Яв­но жи­ве­ем в стра­на, къ­де­то яки­ят ту­па­ник се при­е­ма за поз­д­рав. Дър­жа­ва, в ко­я­то пре­би­ват ле­ка­ри и жур­на­лис­ти. С же­лез­ни пръ­ти. Пос­лед­ни­ят слу­чай е с ле­ка­ря от Бо­тев­г­рад.

Об­що­то меж­ду всич­ки по­се­га­тел­с­т­ва е, че ни­ко­га не уз­на­ва­ме ни­то по­ръ­чи­те­ли­те, ни­то из­пъл­ни­те­ли­те. Без­дейс­т­ви­е­то на власт­та оз­на­ча­ва са­мо ед­но – тя е на стра­на­та на прес­тъп­ни­ци­те. Не е на стра­на­та на жер­т­ви­те. След ка­то не мо­же да ги от­к­рие, об­ви­ни и осъ­ди, яв­но са ком­би­на. Ако оба­че от­к­рад­нат ко­ла на де­пу­тат, от­к­ри­ват я за ну­ла вре­ме.

И за­бе­ле­же­те ко­го на­па­дат – ле­ка­ри и жур­на­лис­ти. Ед­ни­те се гри­жат за фи­зи­чес­ко­то ни зд­ра­ве, а дру­ги­те за зд­ра­ве­то на об­щес­т­во­то. За­що­то ис­кат да бъ­дем бол­ни в раз­па­да­що се об­щес­т­во. Ще го тър­пим ли още то­ва?