Бо­га­ти­ят ду­хо­вен жи­вот в Ло­веч зас­лу­жа­ва да има фи­ли­ал на Сви­щов­с­ка­та ака­де­мия, из­тък­на в сло­во­то си пре­зи­ден­тът. Тук има се­ри­оз­ни де­мог­раф­с­ки проб­ле­ми, мла­ди­те хо­ра на­пус­кат, за­то­ва тряб­ват ин­вес­ти­ции и об­ра­зо­ва­ние. Въп­ре­ки то­ва Ге­ор­ги Пър­ва­нов пох­ва­ли об­щин­с­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во и ка­за, че ще го под­к­ре­пя и в бъ­де­ще.

Поч­ти ня­ма Праз­ник на Ло­веч, на кой­то да не при­със­т­вам и за­то­ва го чув­с­т­вам и ка­то свой праз­ник, ка­за по-ра­но Ге­ор­ги Пър­ва­нов. Ос­вен тра­ди­ци­он­ни­те за слу­чая мо­ти­ви – об­щес­т­ве­ни и лич­ни, той под­чер­та рес­пек­та си към Ло­веч ка­то сре­ди­ще на ду­ха. Ка­то до­ка­за­тел­с­т­во пре­зи­ден­тът по­со­чи, че вся­ка го­ди­на се от­к­ри­ва по един па­мет­ник. Ис­то­ри­кът Пър­ва­нов под­чер­та труд­ния жи­тейс­ки път на мит­ро­по­лит Йо­сиф, ка­то спо­ме­на име­то на скул­п­то­ра от Сли­вен Сей­фе­тин Ше­ке­ров. Два сим­во­ла ви­дя пре­зи­ден­тът в два­та па­мет­ни­ка – на си­ла­та на ме­ча (ми­на­ло­го­диш­ни­ят сред­но­ве­ко­вен кон­ник) и на си­ла­та на ду­ха (Ек­зарх Йо­сиф I). Лю­бо­пи­тен де­тайл е, че пре­ди сед­ми­ца в чест на Праз­ни­ка ръ­ко­вод­с­т­во­то на Ло­веч бо­я­ди­са па­ра­пе­та на „Мос­та за ни­къ­де“ в чер­ве­но.