Художникът Радослав Филипов за шанса на човека

nglas

Ако тво­ре­цът не от­де­ля все­ки ден по два-три ча­са за ин­тер­нет, той се от­къс­ва от мо­дер­ни­те тен­ден­ции, твър­ди ло­веш­ки­ят ху­дож­ник Ра­дос­лав Фи­ли­пов (63 г.). След 22 го­диш­но от­със­т­вие от род­ния град, той се­га е тук за­ед­но с Кар­ло, 28- го­диш­н­и­ят му син. (два­ма­та са за­ед­но на сним­ка­та).

Ра­дос­лав с плам го­во­ри за съв­ре­мен­ния свят и ро­ля­та на тво­ре­ца в не­го, за не­об­хо­ди­мост­та да на­ме­риш своя ни­ша, как­то в из­кус­т­во­то, та­ка и в биз­не­са. Вдъх­но­вен ни раз­ка­за за гру­па бъл­гар­с­ки ци­га­ни в Гер­ма­ния, ко­и­то с мал­ко къс­мет и мно­го труд ус­пе­ли да про­би­ят с би­оп­ро­дук­та “мо­ца­ре­ла”. За тех­ния удар с би­вол­с­ко мля­ко, от ко­е­то пра­вят си­ре­не­то, лов­ча­ли­я­та про­чел в та­мош­на­та пре­са. Ви­на­ги има шанс за тър­се­щия чо­век, важ­но е да не се под­да­деш на не­га­тив­на­та енер­гия, ка­те­го­ри­чен е та­лан­т­ли­вият ху­дож­ник, от чий­то кар­ти­ни Ло­веч в мо­мен­та е ли­шен.

Раз­де­лям ин­те­ре­си­те си меж­ду жи­во­пис­та и ар­хи­тек­ту­ра­та, ос­вен то­ва ор­га­ни­зи­рам пле­нер на мо­ре­то за на­чи­на­е­щи ху­дож­ни­ци от Ев­ро­па, раз­ка­за за днеш­ния си ден Ра­дос­лав. Ло­веч е мно­го спо­ко­ен град, но имам чув­с­т­во­то, че тук ня­ма мно­го жи­те­ли, а це­ни­те ви са твър­де ви­со­ки, впе­чат­лен е пък Кар­ло. Двама­та са тук до 14 сеп­тем­в­ри, но обе­ща­ват пак да ид­ват.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.