В бюлетина на Програма Достъп до Информация е попаднал и случаят с „Народен глас“, за който нашият вестник вече е писал. Представяме ви тези интересни случаи, описани в бр. 4 на бюлетина.
Информацията относно изразходваните суми за публикации в местната и централната преса от Община Ловеч за периода 2004 – 2006 г. е публична, но данните за това как са разпределени изразходваните суми по съответните печатни издания не са. До този извод стигнаха в две съдебни решения от м. март магистрати от съдилища в гр. Ловеч. Тази информация бе поискана от Цветан Тодоров – главен редактор на местния в. „Народен глас“, а отказите бяха на Общинския съвет и кмета на общината. И в двата случая съдът прие за основателно изразеното от съответните търговци несъгласие, мотивирано с обстоятелството, че тази информация представлява търговска тайна. Според жалбоподателя, разходването на обществени средства обаче следва да бъде в максимална степен прозрачно, а фактът на получаването на суми, и то от публична институция, сам по себе си не може да бъде обект на тайна. Подадени са касационни жалби както срещу решението на Ловешкия административен съд, така и срещу това на Ловешкия окръжен съд.
Информацията за състоялия се на 17 и 18 ноември 2006 г. в Боровец семинар, организиран от Министерски съвет, Народното събрание и ръководствата на трите партии от управляващата коалиция, не е обществена информация по смисъла на ЗДОИ. С този извод петчленен състав на ВАС потвърди решението на тричленен състав на същия съд. Според висшите магистрати, проведеното мероприятие (семинар) е реализирано от ръководствата на трите партии от управляваща коалиция и представлява политическо събитие, за което събитие министър-председателят не е задължен да предоставя информация. Заявителят Вилям Попов бе формулирал четири въпроса относно: институцията, която е организатор на съвещанието, списък на всички участници от страна на Министерския съвет – министри, зам.-министри, технически и обслужващ персонал, шофьори и охрана, ангажирани служебни транспортни средства – брой и марка на колите и автобусите и финансовият източник на разходите за участието на Министерски съвет в съвещанието. Решението на съда е окончателно.
Мотивите към актове, приети от Министерски съвет (МС), не могат да бъдат отказвани, на основание подготвителна информация, която няма самостоятелно значение (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). В този смисъл се произнесе състав на Софийски градски съд (СГС) по дело, заведено срещу отказ на Правителствена информационна служба (ПИС) да предостави на Кремена Христова, член на неформалната организация „Експертна група за прозрачна и ефективна културна политика“ достъп до мотивите към четири приети акта на МС в сферата на културата.
Пета поредна година бившият служител на Министерство на вътрешните работи (МВР) Иван Йончев не успява да получи достъп до личното си кадрово дело. След като първият отказ на МВР бе обявен за нищожен на две съдебни инстанция, вторият – за незаконосъобразен, то при третия отказ на МВР, състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че отказът е законосъобразен, тъй като заявлението на Йончев, отправено до министъра не е обосновано и мотивирано. Според жалбоподателя, този извод не намира подкрепа в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), съгласно който всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни (чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД). Въпреки многократните изменения на ЗЗЛД, никоя от досегашните му редакции не може да подкрепи извода на съда, че всеки един от случаите по ЗЗЛД е с определена конкретика и търсещото правата си по този закон лице следвало да посочи и основанията за претенцията си и да я обоснове. Реквизитите на заявлението за достъп до лични данни са описани в чл. 29 и следващиоя от ЗЗЛД и в тях липсва изискване за обосноваване на искането за достъп до лични данни. Срещу решението е подадена касационна жалба.
Изпълнителният директор на Български спортен тотализатор (БСТ) отказа да предостави информация за бюджета на родния тотализатор, приходите и разходите, броя на заетите лица и размера на внесения данък за определен период. В отказа си директорът на тотото не разглежда по същество искането за достъп до информация, а оспорва качеството на БСТ на задължен по ЗДОИ субект. Отказът бе обжалван от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред Софийски градски съд (СГС). Според жалбоподателя е извън съмнение, че БСТ се явява публичноправна организация, респ. публичноправен субект по смисъла на Закона за достъп до обществена информация и като такъв субект дължи цялата създавана и съхранявана от него обществена информация. Предстои насрочване на делото.
Директорът на РИОСВ – гр. Хасково, отказа да предостави достъп до информация за направените инвестиционни предложения за изграждане на ветрогенераторни и паркове със слънчеви колектори на територията, контролирана от РИОСВ-Хасково за периода 2005-2008 г. В решението на директора е посочено, че заявлението на сдружение „Зелени Балкани“ – Пловдив, не отговаряло на изискванията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) нито по отношение на вида на исканата информация, нито по отношение на формата за предоставяне на информация. С аргумента, че в заявлението са налице и трите задължителни реквизита по ЗДОИ – наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация и адрес за кореспонденция, дори и незадължителния реквизит – предпочитана форма на достъп до исканата информация, отказът е обжалван пред Административен съд – Хасково. Предстои насрочване на делото.
Кирил Терзийски

