В пър­во­то си сло­во през 2003 г. Мил­ко Не­дял­ков ка­за:
“Бла­го­да­ря за джен­тъл­мен­ско­то и точ­но гла­су­ва­не. Аз ще бъ­да пред­се­да­тел, кой­то ще тър­си ра­зу­ма, раз­ре­ше­ни­я­та, иде­и­те от всич­ки нас – съ­вет­ни­ци­те. С пъл­но­то си съз­на­ние раз­би­рам, че аз съм са­мо един из­меж­ду вас. Ся­дам на то­зи стол с же­ла­ни­е­то и яс­но­та­та, че всич­ки ние за­ед­но, при то­ва съ­от­но­ше­ние в то­зи об­щин­ски съ­вет, тряб­ва да ра­бо­тим, как­то обе­ща­вах­ме пре­ди из­бо­ри­те, за всич­ки хо­ра в об­щи­на­та.(….) И още по­ве­че за хо­ра­та от се­ла­та, чи­и­то проб­ле­ми не са ни­как по-­мал­ки, а по-ос­три и жес­то­ки.(…)

По­не­же тряб­ва пос­те­пен­но да прик­люч­вам по­мал­ко и с но­ви­нар­ска­та си про­фе­сия, ис­кам да ка­жа, че в днеш­ния из­бор има и ед­на но­ви­на и ед­на за­кач­ка. Кме­тът и пред­се­да­те­лят на ОбС са ро­де­ни на ед­на и съ­ща да­та – Гер­гьов­ден. Да­но Све­ти Ге­ор­ги бъ­де един от но­ви­те сим­во­ли на об­щи­на Ло­веч ….” (НГ, бр. 92, 27 но­ев­мри 2003 г.).

Всич­ки зна­ем как­во из­ле­зе че­ти­ри го­ди­ни по-­къс­но от те­зи обе­ща­ния. Та­ка че сло­во­то е ак­ту­ал­но и мо­же от­но­во да се пол­зва.