Българското правителство и органите на властта трябва да работят повече по превенция на корупцията. Това е една от основните препоръки и заключения от представената миналата седмица в София втора фаза на проект по ФАР за укрепване на капацитета на Комисията по превенция и противодействие на корупцията към МС. На представянето присъства вътрешният министър и председател на комисията Михаил Миков. Сред препоръките е т. нар. ротация на служителите – например, човек, който издава разрешения, да не се занимава с това повече от три години.
Много е важно да се демонстрира, че някой в българската администрация е специално определен за отговорността за предотвратяване на корупцията, подчерта ръководителят на проекта Джон Хек. Според него, в антикорупционните планове трябва да бъде заложена последователност, а не да се действа еднократно. Не можем да се борим с корупцията като отделен проблем. Тя е свързана с начина, по който политиците проявяват активност към оптимизиране на работата на администрацията, каза Джон Хек (на снимката в средата).
Необходимо е поне един министър да играе ролята на координатор и да бъде пряко отговорен за дейностите срещу корупцията, изтъкна ключовият експерт по проекта Александър Кашъмов. Неговата работа може да бъде подпомагана от специално звено. Българското законодателство е съответства на европейското, но в борбата срещу корупцията липсва координация между институциите, изтъкна експертът. Нужно е да се разграничат превенцията и репресията като понятия, функции, отговорности и инструменти, с които работят. В Холандия, например, функцията превантивност е поета от специална структура, която се занимава с интегритета, а репресията е възложена на полицията, поясни той. В Латвия обаче специално създадена антикорупционна агенция е поела двете функции. Според Кашъмов, българската дирекция би трябвало да изглежда по този начин. Предложенията по проекта могат да станат реалност единствено, ако политиците пожелаят това, подчерта ключовият експерт.
По темата за превенцията трябва да е ясно – какъв да е обхватът, кой отговаря, каква координация е необходимо и с кого, както и как да се подобрят инструментите? Според Кашъмов, политика в превенцията е добре да се прави на 4 нива: национално, регионално, вътрешно-институционално и междурегионално. Правилният подход е институциите да поемат отговорностите в свои ръце, посочи Кашъмов и допълни, че Европейският съюз иска да знае, че регионите се борят с корупцията. Считаме, че политическата дискусия за корупцията е безкрайна приказка. В координацията трябва да участват НПО, бизнесът, медиите и синдикатите, тъй като те са заинтересованите страни. Странно е обаче неправителствена организация да взима политически решения, защото тя не може да носи политическа отговорност, изтъкна Кашъмов.
На срещата бе отбелязана необходимостта от укрепване на ролята на Комисията по превенция и противодействие на корупцията, както и от практическото прилагане на цялата нормативна база, свързана с превенцията на корупцията. 250 магистрати са били включени в обучение по региони в рамките на проекта. Вътрешният министър Михаил Миков посочи, че темата за укрепване на капацитета за противодействие на корупцията е изключително важна и изисква много големи усилия не само за изработването на стратегии, програми и проекти, а за същинското им прилагане в практиката. Миков каза още, че материалите от проекта ще бъдат обсъдени в комисията, за да се търси по-широко прилагане на резултатите от него.
Светлана
ПЕТРОВА
