Макар да минаха вече десетина години, събитията около т. нар. “превземане на митрополията” чак сега започнаха да се изясняват. След първоначалното “шоково” разкритие, че Стефан Мирославов -Крушата е участвал в начинанието, започнаха да се чуват и други гласове.
В средата на август НГ даде думата на нашия съгражданин Илия Узунов. Спомените допълни и протойерей Иван Наги Шишков. Редакцията е готова да даде думата и на други участници в църковната криза.
Искам да добавя някои подробности във връзка със статията “Няма разкол, а изкуствено предизвикана църковна криза” на Илия Узунов, публикувана в НГ в бр. 62 от 16.08.2007 г.
Като Епархийски съветник по онова време (средата на 90-те – б.р.) бях уведомен от г-н Кирил Льосков – секретар на “Св. Ловчанска Митрополия”, че дядо Григорий е отстранен от длъжността на Ловчански митрополит. На негово място за Временно управляващ в Епархията е определен Врачанският митрополит Калиник.
Представителите на т. нар. “Алтернативен синод”, в лицето на свещениците Анатоли Балачев и Камен Бараков от София, изпратиха петима охранители. Те изолираха дядо Григорий от административната част на Митрополията, поставяйки го под охрана на вторият етаж.
По това време Кирил Льосков, като дългогодишен служител и близък с Негово Светейшество Патриарх Максим, се ползваше с пълното доверие на дядо Григорий, но за съжаление, нееднократно беше спекулирал с него.
Със своето пренебрежително и арогантно държание към свещенството и миряните, той беше настроил голяма част от тях против себе си. За това първото и основно наше искане към Временно управляващ Епархията беше: Кирил Льосков и свещеник Тодор Каменов – председател на катедралният храм “Св. Троица”, с когото бяха в комбина, да бъдат отстранени от заеманите от тях длъжности.
Разбирайки новата ситуация, Кирил Льосков, който в момента се вживяваше в ролята на основен двигател на преобразованията в Епархията, направи напълно обратен завой. Той организира повторно превземане на Митрополията и връщането на дядо Григорий на власт. За целта една събота той свиква разширено събрание в Чекотинския манастир – Ботевградско, намиращ се на 100 км от Ловеч. По този начин ние бяхме отстранени от града.
Използвайки повода, че на другия ден имаше сватба, късно вечерта той напусна манастира. Пътьом към Ловеч, се възползва от услугите на 8-10 “верни, вярващи християни” от помашкото с. Кирчево и наново щурмува църквата. Старата охрана бива отстранена, “подобаващо посъветвана”, натоварена в една кола и изхвърлена в канавките на разклона за с. Микре.
Възползвайки се от напредналата възраст и старческа немощ на дядо Григорий, Льосков, като секретар на митрополията, взе от негово име еднолично да се разпорежда и управлява цялата ловешка епархия. Това продължи до блажената кончина на дядото в края на 1999 г.
Протойерей Иван Наги Шишков
