Грешка след грешка направиха червените в Ловеч и областта по време на последната предизборна кампания. Анализът се стреми да бъде обективен и непартиен. Това е ролята на един частен вестник – да обсъжда и критикува управляващите, а не да им замазва очите. За второто има достатъчно мераклии…
Резултатите от местните избори в Ловеч, пък и в цялата област, са пряк резултат от надменността и арогантността на БСП цели четири години. Червените се мислят за незаменими и най-добри в управлението, но не е така. Повече ги влече към празниците и фойерверките.
Казахме го много отдавна, когато още нямаше ГЕРБ (виж статията “Празничният кмет е далеч от заявените генерални цели”, НГ, бр. 72/2004 г. ).
БСП в Ловеч спечели победа с 1 % и нещо (това са 370 гласа или горе-долу колкото гласове са пуснали в Славяни). Червените загубиха катастрофално още градове като Троян, Априлци и Тетевен.
Всичките им беди произтичат от това, какво свършиха през последните четири години. В Ловеч те главно празнуваха, надуваха клаксона на непогрешимостта и се опитваха да регулират цените по социалистически. Не малко усилия вложиха и да се борят срещу онези, които не мислят като тях.
Отдавна е ясно, че БСП има ниска коалиционна политика. При нея няма равноправни партньори. Комунистическият принцип “Който не е с нас, е против нас” още кънти в главите им. Вижте им и партньорите – дребни партии, без авторитет и реална членска маса.
БСП не може да отговори на един от основните въпроси – що за партия са днес, кого защитават и за какво се борят?
Като истински посткомунистически хибрид социалистите приличат на кентавър – водят дясна политика, но имат ляв електорат. При БСП е пълно с “назначени” от бившата Държавна сигурност бизнесмени, с послушни бездарници и хора-развейпрах, които при евентуална загуба веднага ще се присламчат към победителя.
Затова цялата им програма мимикрира върху стари митологеми, заклинания и нереалистични обещания. Дори се опитаха чрез фигурата на Бриго Аспарухов (провалил се кандидат-кмет за София) да реабилитират тайните агенти и доносниците на ДС.
В същото време БСП не е в състояние реално да свърши нищо радостно и оптимистично за народа си. Нито за цената на хляба, нито за поминъка на хората или пък за борбата с корупцията. Да не говорим за образованието, където се подиграха на учителите ни.
Затова незадоволителните резултати са следствие от нищета на мисълта и липсата на реална политика с реални резултати. До какво води това?
БСП в Ловеч извади една еклектична листа за общински съветници. Нейният състав разчиташе на ефект върху склерозирали пенсионери, фенове на футболния отбор “Литекс” и умствено немощни хорица. Две имена в нея – на Богомил Караджов и на вратаря Вутомир Вутов, са достатъчни за изводи.
Богомил Караджов бе яростен противник на Минчо Казанджиев на предните избори през 2003 г. После изненадващо прие да стане негов заместник-кмет, а днес го виждаме на сигурно място в листата. Навярно пак му е обещано топло място в общината. Кога се промени тоз човек, никой не разбра?
Ами вратарят Вутов? Що ще дири един ритнитопковец в общинския съвет? Навярно очакват само да вдига послушно ръка? Избирателят да не е човек-мазохист, че да повярва на листа с такива хора. Те хвърлят сянка и върху останалите.
Аматьорската предизборна кампания на БСП бе пълна с гафове – от идването на Сергей Станишев по тъмно в Слатина до “изневярата” на Анелия Иванова.
Не знам разумен отговор на въпроса защо трябва да се крие от хората и медиите един министър-председател. Да не би да се готви БСП да минава в нелегалност и сега провежда сухи тренировки?
Позицията на радио “Лиани” пък беше предизвестена и даже инспирирана от тесен кръг сред червените. Не я видяхте, нали?
Понеже управляващите не разпознават честните от подлеците, те явно предпочитат подмазването пред критиката. Така те успяха да “спечелят” в лицето на Анелия Иванова неподозиран враг, който им нанесе серия удари в гръб.
Това стана след четири години носене на ръце – с много и скъпи подаръци за дамата. Над десет години Анелия е пред очите на цялата общественост и всички знаят нейния политически нрав? Защо сте толкова наивни, бе, другари?
Стратегията на БСП е ясна – винаги да сме на власт.
Тактиката им е изключително хитра. Те печелят изборите, като много преди вота подреждат главните играчи така, че всички да са техни хора. После ни гледат сеира.
Един вид: “Искате демокрация и избори, ето ви ги! Но така ще я направим тази демокрация, че ще плачете за социализма”, тихичко се хихикат те. Така че който и да спечели, все да имат свои хора във властта.
Не случайно ГЕРБ дълго време не успя да създаде структура в Ловеч – БСП тайно пречеше.
Но това им изигра поредната лоша шега. Без кой знае каква предизборна кампания, без скъпи билдбордове и реклама, д-р Анатолий Йорданов стопи разликата с Минчо Казанджиев до незначителна.
Разбира се, БСП е голяма партия с традиции. И не навсякъде в страната положението е еднакво. Ловеч е сред лошите примери, за жалост. Защото ако в Благоевград спечели червеният Констадин Паскалев, то е защото той е сред яростните вътрешни критици на БСП.
Ако някой каже, че наш Минчо е критик на БСП, хората ще се пръснат от смях.
Червените загубиха още Троян, Априлци и Тетевен.
Много по-сложен казус е падането от власт на един Дилян Енкин – един от иконите на БСП за добро управление. Оказа се, че дългото присъствие в местната власт носи и негативи, въпреки че Енкин се опитваше да управлява Троян надпартийно.
Априлци и Тетевен са по-малки градове, но и там изглежда има съпротива. Известно отваряне на прозорците на властта и проветряване ще се отрази добре на балканските градове.
Оказа се, че недоволството от управляващите в областта не е предизборен лозунг, а реалност. Само яростта от неправдата и безизходността на бедните може да организира толкова много гласове срещу БСП. Конфликтът между управляващите и населението не е измислен – нито от НГ, нито в някой политически щаб. Хората реално живеят зле, с ниски доходи и без перспектива. Колкото и да им промивате мозъците чрез платените медии и журналисти, хората виждат истината.
Ако и сега социалистите не видят фактите, при следващите избори отново и за дълго ще паднат от власт. И много ще боли, обещавам.
Цветан Тодоров

dobre
ХаресвамХаресвам