По­не­дел­ни­кът е осо­бе­но ожи­вен в лов­чан­с­ко­то чи­та­ли­ще – ки­пи под­го­тов­ка за праз­ни­ка. Ук­ра­ся­ват ко­ри­до­ри­те с ко­лед­ни клон­ки, във фо­ай­е­тата на вся­ко пи­а­но ня­кой сви­ри, на сце­на­та – съ­що. Пра­ви се и сце­ног­ра­фи­я­та на сце­на­та. За­що­то в чет­вър­тък, 10 де­кем­в­ри, лов­чан­с­ко­то чи­та­ли­ще “На­у­ка“ ще от­п­раз­ну­ва сво­я­та 140-го­диш­ни­на с го­лям праз­ни­чен кон­церт.

В да­леч­ния 1 януари 1870 г. са сло­же­ни ос­но­ви­те на чи­та­лищ­на­та дей­ност.  Днеш­на­та сгра­да е пос­т­ро­е­на през пе­ри­о­да 1904 -1905 г. с да­ре­ни­я­та и лич­ния труд на лов­ча­лии. През  годините, с малки изключения, ин­с­ти­ту­ция се раз­ви­ва ка­то гнез­до на из­кус­т­ва­та и кул­ту­ра­та, та чак до днес.

За праз­ника и дел­ника на чи­та­ли­ще­то раз­го­ва­ря­ме със сек­ре­та­ря Пен­ка Ста­ме­но­ва.

– Как­во ще пред­с­тав­ля­ва кон­цер­тът в чет­вър­тък?

– То­ва е ед­но ши­ро­ко пред­с­та­вя­не на всич­ки на­ши дей­нос­ти, на прин­ци­па от всич­ко по мал­ко, ко­е­то днес ра­бо­тим. Та­ка ще пред­с­та­вим всич­ки­те си дей­нос­ти. За­то­ва не зна­ем точ­но кол­ко вре­ме ще про­дъл­жи про­я­ва­та. Ще зна­ем в пе­тък сут­рин. На сце­на­та ще из­ля­зат де­ца от му­зи­кал­на­та шко­ла, от кук­ле­ния и му­зи­кал­ния те­а­тър, сме­се­ния хор, во­кал­на­та гру­па.

– Кол­ко ос­нов­ни дей­нос­ти раз­ви­ва­те?

– Ос­нов­ни­те дей­нос­ти са му­зи­кал­ни­ят те­а­тър, кук­ле­ни­ят те­а­тър, во­кал­на­та гру­па, ки­тар­ни­ят ор­кес­тър, сме­се­ни­ят хор. Да­но не про­пус­кам не­що. На  са­мия кон­церт ще ни по­мог­нат и от Ду­хо­вия ор­кес­тър. Те ще учас­т­ват в прог­ра­ма­та за­ед­но с на­шия ор­кес­тър.

– Кои ще са во­де­щи на изя­ва­та?

– Во­де­щи са тра­ди­ци­он­ни­те Юли­а­на Близ­на­ко­ва и Сто­ян Ге­ор­ги­ев. Те ос­вен то­ва са и чле­но­ве на чи­та­лищ­но­то нас­то­я­тел­с­т­во. Не знам кое е по-пър­во­то (смее се). На са­мия кон­церт очак­вам в за­ла­та всич­ки хо­ра, чи­я­то съд­ба през го­ди­ни­те и днес е свър­за­на с лов­чан­с­ко­то чи­та­ли­ще.

– А тво­я­та съд­ба как се свър­за с та­зи ин­с­ти­ту­ция?

– Ня­къ­де в края на 1988 г. аз дой­дох ка­то ор­га­ни­за­тор. То­га­ва тук ра­бо­те­ха под ръ­ко­вод­с­т­во­то на сек­ре­та­ря Ги­на Ко­че­ва. Пред­се­да­тел бе­ше пък Ге­ор­ги Кър­лов, след то­ва е д-р Йос­ко Дрен­с­ки.

– А Ли­ли Кра­е­ва как­во ра­бо­те­ше тук?

– Ли­ли бе­ше тук ка­то ди­рек­тор на Му­зи­кал­ния те­а­тър, ко­га­то те дой­до­ха от Дра­ма­тич­ния те­а­тър при нас.

– Как­ви пос­ти­же­ния през пос­лед­ни­те го­ди­ни има­те?

– Най-важ­но­то е, че ус­пях­ме да си на­ме­рим сво­я­та ни­ша в кул­ту­ра­та на Ло­веч, има­ме свое ли­це.  Под­дър­жа­ме му­зи­кал­на­та сла­ва на гра­да, за­ед­но с про­фе­си­о­на­лис­ти­те. Кук­ле­ни­ят и му­зи­кал­ни­ят те­а­тър са важ­на част от дей­ност­та ни. Те си имат сво­я­та пуб­ли­ка, ко­я­то е не по-мал­ко от 20 000 го­диш­но. Ха­рес­ва­ни са, имат ус­пех.

– Кук­ле­ни­ят те­а­тър на­пос­ле­дък мно­го пъ­ту­ва, на­ли?

– Те хо­ди­ха на тур­не­та в Ки­тай, в Ав­с­т­рия, Гер­ма­ния, Тур­ция. Ко­га­то те ха­рес­ват и те ка­нят раз­ни дей­ни им­п­ре­са­риа, та­ка е. Не сме хо­ди­ли на фес­ти­ва­ли, за­що­то те са скъ­па за нас дей­ност. Но яв­но има­ме сво­я­та пуб­ли­ка нав­ся­къ­де.

– Има­ше един пе­ри­од, ко­га­то гле­дах­те пче­ли, ко­ше­ри, мед. Ми­на­ха ли те­зи вре­ме­на?

– То­ва бе­ше в кри­за­та през 1996 и 7-ма го­ди­на. Ние бях­ме на об­щин­с­ка из­д­ръж­ка и бе­ше мно­го труд­но вре­ме. Пра­вех­ме го с цел да се из­дър­жа­ме и да не зак­ри­ва­ме ос­нов­ни­те си дей­нос­ти. Но чест пра­ви на об­щи­на Ло­веч, че то­га­ва не зак­ри чи­та­ли­ща­та си. Всич­ки чи­та­ли­ща в об­щи­на­та оживяха и днес съ­щес­ту­ват. Плю­сът на она­зи дей­ност бе­ше, че за­па­зих­ме хо­ра­та, ко­и­то днес се раз­ви­ват ус­пеш­но.

– Кол­ко ду­ши ра­бо­тят в чи­та­ли­ще­то?

– На щат са 36 ду­ши, но има и ху­до­жес­т­ве­ни ръ­ко­во­ди­те­ли на хо­но­рар.

– Как е ма­те­ри­ал­на­та ба­за на чи­та­ли­ще­то?

– Ре­мон­ти­рах­ме през пос­лед­ни­те го­ди­ни поч­ти всич­ки по­ме­ще­ния. Ос­та­на­ха са­мо гримьор­ни­те, но и тех­ни­ят ред ще дой­де. Имах­ме ед­на по-мал­ка за­ла на вто­рия етаж, ко­я­то я мо­дер­ни­зи­рах­ме и въ­ве­дох­ме в ек­с­п­ло­а­та­ция. За цел­та из­пол­з­вах­ме ед­на до­пъл­ва­ща суб­си­дия от ми­нис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та и мал­ко об­щин­с­ка по­мощ. Пос­лед­но ос­ве­жих­ме фо­а­йе­та­та. Въ­об­ще вся­ка го­ди­на пра­вим по не­що.

– Кои са ва­ши­те пар­т­ньо­ри в дей­ност­та?

– Всич­ки, ние ра­бо­тим с ши­рок кръг от ор­га­ни­за­ции. За об­щи не­ща кон­так­ту­ва­ме с всич­ки. Труд­но ми е да из­ве­да ня­кой пред дру­ги­те.

– Пра­ви впе­чат­ле­ние, че ня­кои ме­се­ци има­те  дос­та заг­ла­вия на гос­ту­ва­щи пос­та­нов­ки, ка­то че ли кон­ку­ри­ра­те Дра­ма­тич­ния те­а­тър.

– Ед­ва ли, не пра­вя та­ка­ва ста­тис­ти­ка. Но ние сме се на­со­чи­ли глав­но към дет­с­ка­та пуб­ли­ка. Пък и през пос­лед­ни­те две го­ди­ни, от­как­то сме пак в кри­за, со­фийс­ки­те пос­та­нов­ки труд­но из­ли­зат из­вън соб­с­т­ве­ни­те си те­ат­ри.

– Дру­го как­во?

– Ка­ня още вед­нъж всич­ки на кон­цер­та в чет­вър­тък….

Ин­тер­вю на Цве­тан То­до­ров