На снимката Христо Василев с многобройните награди на чиналището в Ябланица.

– Кои са най-изя­ве­ни­те със­т­ави на чи­та­ли­ще­то?

– На­ши­ят ду­хов ор­кес­тър учас­т­ва в на­ци­о­на­лен фес­т­ви­л в Оря­хо­во, пос­ве­тен на Ди­ко Или­ев. Там об­рах­ме ап­ло­дис­мен­ти­те, осо­бе­но с ед­но из­пъл­не­ние по пе­сен на Май­къл Джек­сън.

– Ду­хо­ви­ят ор­кес­тър сви­ри Май­къл Джек­сън?!

– Раз­би­ра се. Ор­кес­тъ­рът съ­щес­т­ву­ва от 35 го­ди­ни. Днес има 16 му­зи­кан­ти. От­тук ми­на­ха ня­кол­ко ди­ри­ген­ти от на­ци­о­на­лен ма­щаб. Бо­рис­лав Ге­ор­ги­ев на­пи­са ня­кол­ко мар­ша за Яб­ла­ни­ца, „Ехо от Дра­гой­ца“, на­ша­та пла­ни­на, един валс, хим­на на гим­на­зи­я­та и дру­ги. Друг до­бър ди­ри­гент е Алек­сан­дър Кръс­тев, по­том­с­т­вен му­зи­кант. В мо­мен­та ра­бо­тим с Кра­си­мир Или­ев, ба­ща на пе­ви­ца­та Ма­рия Или­е­ва. Та той вдиг­на ор­кес­тъ­ра от­но­во на вър­ха.

– А с те­ат­рал­ния със­тав как­во ста­ва?

– Доб­ре е, до­ри в спек­так­ли­те учас­т­ва и ор­кес­тъ­рът. Ми­на­ла­та го­ди­на пос­та­вих­ме спек­та­къ­ла „Ху­ба­ва му­зи­ка в гре­шен такт“ по текст на ре­жисьо­ра Хрис­то Бо­тев. Иг­ра­ли сме го в Ка­вар­на, Тряв­на, взех­ме наг­ра­да за жен­с­ка ро­ля на Ни­ко­ле­та Гу­те­ва (ди­рек­тор­ша­та). Бе­ше бла­го­дат­на го­ди­на за те­ат­рал­на­та дей­ност. Със спек­та­къ­ла „Го­деж“ на сър­би­на Сър­бис­лав Мин­ко­вич взех­ме вто­ра наг­ра­да в Ка­вар­на и наг­ра­да за под­дър­жа­ща мъж­ка ро­ля на Кос­та­дин Ов­ча­ров. Учас­т­вах­ме в Тряв­на, но там ста­на скан­дал. На­пи­сах ста­тия за ис­тин­с­ко­то ли­це на фес­ти­ва­ла в Тряв­на. На фес­ти­ва­ла в Лом взе­хме пър­ва наг­ра­да за жен­с­ка ро­ля на Га­ли­на Ра­де­ва, пър­ва наг­ра­да за под­дър­жа­ща ро­ля на Кос­та­дин Ов­ча­ров и ед­на наг­ра­да от Съ­ю­за на чи­та­ли­ща­та за мен ка­то ак­тьор. Та­ка до­ка­зах­ме, че сме на доб­ро ни­во. До се­га има­ме 15 пред­с­тав­ле­ния с „Го­деж“.

– Кол­ко пред­с­тав­ле­ния из­дър­жа в Яб­ла­ни­ца?

– Три пред­с­тав­ли­ния, три пъл­ни са­ло­на. Вся­ка пре­ми­е­ра в Яб­ла­ни­ца е ма­лък праз­ник. Гос­ту­ва­ли сме още в Сев­ли­е­во, Ет­ро­по­ле, Те­те­вен. Има идея и в Ло­веч да иг­ра­ем.

– Как се из­дър­жа­те?

– Иг­ра­ем с би­ле­ти от 3 лв., но има­ме и мно­го спон­со­ри ка­то „Ти­тан Злат­на Па­не­га“, „Се­ди­мент при­ват“, тран­с­пор­т­на­та фир­ма „Ко­пекс“. С пос­лед­ни­те ус­пе­хи си вър­нах­ме по­зи­ци­и­те от 2003 го­ди­на, ко­га­то в Ка­вар­на об­рах­ме всич­ки наг­ра­ди със спек­та­къ­ла „Го­ле­ми­те па­ри“.

– Как пра­ви­те ре­пер­то­а­ра?

– Ми­нах­ме през ан­г­ли­йс­ки пи­е­си, ита­ли­ан­с­ки, иг­рах­ме „Д-р“ на Ну­шич и пос­ле се спрях­ме на бъл­гар­с­ки текст. Пра­вим „оби­кол­ки“ из Ев­ро­па.

– Как­ви дру­ги със­та­ви има­те?

– Въз­ро­ди се тан­цо­ви­ят със­тав с ръ­ко­во­ди­тел Пе­тя Ла­за­ро­ва. На праз­ни­ка на ди­ня­та в Пет­ре­ве­не нап­ра­вих­ме го­лям кон­церт. Са­мо че днес те ня­мат ди­ни, ка­рат ги от­ня­къ­де. Но ед­но вре­ме са има­ли… Два де­на праз­ник бе­ше.

– А в мес­т­ни­те тър­жес­т­ва учас­т­ва­те ли?

– Раз­би­ра се. Ско­ро пра­вих­ме въз­ста­нов­ка на ос­во­бож­де­ни­е­то на Яб­ла­ни­ца от тур­с­ко роб­с­т­во. Ра­зиг­рах­ме ис­то­ри­чес­ки­те мо­мен­ти, къ­де е от­сед­нал ге­нерал Гур­ко, къ­ща­та на чор­ба­джи Мар­ко, ко­йто незна­й­но за­що бил в Со­фия.

– Кол­ко го­ди­ни си в чи­та­ли­ще­то?

– От 1982 г., смет­ни ги… Из­ли­зат 26.

– Кои бя­ха най-теж­ки­те ти мо­мен­ти?

– Най-теж­ко бе­ше след на­ча­ло­то на пре­хо­да. Ни­то па­ри, ни­то зап­ла­ти, ед­вам за­кър­п­вах­ме бю­дже­та. Но пък съ­у­мях­ме да за­дър­жим ду­хо­вия ор­кес­тър. Сви­рех­ме и в най-го­ля­ма­та кри­за – бях­ме ка­то на „Ти­та­ник“. Ко­ра­бът по­тъ­ва, ние се ве­се­лим. Но ус­пях­ме да из­п­лу­ва­ме. То­зи ор­кес­тър ни из­ва­ди и днес не слу­чай­но на­ми­ра се­ри­оз­но при­със­т­вие в на­ци­о­нал­ния жи­вот. И се­га, обик­но­вен­но в пе­тък сут­рин­та, за­що­то е па­за­рен ден, ор­кес­тъ­рът сви­ри.

Интервю на Цветан Тодоров