Бив­ши­ят пре­зи­дент на фут­бо­лен клуб „Ли­текс“ Ан­гел Бон­чев да­де пър­во­то си ин­тер­вю, след ка­то бе ос­во­бо­ден от сво­и­те по­хи­ти­те­ли, ко­и­то го дър­жа­ха в плен поч­ти два ме­се­ца.

Бон­чев раз­ка­за пред вес­т­ник „Но­щен Труд“ как­ви са би­ли не­го­ви­те чув­с­т­ва в то­зи пе­ри­од, но не по­же­ла да раз­к­рие под­роб­нос­ти око­ло дра­ма­та с не­го­во­то от­в­ли­ча­не и то­ва на съп­ру­га­та му Ка­ме­лия, съ­об­щи БГНЕС.

Бив­ши­ят бос на „оран­же­ви­те“ бе ин­тер­вю­и­ран на хид­ро­ба­за­та в Ка­зи­ча­не, ко­я­то сто­па­нис­ва. Бон­чев за­я­ви: „Дреб­ни­те чо­веш­ки ра­дос­ти са не­що мно­го важ­но за мен. Се­га осъз­на­вам, че да си жив и да се съ­бу­диш жив е мно­го ве­ли­ко. Не са­мо усе­тих, че жи­во­тът мо­же да си оти­де в след­ва­щия миг, но в про­дъл­же­ние на 20-25 дни мис­лех, че ще бъ­да убит. Не съм въз­пи­та­ван в ре­ли­ги­оз­на на­со­ка, но имам ува­же­ние към Гос­под. Хо­дя на цър­к­ва. Но да ка­жа, че съм дъл­бо­ко вяр­ващ – не“.

Той опис­ва как те­че жи­во­тът му се­га. „Де­нят е нор­ма­лен, ка­то на все­ки един чо­век. Сут­рин за­дъл­жи­тел­но пия ка­фе вкъ­щи, а след то­ва по­е­мам към Ка­зи­че­не, къ­де­то се зах­ва­щам с ру­тин­ни­те не­ща. Не се раз­ли­ча­ва от един ра­бо­тен ден пре­ди 22 май. Са­мо де­то ве­че не ра­бо­тя в „Ли­текс“, а са­мо тук, на хид­ро­ба­за­та“, до­пъл­ни Бон­чев.

Той си по­же­ла­ва: „Ис­кам са­мо да съм жив и зд­рав. Се­мейс­т­во­то ми да е доб­ре. В близ­ки­те ме­се­ци не пла­ни­рам ня­как­во но­во на­ча­ло. Ако из­ле­зе не­що за до­пъл­ни­тел­на ра­бо­та, мо­же. Но тук и се­га си има дос­та­тъч­но“.

По­пи­тан да­ли му е мъч­но за „Ли­текс“ и да­ли ще ста­ва шеф на „Ло­ко­мо­тив Со­фия“, Бон­чев от­го­ва­ря: „Теж­ко ми е, че се по­лу­чи­ха та­ка не­ща­та, че се раз­де­лих­ме. Но и то­ва го има в жи­во­та. С фут­бо­лис­ти­те се поз­д­ра­вя­ва­ме, чу­ва­ме се, ко­га­то мо­га. От­нос­но „Ло­ко­мо­тив“, аз оби­чам спор­та, оби­чам фут­бо­ла и прос­то оти­дох да гле­дам мач на един бъл­гар­с­ки от­бор. Смя­там и за­нап­ред да по­се­ща­вам фут­бол­ни сре­щи. То­ва не оз­на­ча­ва, че къ­де­то се по­я­вя, ще за­поч­на ра­бо­та“.

Бон­чев раз­каз­ва как се чув­с­т­ва и не­го­ва­та съп­ру­га, ко­я­то бе от­в­ле­че­на при пред­ава­не­то на от­ку­па за не­го. „Тя е ве­че доб­ре, въз­с­та­но­вя­ва се. По­ве­че си стои вкъ­щи. За­ед­но сме си, всич­ко е на­ред. Не­ща­та си те­кат нор­мал­но ка­то пре­ди“, каз­ва бив­ши­ят фут­бо­лен бос.

На въп­рос как гле­дат хо­ра­та на не­го след тра­ге­ди­я­та, той от­го­ва­ря: „С ува­же­ние. Поз­д­ра­вя­ват ме. Ко­и­то ме поз­на­ват, се рад­ват, че съм жив. Усе­щам със­т­ра­да­тел­ност за то­ва, ко­е­то съм пре­жи­вял. За­що­то то­зи мо­мент бе­ше мно­го те­жък и лош за мо­е­то се­мейс­т­во. Но за съ­жа­ле­ние ста­на в Бъл­га­рия и ние сме пър­ви­ят и един­с­т­вен слу­чай за­се­га“.

„Ос­та­на­ха ми при­я­те­ли. Но бя­ха по­ве­че, май…. При­я­тел да имаш, ис­тин­с­ки, е не­що мно­го важ­но. Бла­го­да­ре­ние на Гос­под имам дос­та­тъч­но, на ко­и­то да мо­га да раз­чи­там. Най-труд­но в жи­во­та се пос­ти­га при­я­тел­с­т­во и най-лес­но се гу­би. И дру­го­то най-важ­но е зд­ра­ве­то. Ос­та­на­ло­то е пре­ход­но“, раз­миш­ля­ва Бон­чев след пре­жи­вя­но­то.

Той раз­каз­ва и как се е въз­с­та­но­вил: „Пре­ди дра­ма­та бях 112 ки­ла. Ко­га­то ме вър­на­ха съм бил 95. Сут­рин­та се тег­лих – 107. Та­ка се чув­с­т­вам доб­ре, не мис­ля да кач­вам по­ве­че. Спор­ту­вам си как­то пре­ди. За­поч­нах да се хра­ня нор­мал­но и ве­че съм във фор­ма. До­ка­то бях в теж­ка­та си­ту­а­ция, раз­б­рах, че ня­кои дреб­ни не­ща са мно­го по-цен­ни. За­пом­ни от мен: па­ри­те не са най-важ­но­то не­що в тоя жи­вот“.