Про­да­вам си пуш­ка­та и го­ра­та, ос­та­вям си са­мо же­на­та, ка­за Дой­чо Ата­на­сов Дой­чев от се­ло Де­ве­та­ки. Ло­вец съм бил це­ли 54 го­ди­ни, 25 го­ди­ни бях трак­то­рист, но днес ни­що не ми тряб­ва, раз­каз­ва той. Ка­то ло­вец съм уд­рял не­ре­зи по 200 кг, и то с пуш­ка ИЖ, 16 ка­ли­бър. Днеш­ни­те лов­ци ми се хва­лят с ав­то­ма­ти по 1000 лв., сме­ят ми се на оръ­жи­е­то. Но от мо­е­то оръ­жие ще ядат ме­со, а от тях­но­то – ед­ва ли.

Има же­ни лю­бов­чий­ки, а не ка­то оне­зи, ко­и­то тър­сят са­мо па­ри, ка­те­го­ри­чен е бай Дой­чо, кой­то яв­но е опа­сен чо­век.