Пор­т­рет на тро­я­нец грее в из­лож­ба­та на ху­дож­ни­ка Ата­нас Ата­на­сов и то­ва е не­го­ви­ят ко­ле­га
Иван Ха­джийс­ки от Тро­ян. Картината се нарича „Влюбената котка“ (на снимката в средата). Из­лож­ба­та бе от­к­ри­та ми­на­ла­та сед­ми­ца в Со­фия прес. Тя е ед­но
от най-стран­ни­те и не­о­би­чай­ни яв­ле­ния в съв­ре­мен­на­та ни плас­ти­чес­ка
кул­ту­ра, ка­за в сло­во­то си Свет­лин
Ру­сев. Във вре­ме на пъл­на де­вал­ва­ция на се­ри­оз­ни­те кри­те­рии – един ху­дож­ник, из­вън из­ку­ше­ни­я­та на па­за­ра и дик­та­та на арт мо­да­та, си е поз­во­лил лук­са да бъ­де ве­рен на соб­с­т­ве­на­та си твор­чес­ка при­ро­да!
Не­що по­ве­че – да след­ва своя път със сред­с­т­ва­та на кла­си­чес­ко­то раз­би­ра­не за сми­съ­ла на кар­ти­на­та, из­ве де­на до ед­на ра­фи­ни­ра­на и из­тън­че­на сти­лис­ти­ка, до­пъл­ни Ру­сев. И още: Чис­то и свет­ло, из­кус­т­во­то на Ата­нас ка­то че ли е дош­ло от ня­как­ва иде­ал­на пред­с­та­ва за свят, кой­то жи­вее по за­ко­ни­те на плас­ти­чес­ка­та и ду­шев­ната хи­ги­е­на – из­кус­т­во, ко­е­то спо­ме­нът е съх­ра­нил ка­то сън от ед­на ире­ал­на ре­ал­ност, за­па­зи­ла свет­ли­на­та на чо­веш­ка­та ду­шев­ност. Атанас Ата­на­сов е поз­нат в Ло­веч
от учас­ти­я­та му в пле­нер „Ва­ро­ша“.