нен със­тав на ВАС пот­вър­ди ре­ше­ни­е­то на трич­ле­нен със­тав на съ­щия съд. Спо­ред вис­ши­те ма­гис­т­ра­ти, про­ве­де­но­то ме­роп­ри­я­тие (се­ми­нар) е ре­а­ли­зи­ра­но от ръ­ко­вод­с­т­ва­та на три­те пар­тии от уп­рав­ля­ва­ща ко­а­ли­ция и пред­с­тав­ля­ва по­ли­ти­чес­ко съ­би­тие, за ко­е­то съ­би­тие ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят не е за­дъл­жен да пре­дос­та­вя ин­фор­ма­ция. За­я­ви­те­лят Ви­лям По­пов бе фор­му­ли­рал че­ти­ри въп­ро­са от­нос­но: ин­с­ти­ту­ци­я­та, ко­я­то е ор­га­ни­за­тор на съ­ве­ща­ни­е­то, спи­сък на всич­ки учас­т­ни­ци от стра­на на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет – ми­нис­т­ри, зам.-ми­нис­т­ри, тех­ни­чес­ки и об­с­луж­ващ пер­со­нал, шофьо­ри и ох­ра­на, ан­га­жи­ра­ни слу­жеб­ни тран­с­пор­т­ни сред­с­т­ва – брой и мар­ка на ко­ли­те и ав­то­бу­си­те и фи­нан­со­ви­ят из­точ­ник на раз­хо­ди­те за учас­ти­е­то на Ми­нис­тер­с­ки съ­вет в съ­ве­ща­ни­е­то. Ре­ше­ни­е­то на съ­да е окон­ча­тел­но.

Мо­ти­ви­те към ак­то­ве, при­е­ти от Ми­нис­тер­с­ки съ­вет (МС), не мо­гат да бъ­дат от­каз­ва­ни, на ос­но­ва­ние под­гот­ви­тел­на ин­фор­ма­ция, ко­я­то ня­ма са­мос­то­я­тел­но зна­че­ние (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). В то­зи сми­съл се про­из­не­се със­тав на Со­фийс­ки град­с­ки съд (СГС) по де­ло, за­ве­де­но сре­щу от­каз на Пра­ви­тел­с­т­ве­на ин­фор­ма­ци­он­на служ­ба (ПИС) да пре­дос­та­ви на Кре­ме­на Хрис­то­ва, член на не­фор­мал­на­та ор­га­ни­за­ция „Ек­с­пер­т­на гру­па за проз­рач­на и ефек­тив­на кул­тур­на по­ли­ти­ка“ дос­тъп до мо­ти­ви­те към че­ти­ри при­е­ти ак­та на МС в сфе­ра­та на кул­ту­ра­та.

Пе­та по­ред­на го­ди­на бив­ши­ят слу­жи­тел на Ми­нис­тер­с­т­во на вът­реш­ни­те ра­бо­ти (МВР) Иван Йон­чев не ус­пя­ва да по­лу­чи дос­тъп до лич­но­то си кад­ро­во де­ло. След ка­то пър­ви­ят от­каз на МВР бе обя­вен за ни­що­жен на две съ­деб­ни ин­с­тан­ция, вто­ри­ят – за не­за­ко­но­съ­об­ра­зен, то при тре­тия от­каз на МВР, със­тав на Вър­хов­ния ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд (ВАС) прие, че от­ка­зът е за­ко­но­съ­об­ра­зен, тъй ка­то за­яв­ле­ни­е­то на Йон­чев, от­п­ра­ве­но до ми­нис­тъ­ра не е обос­но­ва­но и мо­ти­ви­ра­но. Спо­ред жал­бо­по­да­те­ля, то­зи из­вод не на­ми­ра под­к­ре­па в За­ко­на за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни (ЗЗЛД), съг­лас­но кой­то вся­ко фи­зи­чес­ко ли­це има пра­во на дос­тъп до от­на­ся­щи се за не­го лич­ни дан­ни (чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД). Въп­ре­ки мно­гок­рат­ни­те из­ме­не­ния на ЗЗЛД, ни­коя от до­се­гаш­ни­те му ре­дак­ции не мо­же да под­к­ре­пи из­во­да на съ­да, че все­ки един от слу­ча­и­те по ЗЗЛД е с оп­ре­де­ле­на кон­к­ре­ти­ка и тър­се­що­то пра­ва­та си по то­зи за­кон ли­це след­ва­ло да по­со­чи и ос­но­ва­ни­я­та за пре­тен­ци­я­та си и да я обос­но­ве. Рек­ви­зи­ти­те на за­яв­ле­ни­е­то за дос­тъп до лич­ни дан­ни са опи­са­ни в чл. 29 и след­ва­щи­оя от ЗЗЛД и в тях лип­с­ва изис­к­ва­не за обос­но­ва­ва­не на ис­ка­не­то за дос­тъп до лич­ни дан­ни. Сре­щу ре­ше­ни­е­то е по­да­де­на ка­са­ци­он­на жал­ба.

Из­пъл­ни­тел­ният ди­рек­тор на Бъл­гар­с­ки спор­тен то­та­ли­за­тор (БСТ) от­ка­за да пре­дос­та­ви ин­фор­ма­ция за бю­дже­та на род­ния то­та­ли­за­тор, при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те, броя на за­е­ти­те ли­ца и раз­ме­ра на вне­се­ния да­нък за оп­ре­де­лен пе­ри­од. В от­ка­за си ди­рек­то­рът на то­то­то не раз­г­леж­да по съ­щес­т­во ис­ка­не­то за дос­тъп до ин­фор­ма­ция, а ос­пор­ва ка­чес­т­во­то на БСТ на за­дъл­жен по ЗДОИ су­бект. От­ка­зът бе об­жал­ван от Ин­с­ти­ту­та за па­зар­на ико­но­ми­ка (ИПИ) пред Со­фийс­ки град­с­ки съд (СГС). Спо­ред жал­бо­по­да­те­ля е из­вън съм­не­ние, че БСТ се явя­ва пуб­лич­ноп­рав­на ор­га­ни­за­ция, респ. пуб­лич­ноп­ра­вен су­бект по сми­съ­ла на За­ко­на за дос­тъп до об­щес­т­ве­на ин­фор­ма­ция и ка­то та­къв су­бект дъл­жи ця­ла­та съз­да­ва­на и съх­ра­ня­ва­на от не­го об­щес­т­ве­на ин­фор­ма­ция. Пред­с­тои нас­роч­ва­не на де­ло­то.

Ди­рек­то­рът на РИ­ОСВ – гр. Хас­ко­во, от­ка­за да пре­дос­та­ви дос­тъп до ин­фор­ма­ция за нап­ра­ве­ни­те ин­вес­ти­ци­он­ни пред­ло­же­ния за из­г­раж­да­не на вет­ро­ге­не­ра­тор­ни и пар­ко­ве със слън­че­ви ко­лек­то­ри на те­ри­то­ри­я­та, кон­т­ро­ли­ра­на от РИ­ОСВ-Хас­ко­во за пе­ри­о­да 2005-2008 г. В ре­ше­ни­е­то на ди­рек­то­ра е по­со­че­но, че за­яв­ле­ни­е­то на сд­ру­же­ние „Зе­ле­ни Бал­ка­ни“ – Плов­див, не от­го­ва­ря­ло на изис­к­ва­ни­я­та на За­ко­на за дос­тъп до об­щес­т­ве­на ин­фор­ма­ция (ЗДОИ) ни­то по от­но­ше­ние на ви­да на ис­ка­на­та ин­фор­ма­ция, ни­то по от­но­ше­ние на фор­ма­та за пре­дос­та­вя­не на ин­фор­ма­ция. С ар­гу­мен­та, че в за­яв­ле­ни­е­то са на­ли­це и три­те за­дъл­жи­тел­ни рек­ви­зи­та по ЗДОИ – на­и­ме­но­ва­ни­е­то и се­да­ли­ще­то на за­я­ви­те­ля, опи­са­ние на ис­ка­на­та ин­фор­ма­ция и ад­рес за ко­рес­пон­ден­ция, до­ри и не­за­дъл­жи­тел­ния рек­ви­зит – пред­по­чи­та­на фор­ма на дос­тъп до ис­ка­на­та ин­фор­ма­ция, от­ка­зът е об­жал­ван пред Ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд – Хас­ко­во. Пред­с­тои нас­роч­ва­не на де­ло­то.

Ки­рил Тер­зийс­ки

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.