Липсва яснота в статута и дейността на областните антикорупционни обществени съвети. Това стана ясно на работна среща по проект „Укрепване капацитета на Антикорупционната комисия за противодействие на корупцията в публичната администрация и съдебната система“, която се проведе на 19 и 20 септември в Боровец.
Проблемът е, че още в началото тези структури са създадени „между небето и земята“, т.е. без да имат реалната си опора в съответен ясен и регламентиран начин за дейността си, заяви пред журналисти Александър Кашъмов (вляво), експерт по проекта. Според него, хората, които работят в тях, са отговорни и дават всичко от себе си, но често пъти без да им е ясно какво правят и защо.
Обществените съвети в страната имат различен формат. Някъде членове са само представители на изпълнителната и съдебната власт, другаде – НПО, медии, бизнес, синдикати. Някои разглеждат сигнали за корупция, а други – не. За тези, които разглеждат сигнали за корупция, големият въпрос е какво се случва, каза Кашъмов и допълни, че обикновено не се случва нищо по-различно от препращане на сигналите, тъй като съветът не е снабден с реалната законова власт, за да може да върши разследвания. Той заяви още, че не може да се очаква от журналист, като член на съвета, да пази в тайна случай на корупция, когато това е професионалното му задължение. Разследването по дефиниция се характеризира обикновено с това, че докато приключи, е тайна. Същият въпрос възниква и с членовете на съветите, които имат представители на съдебната власт – прокурори, съдии. Не е ли конфликт на интереси един път да разглеждат подобен сигнал в съвета, а след това да се занимават професионално по служба, подчерта експертът. Според него това, което възниква около дейността на съветите, са по-скоро въпроси и ако има управленска воля на изпълнителната власт, те могат да бъдат превърнати в работещи структури.
Правителството работи по създаването на антикорупционната стратегия за следващия тригодишен период и вероятно ще бъде готова до началото на следващата година, каза Кашъмов. Той посочи, че част от нея би трябвало да бъде насочена към уеднаквяване на форматите на областните съвети и стесняване на функциите им до консултативни. Това означава съветът да бъде гласът на обществото, който да изисква отговори на реални проблеми, заяви още експертът.
Според Кашъмов, един от най-големите проблеми в страната, не само в областта на антикорупцията, а изобщо като управленска култура и като култура на демокрацията, е линията на процеса на вземане на решения. Тя трябва да е отдолу нагоре, а не обратното, подчерта той. Това може би е основната демаркация между истинската демокрация и обществото, което все още върви по пътя на демократизиране, изтъкна експертът.
Кашъмов заяви още, че Министерството на държавната администрация и административната реформа е целесъобразно да бъде напълно възприето като министерството, което отговаря за развиването и обновяването на средствата по превенция на корупцията в рамките на публичната администрация.
Светлана
Петрова
В Ловешка област съветът е създаден в началото на 2002 г., Учреден е официално от представители на 57 държавни институции и граждански организации. Председател на съвета е зам.-областният управител Илия Лилов. Зам.-председатели са шефът на ОД „Полиция“ комисар Милко Димитров и народният представител от „Коалиция за България“ Донка Михайлова.
В работната група участват Венцислав Гатев – Областна администрация, Иван Павлов – ОД „Полиция“, Минчо Казанджиев – кмет на Ловеч, Светла Христова – РИО на МОН, д-р Цветолюба Генкова – РЦЗ, Соня Христова – Община Ловеч, Емилия Цанова – СБЖ, Валентин Вълков – Окръжна прокуратура, Елка Ангелова – НАП и инж. Георги Терзийски – Д“ОИТ“.
Информацията е от сайта
на Областна администрация.