Чо­век мо­же да се из­не­на­да, ко­га­то си да­де смет­ка кол­ко мно­го преч­ки има пред не­го, ако ис­ка да знае как­во вър­ши власт­та. Но не би­ва да се стра­ху­ва­ме да пи­та­ме – са­мо ин­фор­ми­ра­ни­ят чо­век мо­же да нап­ра­ви пра­ви­лен из­вод.

То­ва, ко­е­то власт­та са­ма пре­дос­та­вя ка­то ин­фор­ма­ция, в мно­го слу­чаи е не­за­до­во­ли­тел­но, до­ри заб­луж­да­ва­що. Има го­ля­ма про­паст меж­ду дек­ла­ри­ра­на­та на ду­ми проз­рач­ност и дейс­т­ви­тел­на­та проз­рач­ност. Власт­та е осо­бе­но чув­с­т­ви­тел­на на те­ма па­ри – кол­ко, къ­де и за­що ги е по­хар­чи­ла. Най-чес­то спо­ред нея хо­ра­та не би­ва да зна­ят как се хар­чат па­ри­те. Ни­що, че за­ко­нът каз­ва точ­но об­рат­но­то. За­що­то ве­че се­дем го­ди­ни действа За­конът за дос­тъп до об­щес­т­ве­на ин­фор­ма­ция.

При пър­вия опит да по­лу­ча пуб­лич­на ин­фор­ма­ция по ЗДОИ, се по­я­ви­ха хо­ра и ин­с­ти­ту­ции, ко­и­то са ка­те­го­рич­но про­тив.

За­то­ва счи­там, че 28 сеп­тем­в­ри е ва­жен ден – Меж­ду­на­ро­ден ден на пра­во­то да знам. За­то­ва ро­ля­та на ед­на неп­ра­ви­тел­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция ка­то Прог­ра­ма Дос­тъп до Ин­фор­ма­ция, под­по­мог­на­та от Ин­с­ти­тут От­во­ре­но об­щес­т­во и дру­ги, вър­шат из­к­лю­чи­тел­но по­лез­на ра­бо­та.

На­ча­ло­то на дей­ност­та в Ло­веч е пос­та­ве­но пре­ди де­сет го­ди­ни, ко­о­р­ди­на­тор ста­ва жур­на­лис­т­ка­та Сте­ла Бо­че­ва. Прог­ра­ма­та има ко­о­р­ди­на­то­ри и във всич­ки об­лас­т­ни цен­т­ро­ве. В сай­та http://www.aip-bg.org мо­жеш да про­че­теш с как­ви проб­ле­ми и как­ви по­бе­ди са от­бе­ля­за­ни.

Прог­ра­мата из­да­ва и дос­та се­ри­о­з­на по­ре­ди­ца от кни­ги и по­ма­га­ла, ко­и­то прос­ле­дя­ват съ­деб­ни­те де­ла по ЗДОИ. Не­о­т­дав­на из­ле­зе и кни­га­та “Проз­рач­ност и Мъл­ча­ние” – про­у­ч­ва­не на за­ко­ни­те и прак­ти­ки­те за дос­тъп­ до ин­фор­ма­ция в 14 стра­ни по све­та. Бъл­гар­ски партньо­ри в та­зи ини­ци­а­ти­ва са Гер­га­на Жу­ле­ва, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор, и Ни­ко­лай Ма­ре­ков от ПДИ.

Из­с­лед­ва­не­то ка­те­го­рич­но со­чи, че ин­с­ти­ту­ци­и­те от­го­ва­рят на за­я­в­ле­ния по-чес­то в стра­ни, ко­и­то имат за­кон за ин­фор­ма­ция. В съ­що­то вре­ме мъл­ча­ли­ви­те от­ка­зи все още са се­ри­о­зен проб­лем. Ин­те­рес­но е зак­лю­че­нието, че в стра­ни­те в пре­ход се пре­дос­та­вя по­ве­че ин­фор­ма­ция, от­кол­ко­то в ста­ри­те де­мок­ра­ции. Та­ка пуб­лич­ни­те ин­с­ти­ту­ции в Ар­ме­ния, Бъл­га­рия, Пе­ру, Мек­си­ко и Ру­мъ­ния са да­ли по­ве­че от­го­во­ри, от­кол­ко­то в Ис­па­ния и Фран­ция. То­ва оба­че се обяс­ня­ва с прос­тия факт, че в раз­ви­ти­те де­мок­ра­ции по­ве­чето ин­фор­ма­ция е ка­че­на в ин­тер­нет и прос­то не се на­ла­га да се пи­та. Тряб­ва да се ра­бо­ти точ­но в та­зи по­со­ка – все по-го­ля­ма проз­рач­ност и пуб­лич­ност на власт­та.