По­е­тът Дон­чо Ма­джа­ров е лежал в психоболница заради стихове за Тодор Живков. Инженерът е ро­ден на 21 юни 1946 г. в град Угър­чин, Ло­веш­ка об­ласт.За­вър­шил е ТМЕТ – Ло­веч и ВМЕИ Габ­ро­во. Член е на дру­жес­т­во­то на пи­са­те­ли­те в Ло­веч. За­поч­ва да пи­ше сти­хот­во­ре­ния още ка­то уче­ник. Не­го­ви твор­би са пуб­ли­ку­ва­ни в цен­т­рал­ния и мес­т­ния пе­чат.

„Свин­с­ки грип“ е три­де­сет и шес­та­та му пе­чат­на кни­га.

Дон­чо Ма­джа­ров е по­ет на чо­веш­ка­та бол­ка. Не­го­ва­та по­е­зия от­ра­зя­ва нес­по­кой­ния жи­вот на на­ше­то съв­ре­мен­но об­щес­т­во, с не­го­ви­те тре­во­ги и бол­ки, с не­го­ви­те на­деж­ди… Не­го­ви­те сти­хот­во­ре­ния не са из­мис­ле­ни и наг­ла­се­ни. Вся­ко от тях но­си от­пе­ча­тъ­ка на оп­ре­де­лен кон­к­ре­тен по­вод, на оп­ре­де­ле­но съ­би­тие от мно­го­об­раз­ния об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки жи­вот и е за­ре­де­но с не­под­п­ра­ве­но въл­не­ние. Ав­то­рът ня­ма оп­ре­де­ле­ни те­ми и от­к­лик­ва на всич­ко, ко­е­то е опъ­на­ло най-тън­ка­та стру­на на ду­ша­та му. И то­ва го пра­ви по­ет по приз­ва­ние, за­що­то не­го го въл­ну­ват въп­ро­си­те за доб­ро­то в чо­ве­ка, вя­ра­та че от по­ли­ти­ко-ико­но­ми­чес­кия ха­ос мо­же да се из­ле­зе са­мо в жес­то­ка бит­ка с ал­ч­ност­та, ом­ра­за­та, за­вист­та, лъ­жа­та и де­ма­го­ги­я­та. То­ва е не­го­ва­та ак­ту­ал­на граж­дан­с­ка по­зи­ция, ко­я­то той за­щи­та­ва с все­ки ред от сво­и­те сти­хот­во­ре­ния и епиг­ра­ми.

По­е­тът-са­ти­рик Дон­чо Ма­джа­ров, ко­го­то с пра­во на­ри­чат „Ло­веш­ки­ят Ра­дой Ра­лин“, е ле­жал в ло­веш­ка­та пси­хо-бол­ни­ца през 70-те го­ди­ни на м. в. за сти­хот­во­ре­ние про­тив То­дор Жив­ков. Днес той е ак­ти­вен бо­рец за прев­ръ­ща­не на на­ша­та ро­ди­на в де­мок­ра­тич­на пра­во­ва дър­жа­ва. Той си е ха­ре­сал Бой­ко Бо­ри­сов за ге­рой и сбор­ни­ка си „Мо­я­та из­по­вед“ го пре­дуп­ре­ди, че „Из­бор­на­та да­та наб­ли­жа­ва и все­ки дра­па де­пу­тат да ста­ва, и че пак се чу­ва чер­ве­на гъл­ча­ва, но не­ка Бог… да им про­ща­ва!“ Днес по­е­тът раз­въл­ну­ва­на пи­та: „Да­ли све­тът за бол­ки без­чув­с­т­вен е и глух/, а са­мо но­щем со­ва­та пов­та­ря с прис­мех „чух“?/Ко­га ще за­туп­ти със гняв ни­чие сър­це?/ от туй ко­е­то пи­ша с мо­лив във ръ­це./Да­ли нап­раз­но пи­ша стих след стих/, да­ли не­нуж­ни ис­ти­ни за се­бе си от­к­рих?“

На­и­ме­но­ва­ни­е­то на пос­лед­на­та му сти­хос­бир­ка „Свин­с­ки грип“ е сим­во­лич­на. По­е­тът се пи­та: „Кое на то­зи свят е цен­но и те­жи/ ед­нич­ка ис­ти­на ли или куп лъ­жи?/ Въп­ро­си кол­ко щеш – гре­би ги със ръ­це,/ но от­го­во­рът скрит е в тво­и­те ръ­це!“

Да по­же­ла­ем на по­е­та-са­ти­рик креп­ко зд­ра­ве и но­ви ус­пе­хи в не­го­ва­та бла­го­род­на твор­чес­ка дей­ност.

Инж. Пе­тър Мот­ков