Ло­веш­ки­те по­е­ти че­то­ха в чет­вър­тък в КДК свои но­ви и ста­ри сти­хо­ве по по­вод 1 ок­том­в­ри, ден на му­зи­ка­та и по­е­зи­я­та. Брой­ка­та стиг­на до 16, обоб­щи на фи­на­ла сек­ре­та­ря на клу­ба Жа­ни­на Или­е­ва. Са­мо един по­ет не бе от Ло­веч – Ган­чо Ба­ка­лов, но и той про­че­те сти­хо­ве, в ко­и­то се обяс­ня­ва­ше в лю­бов на гра­да край Осъм.

От нас­ко­ро по­чи­на­лия го­лям бъл­гар­с­ки по­ет Кон­с­тан­тин Пав­лов (Али­на Сто­я­но­ва), през лю­бов­ни тре­пе­ти (Ека­те­ри­на Пен­че­ва, Томчо Бог­да­нов) , хай­ку (Ка­тя Хрис­то­ва), ху­мо­рис­тич­ни сти­хо­ве по ви­цо­ве (Пет­ко Ге­ор­ги­ев, виж по-долу), сти­хо­ве по Смир­нен­с­ки (Ган­ко Бе­нев), та до прек­ло­не­ни­е­то пред Апос­то­ла (Стефан Недялков) – те­зи те­ми въл­ну­ват ло­веш­ка­та по­е­тич­на об­щ­ност. Ве­чер­та от­к­ри със свое сти­хот­во­ре­ние по­е­тът Ма­рин Ко­лев, а бар­дът Ми­лен То­тев раз­но­об­ра­зя­ва­ше ве­чер­та с ки­та­ра.

ХЛЯБЪТ

В един самотен малък град,

встрани от неголям площад,

зад театъра, в градинка малка,

до детска счупена пързалка,

небръснат мъж стои,

внимателно наоколо кръжи.

Пристъпва леко, леко пийнал

и здраво в бутилка се държи.

После – уморен – в тревичката посяда.

Главата му тежи, направо му се ляга.

Така. Слушай ме внимателно сега.

Отгоре пък по тротоара

се появява женица със торбица –

възраста й средна, среден ръста,

средна хубост, пристегната във кръста.

– Амма, оуу – пияният й вика,

а тя поглежда го свенливо – непознат!

и нещичко й трепва.

Почакай тук, ще дойдеш с мен – тя му казва,

ще хапнем, каквото Господ дал,

ще се постоплиш, щот’ си измръзнал,

ще пийнем, пък после… Каквото Господ дал.

Почакай малко, само хляб да купя.

– Доообре- отвръща оня.

Отива тя, купува хляб и бързичко се връща.

В главата й рояк мечти,

знаеш ти кога жената е чавръста.

Така. Слушай ме внимателно сега.

Завръща се, ала пияният го няма,

саде бутилка празна се търкаля –

свидетелство, че бил е тук.

Бре, трагедия голяма.

И вика си жената:

Боже, каква съм глуповата –

юнак изпуснах като хала,

зарад хляба.

Сякаш три години хляб не съм виждала.

Петко Георгиев