Нам­ра­зих та­зи ду­ма – ина­че, мно­гоз­вуч­на с ин­те­рес­на му­зи­кал­на ин­то­на­ция на раз­лич­ни срич­ки, глас­ни и съг­лас­ни. Ста­ва ду­ма  за “ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та” и нейното без­раз­бор­но­ при­ло­же­ние към учи­тел­ска­та стач­ка.

В реч­ни­ка за чуж­ди ду­ми е обяс­не­на ка­то “раз­де­ле­ние, раз­чле­не­ние и пре­ми­на­ва­не от ед­но­род­но­то към раз­но­род­но­то”. Съ­дър­жа­ни­е­то  на тер­ми­на е под­хо­дя­що за раз­ла­га­не на стач­но­то дви­же­ние, за  да из­лязат учи­те­ли­те ви­нов­ни, че си тър­сят пра­ва­та. Про­дъл­же­ни­е­то на пре­во­да уточнява,  че то­ва е ус­лож­не­ние на проб­ле­ми­те. Та­ка че все още ни­кой не знае как ще се “ус­лож­ни” учи­тел­ския въп­рос в близ­ко­то бъ­де­ще.

Тер­ми­нът “дифе­рен­циа­ция” бих при­ел по-спо­кой­но и нор­мал­но, ако има­ше на­ци­о­нал­на ме­то­ди­ка и стра­те­гия за при­ло­же­ни­е­то му  във всич­ки сфе­ри на  жи­во­та, в ра­бо­та­та на спе­ци­а­лис­ти­те  и ар­ми­я­та, при знай­ни и нез­най­ни слу­жи­те­ли. Мно­го жес­то­ко и не­е­тич­но е в рам­ки­те на ед­но уч­реж­де­ние да се ка­те­го­ри­зи­рат хо­ра­та ка­то “ка­дър­ни” и “не­ка­дър­ни”.

Не мо­га да при­е­ма се­ри­оз­но съ­що и раз­лич­ни­те из­каз­ва­ни­я­ на прос­то­лю­ди­е­то спря­мо пе­да­го­зи­те. Ако те­зи хо­ра ис­кат да на­ме­рят оп­рав­да­ние за ро­ди­тел­ски­те си про­пус­ки, то­ва е друг въп­рос. Ни­ма ние, пе­да­го­зи­те, не мо­жем да се из­ка­жем сре­щу те­зи “у­чи­те­ли” на учи­те­ли­те. Ни­ма не бих­ме мог­ли да ги по­у­чим как да ра­бо­тят, как да уп­лът­ня­ват ра­бот­но­то си вре­ме и най-важ­но­то как­ва зап­ла­та е под­хо­дя­ща за тях. По-­кул­тур­ни сме от тях и ня­ма да го нап­ра­вим, за да не се пре­вър­не то­ва се­ри­оз­но де­ло в дрън­ка­ни­ци меж­ду пред­ста­ви­те­ли­те на раз­лич­ни об­щес­тве­ни кас­ти. Ис­ка ми се да до­ба­вя и “кла­си”, но ме е страх да не ме об­ви­ни ня­кой фи­ло­соф в не­точ­на­та упот­ре­ба на то­зи тер­мин. Пък и мно­го от­дав­на съм дър­жал из­пит по ди­а­мат (диалектически материализъм – бел. ред.).

Дру­го не­що? Питат, как щя­ла да за­вър­ши учеб­на­та го­ди­на, ако стач­ка­та про­дъл­жи? Ще ви кажа как – успешно! Как­то завършваше в близ­ко­то ми­на­ло – винаги ус­пеш­но. Не си ли спом­нят чи­та­те­ли­те на вес­тни­ка,­ че при социализма в на­ча­ло­то и в края на вся­ка учеб­на­та го­ди­на има­ше ед­но­ме­сеч­ни уче­ни­чес­ки бри­га­ди в сел­ско­то сто­панство. Тогава ни­кой не про­тес­ти­ра­ше. Учеб­ни­ят про­цес ре­ал­но за­поч­ва­ше след есен­ни­те бри­га­ди­. Учи­телство­то ни има го­лям опит в то­ва от­но­ше­ние и не се опа­ся­вам от про­вал.

Затова под­кре­пям ко­ле­ги­те си. Те пра­вил­но са пре­цени­ли ка­къв тряб­ва да бъ­де тех­ният ек­зис­тенц- ми­ни­мум. Ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та  мо­же да се по­лу­чи по-­къс­но. Же­ла­е­щи­те да по­ви­шат зап­ла­ти­те си по този начин да  взе­мат ус­пеш­но до­пъл­ни­тел­ни из­пи­ти, до­каз­ва­щи и по­ви­ша­ва­щи ква­ли­фи­ка­ци­я­та им. Та­ка е по-­чес­тно. Ня­ма да има про­тес­ти­ра­щи. Ня­ма да има и из­лиш­ни нап­ре­же­ния, раз­сей­ва­щи тру­до­ви­те ко­лек­ти­ви от пря­ка­та им дей­ност.

 

Кра­си­мир Ан­дре­ев, у­чи­тел-пен­си­о­нер