Очакванията, че юбилейната “Златна ракла” (50 години БНТ и 40 години от първото й провеждане) ще мине с подобаващия блясък, се оказаха силно преувеличени. Всъщност “Раклата” влезе в Христовата възраст. С прекъсванията тя се проведе за 33 път. През последната седмица на септември новотел “Пловдив” стана за пореден път домакин на един от най-авторитетните фестивали по света. Не дойдоха звездни гости от любимите сериали “Дързост и красота” и “Отдаденост” и, слава Богу, нямаше пищно шоу при връчването на наградите. Бразилската “Глобо” и американските телевизии не участват отдавна. Друг път и без фестивален клуб той се оформяше някак естествено от духа. Причината може би е в намаления бюджет. Но къде ли не в държавата се налага затягане на коланите. Чу се дори, че за по-евтино фестивалът ще се прехвърли в София. Според мен, това ще означава неговия край. Силно се надявам да става дума за слух. Хубавото е, че това не се отрази на качеството на филмите и работния характер на фестивала.

Детският раздел имаше само седем филма, като миналата година беше още по-зле. Криза в жанра, или нещо куца в селекцията. Или може би чуждите участници предпочитет други фестивали…

Нямаше вече и детско жури, а децата са най-верният критерий. По света има доста фестивали за детски филми. Само седмица по-късно на “Златната амфора” броят на детските филми бе значително по-голям. Най-лесно е разделът да се закрие. Явно става по-трудното – да се съживи традицията. Иначе, филмите не бяха хич лоши. Голямата награда за Втори раздел получи белгийският филм “Лека нощ, Франк” на Люк ван Диникен.

Винаги филмите от Трети раздел – тв документални филми са били най-силното на фестивала. Журите начело с позабравения Дмитри Иванов изгледа 35 заглавия плюс още 14 за Четвърти раздел – тв репортажи и единодушно отличи най-доброто. Сред репортажите “Сребърна ракла” си поделиха италиянският “Роби на лукса” и френският “Челюстите на дракона”. Режисьорът му Патрис Лотрон е автор на скандалния филм за българските домове за изоставени деца, който за съжаление така и още не сме гледали.

Сега става дума за първия по рода си репортаж за условията на труд в китайските мини. “Специалната награда на журито” за документален филм получи тайванският “Тайната в ученическата чанта”. Бронзовата ракла бе за немския “Прах” на Хартмут Битомски, който по оригинален начин проследява пътя на прахта, от която не можем да се отървем. “Сребърна ракла” заслужи Иван Младенов за “Отело”. Не толкова блестящ като предишния му “Северната страна на слънчогледа”, но потресаващ разказ за рецидивисти-убийци, някои от които невинно осъдени във варненския затвор, репетиращи “Отело” и разкриващи се от най-човешките си страни.

“Златната ракла” отнесе немският “Млечен бар” на Терезе Мьорнвик и Ева Айнхорн, проследяващ героичните усилия на две полякини, откриващи заведение за национална кухня, при това на най-достъпни цени – алтернатива на “Макдоналдс”. Трогателна е упоритостта им да бъдат от полза на бедните хора.

Преди да стигна до игралните филми и сериали да не забравяме събитията от съпътстващата програма. Възобновената Студия за телевизионни филми “Екран” представи част от най-новата си продукция. Анимационният “Реката” на Андрей Кулев, документалните “Марго и приятели” на Иван Росенов и “Между маските” на Огнян Гелинов.

Интерес предизвикаха и документалните поредици “Български хроники” на Дамян Петров и Дочо Боджаков и “Предисторията: Богове и поклонници” на Атанас Димитров. Дано бъдат програмирани така, че да достигнат до зрителя. Точно се създаде навик новите игрални и документални филми на БНТ да следим всеки понеделник, сега с рубриката “Филмите на прехода” са просто труднооткриваеми.

Слава Богу, “Хъшове” на Александър Морфов ще се гледа и чака с нетърпение. Сериозна заявка за това е показаната трета серия, изпратена от продължителни аплодисменти. Поредният “Отворен клас” на Патрик Сандрен този път бе посветен на продуцентската дейност. От особена полза за българските продуценти бяха лекциите на изтъкнати френски колеги. Мюриел Межиас от Европийския съюз за радио и телевизия представи “ТВ формати – най-доброто от обществените телевизии за 2008 година”. В годината на Русия в България акад. Михаил Калинин (генерален директор на Съюза на филмовите дейци в Русия) представи панорамата “Ново руско кино”. Зрителите се насладиха на “12” на Никита Михалков, “Островът” на Павел Лунгин, “Не ме боли” на Алексей Балабанов, “Артистка” на Станислав Говорухин, “Пътешествие с домашни животни” на Вера Сторожева и анимационния шедьовър на Александър Петров “Моя любов”. Състоя се и премиера на последния филми на Карен Шахназаров “Изчезналата империя”.

Мисля си, колкото и да е добро днешното руско кино и подобни панорами да са негово отражение, все пак фестивалът е телевизионен и би било интересно в бъдеще да се запознае зрителя с най-доброто от класическото и съвременно съветско и руско телевизионно кино. Още повече, че в последно време руснаците правят страхотни сериали, от които много малък брой стигат до българските зрители.

Сред 11-те награди в игралния конкурс този път нямаше руски филм. От трите руски филма най-голям интерес предизвика сериалът “Престъпление и наказание” – нова версия на безсмъртната творба на Достоевски. За съжаление гледахме само два епизода, но такъв е регламентът. За останалото трябва да се погрижи телевизията.

Бяхме свикнали италианците да обират лаврите. През последните три години”Златната ракла” отиваше неизменно за РАИ (“Виржиния-монахинята от Монца”, 2005 г.; “Хубавият Антонио”, 2006 г.; “Караваджо”, 2007 г.) Сега също имаше три филма от Италия, които без да са от класата на изброените, все пак носеха високата марка за качество на РАИ. Наградата за мъжка роля заслужи Алесандра Прециози за “Главен инспектор де Лука – неразрешено разследване” на Антонио Франци – криминална история, в която задочно е замесен самият Дуче. Същият филм взе и “Бронзова ракла”.

Имаше три филма от Испания, в два от които личеше твърде оригинален хоглед към събитията от Гражданската война.

От френските филми “Избранникът на Мадам Юсон” е по разказ на Мопасан, докато “Мама е луда” на Жан-Пиер Амери (награда за женска роля на Изабел Каре) беше сред най-силните на фестивала. Чистото увлечение на красива, щастливо омъжена майка на две деца по ирански бежанец, завършва трагично. Уж любовна история, а емоционален вик срещу ксенофобията, предразсъдъците и евробюрокрацията.

Наградата за най-добър режисьр взе белгиецът Франк ван Мехелен за “Натрапникът”, а за оригинална музика – холандецът Франк ван Гомпеул за “Семейство Стеленбош”. И двата филма са хитове в страните си, но дали някога ще стигнат и до българските зрители…

Сред останалите филми се откроиха румънският “Таке” на Игор Кобиленски (“Сребърна ракла”), унгарският “Розовите храсти на Вайнхаген” на Жолт Балог, чешкията “Вълната” на Иржи Свобода, швейцарският “Души на ръба” на Андреа Канети.

Приятното впечатление от миналата година затвърдиха далекоизточните участници: японският “Военната история на Китиро” на Цуиноши Янагава, тайванският “Нейният вкус към живота” на Чи-ий Уен и особено корейският “Моята грозна съпруга” на Лий Мин –Хонг, предизвикал доста сълзи и аплодисменти.

Приятно изненада английският “Диагноза: Суперзвезда”. Представете си “Полет над кукувиче гнездо” и още куп филми за лудници, чиито пациенти изглеждат по-здрави от околните. Та, в такава компания този дебют стои доста прилично. Радостно е, че режисьорът Майкъл Чубаров е наш сънародник, от когото ще чакаме нови успехи.

Винаги като домакини участваме с най-много филми. Сега имаше два сериала: “Людмил и Руслана” на Мариана Евстатиева и “Приключенията на един Арлекин” на Иван Ничев – попаднал в конкурса за сериали в Монтекарло, което е вече огромен успех. От филмите бе включено на-доброто – “Вътрешен глас” на Милена Андонова (председател на детското жури), дебютът на Лъчезар Аврамов “Преследвачът” – оригинален абсурден разказ в кафкиански стил.

Моят фаворит “Военен кореспондент” на Костадин Бонев за Йордан Йовков получи престижната нагарада на киноконцерна “Мосфилм”. Звездният хит на Явор Гърдев “Дзифт” заслужи три отличия (Специалната награда на журито, награда за най-добър оператор на Емил Христов и наградата на името на Галя Бъчварова за творческо постижение на български автор). Винаги се е спорило дали кинофилми трябва да се конкурирант с чисто телевизионните продукции на този фестивал. В този смисъл журито, начело със Станимир Трифонов, постъпи мъдро. Без да е по-добър от “Дзифт”, германският “Чудото на Берлин” на Роналд Сузо Рихтел бе предпочетен за “Златната ракла”. Вълнуваща история за падането на Стената в стил “Сбогом, Ленин” и “Животът на другите”, която заслужи и наградата за сценарий за Томас Рихтер.

И така до следващата 2009-а година!

Ще се радвам зрителите да видят повече неща, Раклата да започне веднага след Панаира, а на видеокиоска да има повече кабинии. И да работи първия и последния ден, когато хората са най-свободни.

Иначе, винаги е имало и ще има качествени творби!

Георги Ангелов