Всич­ки в Ло­веч поз­на­ват по­жар­ни­ка­ря Ве­се­лин Бош­ня­ков. Смел­ча­га­та де­вет пъ­ти е ва­дил Бо­го­яв­лен­с­кия кръст от ре­ка Осъм. Пос­ти­же­ни­е­то му е един­с­т­ве­но за стра­на­та.

Вес­ко е ро­ден в Угър­чин през 1958 г. Меч­та­тел и тър­сач на сил­ни усе­ща­ния, вся­ко ля­то той ра­бо­ти и ка­то во­ден спа­си­тел. За про­фе­си­я­та и приз­ва­ни­е­то на спа­си­те­ля от огън и во­да, раз­го­ва­ря­ме с не­го вед­на­га след зав­ръ­ща­не­то му от По­мо­рийс­кия плаж на 4 сеп­тем­в­ри.

– От кол­ко го­ди­ни ра­бо­тиш ка­то спа­си­тел?

– От 1984 г. вся­ко ля­то. Пет го­ди­ни съм ра­бо­тил на ба­сей­на в Шип­ко­во.

– Как съв­мес­тя­ваш спа­си­тел­с­ка­та и ог­не­бор­чес­ка­та дей­ност?

– Всъщ­ност аз съм ко­ман­ди­ро­ван в по­жар­на­та служ­ба в Слън­чев бряг. Ед­но де­но­но­щие ка­рам в по­жар­на­та и три де­жур­с­т­ва да­вам ка­то мор­с­ки спа­си­тел. Та­ка че тъ­ках на два ста­на.

– Как ми­на­ва­ше един твой ра­бо­тен ден?

– Ра­бо­тех на Юж­ния плаж в По­мо­рие. Ця­ла­та плаж­на иви­ца е око­ло 800 м, ка­то два­ма спа­си­те­ли ох­ра­ня­ват 100 м. Пла­жът е ху­бав и бе­зо­па­сен. На­ми­ра се в за­лив и ня­ма­ше го­ле­ми въл­ни. Са­мо един ден има­ше заб­ра­на за къ­па­не. Ра­бот­но­то ми вре­ме бе­ше от 8,30 ч. до 17,30., но ние тряб­ва­ше да сме там по-ра­но, за да се под­пис­ва­ме в тет­рад­ки­те за ин­с­т­рук­таж. Сред ко­ле­ги­те ми има­ше и един от Ло­веч, кой­то съ­що се каз­ва Вес­ко. На все­ки пост има ра­ди­ос­тан­ция, с ко­я­то оси­гу­ря­ва­ме връз­ка. Мно­го чес­то се гу­бят де­ца. През юли и ав­густ поч­ти все­ки ден се случ­ва. Май­ки­те се раз­т­ре­во­жи­ли, звъ­ним по ра­ди­ос­тан­ци­и­те, тър­сим ги в мо­ре­то.

– Вдиш­ва­не ус­та в ус­та пра­ви ли?

– Не се е на­ла­га­ло. Из­вър­ш­вах­ме по­ве­че про­фи­лак­тич­на дей­ност. За 4-5 дни бе­ше се об­ра­зу­ва­ла дън­на яма с дъл­бо­чи­на око­ло 2 мет­ра, но те­че­ни­е­то я за­ри­на.

– То­зи се­зон има­ше мно­го не­щас­т­ни слу­чаи.

– За щас­тие при нас ня­ма­ше.

– Как съв­мес­тя­ва­ше две­те дей­нос­ти – на спа­си­тел и ог­не­бо­рец?

– Как­то в ця­ла­та стра­на, за­ра­ди су­ша­та, и там има­ше дос­та ти­ча­не. По­жа­ри­те бя­ха най-ве­че край Слън­чев бряг по по­со­ка Злат­ни­те пя­съ­ци. Го­ря­ха ху­ба­ви иг­ло­лис­т­ни го­ри, за­па­ле­ни ве­ро­ят­но с цел да бъ­дат из­се­че­ни и пос­ле зас­т­ро­е­ни те­ре­ни­те. В Слън­чев бряг има ве­че над 220 хо­те­ла. Ку­рор­тът е един го­лям град и през ля­то­то, ако ня­маш кар­та не мо­жеш да се оп­ра­виш.

– Коя про­фе­сия е по-теж­ка?

– За­ви­си от си­ту­а­ци­я­та. Ко­га­то ня­ма ра­бо­та е най-доб­ре. Има­ше ня­кол­ко теж­ки де­жур­с­т­ва в по­жар­на­та. В го­ле­ми­те го­ре­щи­ни и през нощ­та сме ти­ча­ли. Но ор­га­ни­за­ци­я­та с Гор­с­ко­то там е мно­го доб­ра. По­ма­гат га­са­чес­ки гру­пи от 15-20 ду­ши. Стар­ши спа­си­те­лят, кой­то от­го­ва­ря­ше за мен и мо­и­те 15 ко­ле­ги, е бивш по­жар­ни­кар и майс­тор на спор­та по под­вод­но-при­лож­на дис­цип­ли­на. Каз­ва се Вас­ко Алек­си­ев. По­ка­нил съм го на праз­ни­ка на по­жар­на­та, кой­то ще се про­ве­де в пе­тък на Ай­душ­ко­то иг­ри­во.

– Заг­леж­дат ли се га­дже­та­та по спа­си­те­ли­те?

– Нор­мал­но е.

– А спя­щи спа­си­те­ли има ли?

– Сре­щат се – лег­на­ли в пос­та по ко­рем, до тях при­я­тел­ки­те им, и си спят. Та­ка е след „де­жур­с­т­во“ в дис­ко­те­ка­та. Има и та­ки­ва – иг­ра­ят таб­ла, пи­ят би­ра.

– Ос­та­ва­ше ли ти вре­ме за но­щен жи­вот?

– По-мла­ди­те хо­де­ха и на дис­ко­те­ка, но аз… На­ли цял ден до 17,30 ч. съм на ра­бо­та, на слън­це. След ра­бо­та тре­ни­ра­ме на спор­т­на пло­щад­ка с лос­то­ве, ус­по­ред­ка. То­ва е по­же­ла­ние, раз­би­ра се, но фи­зи­чес­ки­ят то­нус тряб­ва да се под­дър­жа. Из­ли­зах ед­на-две ве­че­ри по за­ве­де­ния, но не мо­же вся­ка ве­чер. Ве­че не съм на 20 го­ди­ни.

– Срещ­на ли лов­ча­лии?

– Не очак­вах, че тол­ко­ва лов­ча­лии ще срещ­на то­ва ля­то в По­мо­рие. Най-ве­че те ме раз­поз­на­ва­ха и се обаж­да­ха.

– И най-доб­ри­ят плу­вец ли мо­же да се уда­ви при мър­т­во въл­не­ние?

– И най-доб­ри­ят. Спа­си­те­ли­те при мър­т­во въл­не­ние тряб­ва да бъ­дат или с плав­ни­ци или с въ­же, ако се ва­ди чо­век.

– Кол­ко стру­ва­ше един ча­дър на Юж­ния плаж?

– При нас бя­ха по 4 лв. за цял ден и шез­лон­гът съ­що по 4 лв. От три го­ди­ни не бя­ха сме­ня­ни плат­ни­ща­та на ча­дъ­ри­те, но от до­го­ди­на ще са но­ви. Всич­ко се раз­г­раб­ва­ше, а ако дой­деш по-къс­но, не мо­жеш да си на­ме­риш и мяс­то, къ­де да лег­неш.

– Кол­ко взе­ма един спа­си­тел?

– Зап­ла­ти­те не са ед­нак­ви нав­ся­къ­де. За­ви­си от кон­це­си­о­не­ра на пла­жа, за­що­то той пре­веж­да па­ри­те на БЧК, тъй ка­то са­мо ор­га­ни­за­ци­я­та има пра­во да уп­раж­ня­ва вод­но-спа­си­тел­на дей­ност. При нас бе­ше 23 лв. на ден, но квар­ти­ра­та бе­ше пла­те­на и има­ше оси­гу­рен обяд. Към Со­зо­пол са им да­ва­ли по 1000 лв., но без оси­гу­ре­на квар­ти­ра. Ако не по­чи­ваш, по­лу­ча­ваш 690 лв.

– Ни­ма си ра­бо­тил без по­чи­вен ден?

– Да. Не съм по­чи­вал ця­ло ля­то, т. е. 53 дни. Ра­бо­та­та в съ­бо­та и не­де­ля е за­дъл­жи­тел­на.

– Не чув­с­т­ва­ше ли умо­ра?

– За­то­ва не хо­дех на дис­ко­те­ки, за да мо­га да се въз­с­та­но­вя­вам. Имах ко­ле­га, кой­то ра­бо­те­ше но­щем в дис­ко­те­ка, а де­нем ох­ра­ня­ва­ше. Ра­бо­та­та ни не е теж­ка фи­зи­чес­ка, но от­го­вор­ност­та е го­ля­ма. Очи­те ти тряб­ва да гле­дат на че­ти­ри. Ако ста­не не­що – оти­ваш на съд.

– Пре­ди се­зо­на съ­об­щи­ха, че има не­дос­тиг на спа­си­те­ли, за­ра­ди не­ат­рак­тив­но­то зап­ла­ща­не.

– Зап­ла­та­та мо­же би е нис­ка, на­ис­ти­на, но ка­то за Ло­веч е доб­ра. По­ве­че­то от ко­ле­ги­те ми бя­ха сту­ден­ти от Лом, Мон­та­на, Па­зар­джик, Бур­гас.

– Пад­на­ха ли це­ни­те на квар­ти­ри­те?

– Се­га е чуд­но за плаж, а и це­ни­те са по-нис­ки. Мо­ре­то си у ху­ба­во и хо­ра­та, ко­и­то жи­ве­ят там, са по-доб­ре от нас. По на­шия край как се блъс­ка­ме са­мо, а там за 2-3 ме­се­ца се из­кар­ва за ця­ла го­ди­на – ден го­ди­на хра­ни. Как­во да пра­вим ка­то не сме си ро­ди­ли до мо­ре­то. А там сед­на­ли по пей­ки­те хо­ра­та, по­чи­ват си, зя­пат ту­рис­ти­те. Ня­ма уг­ри­же­ни ли­ца, как­ви­то сре­ща­ме в Ло­веч.

Свет­ла­на Пет­ро­ва