Спо­рът за пор­т­ре­та на Лев­с­ки (худ. Ти­хо­мир Ан­то­нов) се тлас­ка към при­ли­ча си/не си при­ли­ча, за да се скрие глав­но­то. Днеш­ни­те твор­ци и зри­те­ли не поз­на­ват Апос­то­ла лич­но, пък и из­кус­т­во­то не е сним­ка за пас­порт. Вкар­ват се ар­гу­мен­ти из­вън из­кус­т­во­то, ка­то “гей­по­до­бен пор­т­рет“, че за­щит­ни­ци­те му не са бъл­га­ри“ и про­чие глупости.

Спо­рът оба­че е за на­ру­ше­ни­те пра­ви­ла на Об­ща­та ху­до­жес­т­ве­на из­лож­ба в Ло­веч. Пред­ва­ри­тел­но ши­ро­ко раз­г­ла­се­на ка­то сво­бод­на, из­вед­нъж изя­ва­та се снаб­ди с “жу­ри“ в ли­це­то на Спас До­чев, Ва­лен­тин Узу­нов и Ни­ко­лай Доб­рев. Те еди­но­душ­но ре­ша­ват да мах­нат кар­ти­на­та, за­що­то би­ла по­зор за Лев­с­ки и из­кус­т­во­то (?!).

Ако цен­зу­ра­та ид­ва­ше от об­щи­на­та или цър­к­ва­та, би би­ло нор­мал­но за Ло­веч. Но да го сто­ри ху­дож­ник на друг ху­дож­ник, то­ва е тъ­жен и сра­мен факт.

Ина­че из­ли­за, че са­мо ед­ни хо­ра зна­ят кое е из­кус­т­во и кое не е. Но све­тът от­дав­на е от­х­вър­лил ед­ноз­нач­ни­те тъл­ку­ва­ния, той не е с еди­нен цен­тър и хар­мо­нич­ни кри­те­рии. Из­кус­т­во­то и сво­бо­да­та са си­но­ни­ми. И страш­но чув­с­т­ви­тел­на сфе­ра. Пър­ви­те про­я­ви на все­ки фа­ши­зъм-ко­му­ни­зъм-то­та­ли­та­ри­зъм-дог­ма­ти­зъм се ди­аг­нос­ти­рат по раз­ма­ха­ния по­ка­за­лец: “То­ва не е из­кус­т­во!“.

Доб­ре, мо­же и да не е!

Но за­що три­ма ще пред­ре­ша­ват спо­ра, след ка­то пред­ва­ри­тел­но (!) обе­ща­ват да не го пра­вят? И за­що на­роч­ват точ­но Ти­хо­мир Ан­то­нов, след ка­то “и дру­ги не­до­ра­зу­ме­ния има в из­лож­ба­та“ (спо­ред жу­ри­то).

Ще ви ка­жа за­що. За­що­то Ти­хо­мир им из­г­леж­да най-не­за­щи­тен и слаб. Но мом­че­то се ока­за жи­ла­во. И спе­че­ли. За­що­то ако пор­т­ре­тът бе в из­лож­ба­та, ня­ма­ше да има та­къв спор.

Цве­тан С. То­до­ров