Градски легенди: Полтъргайстът Кики – една поредица на Цветан С. Тодоров

Град­с­ки­те ле­ген­ди са стран­на сме­си­ца на ис­тин­с­ки фак­ти с от­к­ро­ве­ни из­мис­ли­ци, но ро­де­ни в епо­ха­та на мас­ме­ди­и­те. За раз­ли­ка от фол­к­лор­ни­те ле­ген­ди, в ко­и­то днес мал­ци­на вяр­ват, град­с­ки­те ле­ген­ди са из­к­лю­чи­тел­но ус­той­чи­ви, за­що­то зву­чат ка­то ис­ти­на. Впро­чем, за по­ве­че­то хо­ра те са ис­ти­на.

Ло­веш­ки­те град­с­ки ле­ген­ди съ­че­та­ват спе­ци­фич­ни­те осо­бе­нос­ти от пси­хо­ис­то­ри­я­та на мес­т­ни­те жи­те­ли през 20 век. В оп­ре­де­ле­ни пе­ри­о­ди от жи­во­та си аз съ­що съм вяр­вал в тях.

В го­ля­ма част те са фор­ми­ра­ни с по­мощ­та на жур­на­лис­ти­те, ко­и­то са им пре­да­ли под­хо­дя­ща за въз­п­ри­е­ма­не фор­ма. Мас­ме­ди­и­те про­дъл­жа­ват „ра­бо­та­та“ по те­зи ле­ген­ди и днес. То­ва оба­че не би­ва да ни пре­чи и да ги виж­да­ме точ­но ка­то…. ле­ген­ди. Те са из­мис­ле­ни раз­ка­зи.

Ис­то­ри­я­та:

През 1990-1991 г. вес­т­ни­ци­те из­вед­нъж се из­пъл­ни­ха с ис­то­рии за стран­ни съ­щес­т­ва, ко­и­то по­чук­ват, ви­ят, раз­мес­т­ват ме­бе­ли – въ­об­ще лу­ду­ват. На­ри­чат ги пол­тър­гейст (poltergeist, от нем­с­ки, „па­кос­т­лив дух“). Не­ряд­ко се из­пис­ва и ка­то пол­тър­гайст.

Вес­т­ник „На­ро­ден глас“ не за­къс­ня­ва да се снаб­ди с по­доб­но дух­че. От­к­ри­ват го жур­на­лис­ти­те Ни­ко­лай Бо­тев Мос­ков, Кольо Стан­чев­с­ки и Ге­ор­ги Пас­ка­лев в пле­вен­с­кия град Пор­дим, в до­ма на ле­ля Ла­за­ри­на.

По-къс­но се обаж­да още един па­кос­т­лив дух – Ки­ки в Ни­ко­ла­е­во, Пле­вен­с­ко, в до­ма на Нан­да Та­баш­ка (виж „Ки­ки в Ни­ко­ла­е­во“ от Ка­ли­на Ра­до­е­ва, НГ, бр. 104 от 24 сеп­тем­в­ри 1991 г.).

Жур­на­лис­ти­те мно­гок­рат­но пъ­ту­ват до там, пра­вят ек­с­пе­ри­мен­ти, ка­то за­пе­чат­ват къ­ща­та и на сут­рин­та виж­дат, че всич­ко е раз­мес­те­но. На Ки­ки се при­пис­ват след­ни­те чер­ти:

По­ре­ди­ца­та заг­лъх­ва с ма­те­ри­а­ла на Ни­ко­лай Бо­тев „Пол­тър­гейст по­рас­на. А ние?“ (НГ, бр. 118 от 25 ок­том­в­ри 1991 г.) Там се ци­ти­ра пис­мо­то на Со­ня Бо­рис­ла­во­ва, ико­но­мист.

Ето как­во пи­ше тя до ре­дак­ци­я­та:

„На 23 сеп­тем­в­ри гру­па слу­жи­тел­ки от ТКЗС в г. Пор­дим по­се­тих­ме къ­ща­та на Ла­за­ри­на Гос­по­ди­но­ва, зна­ей­ки, че пол­тър­гейст от­но­во се е по­я­вил. Лю­бо­пит­с­т­во­то ни бе пре­за­до­во­ле­но, за­що­то ето как­во ви­дях­ме:

Раз­г­ле­дах­ме пър­во при­зем­ния етаж, къ­де­то всич­ко бе в пъ­лен без­по­ря­дък. Га­ра­фа­та с во­да – зад вра­та­та, те­ле­фо­нът – по сре­да­та на ан­т­ре­то с от­во­ре­на слу­шал­ка, а се­шо­а­рът за чи­нии до не­го. В пър­ва­та стая на по­да ле­же­ше ва­за­та, а цве­тя­та, под­ре­де­ни, из­пис­ва­ха рим­с­ко­то чис­ло ХХI…“

Ав­то­рът Ни­ко­лай Бо­тев про­дъл­жа­ва:“ Как­ви ли не „ка­па­ни“ за­ла­гах­ме – зак­люч­вах­ме с ка­ти­на­ри, а клю­чо­ве­те при­би­рах­ме в се­бе си, за­пе­чат­вах­ме вра­ти и про­зор­ци, де­жу­рех­ме на сме­ни но­щем, ви­ках­ме кри­ми­на­лис­ти, пос­ле уче­ни… Всуе! Ус­пях­ме са­мо да за­пи­шем ед­на ка­се­та от на­шия „раз­го­вор“ с пол­тър­гейст чрез по­чук­ва­ния…“

Фак­ти­те:

Ки­ки и дру­ги­те му съб­ра­тя се по­я­вя­ват в пър­ви­те го­ди­ни на де­мок­ра­тич­на­та пре­са, ко­га­то в нея нах­лу­ват ка­то свеж въз­дух но­ви ге­рои, те­ми и пох­ва­ти. Сред тях е вкар­ва­не­то на от­к­ро­ве­но ху­до­жес­т­ве­ни сред­с­т­ва в жур­на­лис­ти­ка­та, как­то и фю­жъ­нът меж­ду факт и из­мис­ли­ца. След ня­кол­ко го­ди­ни те­зи пох­ва­ти ми­на­ват на висш етап, а всич­ки ки­ки­та из­чез­ват. Ос­та­ва оба­че ле­ген­да­та, ко­я­то от­в­ре­ме на вре­ме ни стряс­ка: Ами ако всич­ко е вяр­но!

Обяс­не­ни­е­то:

Въз­мож­но е ле­ген­да­та да тръг­ва от из­к­лю­чи­тел­но по­пу­ляр­ния филм „Пол­тър­гайст“ с про­ду­цент Сти­вън Спил­бърг, ина­че из­вес­тен ре­жисьор на кул­то­ви фил­ми. Твор­ба­та по то­ва вре­ме из­вес­т­на са­мо от ви­де­о­ка­се­ти на чер­ния па­зар.

Чи­та­тел­с­ка­та ау­ди­то­рия е жад­на за не­ве­ро­ят­ни ис­то­рии. Ви­на­ги се на­ми­рат хо­ра, ко­и­то им я да­ват. Все пак те­зи ма­те­ри­а­ли се пуб­ли­ку­ват ви­на­ги на вът­реш­на стра­ни­ца, ня­къ­де до­лу.

Па­ра­на­уч­ни­те обяс­не­ния за скри­ти­те енер­гии, за не­ви­ди­ма­та част от би­ти­е­то ни и про­чие вна­сят не­об­хо­ди­ма­та се­ри­оз­ност в те­ма­та. Все пак по­ве­че­то се­ри­оз­но мис­ле­щи хо­ра зна­ят, че поч­ти ни­що не зна­ят. Ки­ки без съм­не­ние е ог­ле­дал­ни­ят об­раз на ма­со­вия чи­та­тел – скрит, па­кос­т­лив, но до­бър.

5 коментара към “Градски легенди: Полтъргайстът Кики – една поредица на Цветан С. Тодоров

  1. Здравеи те аз см от Плодив мнозина не вярват в потергаиси или духове незнам как да ги наричам но аз см свидетел на една случка.Не си спомням точната дата беше 2001г с жена ми си легнах ме и си говорихме жената с изплашен каза под леглото има нещо аз и одврнах ти луда ли си а тя пак сериозно ти казвам нещо ме одари от доло аз пак нещо си въобразяваш както изрекаж това нещо ме удари чак ме повдигна от леглото жена ми каза видя ли сега.Аз се оплаших чудех се какво да направя не исках да изплаша жената казах че аз го правя но тя ме виждаше целия неможех да е излъжа тогава и казах заспиваи нямя нищо и се обрнах от страх от неизвесното не помрдвах а да не говорим да погледна под спалнята така сме заспали,на сутринта обрнах цялата спалня не намерих никакви следи до ден днешен не знам какво беше това ако някои знае нещо за тези аномали нека да ми пише не см казвал на никои да не се базикат с мен а незнам дали ще ми повярват ако някои е имал подобно преживявания нека да пише svetloie@abv.bg благодаря ви

    Харесвам

  2. Светльо, че вие много сте се изплашили щом сте си заспали без да погледнете под спалнята?? А като те приспа жена ти, някой през ноща, не излезе ли из под леглото и да си замине за вкъщи… Я вземи я попитай! То е минало давност вече!

    Харесвам

  3. това е истина .в дома на мои роднини станах свидетел.,имах възможнocт да наблюдавам събитията лично.освен местенето на предмети братовчедката ми пишеше текстове на странен език и рисуваше странни рисунки

    Харесвам

  4. Това е действителен случай. Случи се това лято. Бяхме аз една моя приятелка и две момчета. Решихме да викаме Дама Пика, повярвайте ми, по-голяма простотия не съм правила. Събрахме се в кръг и запалихме огън (малък няма да правим пожар, все пак..) поставихме картата Дама Пика и до нея огледало. Всеки държеше по една икона (уж да ни пази, ама без успех…) и започнахме да я призоваваме. Изведнъж огъня угасна и покрай нас мина сянка. Огледалото се пропука. Разпищяхме се и тръгнахме да бягаме. Оттогава не сме ходили на онова място. Звучи почти смешно и невероятно но е истина! МИР ЧОВЕЦИ !!!

    Харесвам

Вашият отговор на Eva Nedialkova Отказ

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.