Вельо Го­ра­нов е бъл­гар­ски ак­тьор, един от най-из­вес­тни­те ми­мо­ве в Бъл­га­рия. Ро­ден е на 22 яну­а­ри 1946 г. в Ста­ра За­го­ра. Учи ак­тьор­ско майсторство в кла­са на Бо­ян Да­нов­ски във ВИТИЗ “Кръс­тьо Са­ра­фов”, за­вър­шва през 1971.

У­час­тва в из­вес­тни бъл­гар­ски иг­рал­ни фил­ми ка­то “И дой­де де­нят” (1973),
“А­ван­таж” (1977), “Все­ки ден, вся­ка нощ” (1978), “Кол­ко­то си­на­пе­но зър­но” (1980), “24 ча­са дъжд” (1982), как­то и в се­рий­ния филм “Фильо и Ма­кен­зен” (1979).

Е­дин от съз­да­те­ли­те на сту­дио “Пан­то­ми­ма” през 1976, за­ед­но с Пейо Пан­те­ле­ев и Мил­чо Мил­чев. В края на 80-те го­ди­ни ос­но­ва­ва те­а­тър “Дви­же­ние”, на кой­то ста­ва и ръ­ко­во­ди­тел. Те­а­тъ­рът е зак­рит през 1994. Из­на­ся свои спек­так­ли, сред ко­и­то “Е­дин мим раз­каз­ва”, “Швейк” и “Дон Жу­ан”. Пос­лед­на­та му пос­та­нов­ка ка­то ре­жисьор е “Па­ни­ка в хо­те­ла” в Ло­веч.

– По­ка­зах ти ед­на моя ре­цен­зия от в. “За­ря на ко­му­низ­ма” за тво­я­та от­дав­наш­на пос­та­нов­ка в Ло­веч “Дъх на цве­тя” по Джеймс Сондърс Къ­де те връ­ща то­зи спо­мен?

– Къ­де, къ­де се връ­щам… Ста­ти­я­та е на­пи­са­на през 1982 г., а се­га сме 2007 г. Чет­върт век е ми­нал, все пак! Прочетете още „Вельо Горанов: Обичайте театъра“ →