Управлението на кмета Минчо Казанджиев, наричан галено от населението “Празников”, ще се запомни с невиждан възход на тържествата. За четири години градът преживя незапомнени празници, концерти, шоута по площади, по мостове и между крепостните зъбери на “Хисаря”. Без да обявява преди 4 години в предизборната си програма този “благодат”, него явно го влече повече към спектакъла, а не към икономиката. Защото когато спечели поста в балотаж с Богомил Караджов (сега негов зам.-кмет), той обещаваше съвсем други неща. Обещаваше заводи (пълен провал претърпя рекламираният от в. “Ловеч прес” завод за фойерверки в Казачево), обещаваше отваряне на градските Хали (все още паметник на разрухата), обещаваше отваряне на висше учебно заведение (уви!) и най-вече обещаваше нови работни места.
Е, в тези нещица не успя.
Обаче успя да уреди безплатни рок-концерти за ловчалии, както и да спретне безброй празненства и кръшни хора. Успя и да закрие, да слее и намали ловешките училища и детски градини.
Поне откри супермаркета “Билла” – събитието на живота му, както сам призна. Защото ако и това го нямаше, за какво да се хване човек? Не бива да бъдем черногледи.
Има обаче една смущаваща закономерност. Почти няма кметско начинание, което да не е съпроводено от скандал. Не просто от вестникарска публикация, а от голям обществен скандал, обикновено стигащ до съда. Което означава, че кметът работи на ръба на закона, пък и не само там.
Продажбата на градския ГУМ на “Ловеч пропъртис мениджмънт” протече с грандиозен скандал в Общинския съвет. Чуха се закани за разваляне на договори и за отнемане на правомощия на нотариус Цветослав Лазаров. В крайна сметка стана ясно, че по време на продажбата са “изчезнали” 2 дка търговска площ, която после чинно бе платена от новите собственици.
Асфалтирането на градските улици се проточи толкова дълго, че вече забравихме кога е започнало. Успоредно с това вървеше “ремонтът на ремонта”, после се застъпи с нова поръчка… Няма кой да каже колко пари отидоха на вятъра, останаха само въпросите на гражданите. Те с недоумение гледаха как се асфалтира нощем и по време на дъжд. Да не забравяме, че самата поръчка също стартира със съдебно оспорване на конкурса, спечелен от пловдивчани. В крайна сметка съдът даде право на общината.
Депото за твърди отпадъци, погълнало милиони досега, все още е в сферата на мъглявото бъдеще. Обещаваха още закупуване на завод за преработка на отпадъци, както и откриване на бюро в Брюксел… Нейсе.
Най-важното: Ловеч продължава да е беден град, с ниска покупателна способност на населението, с все по-малко консумация на ток, вода и хляб. Което пък вдига цените.
Защо е така?
В наша анкета (виж бр. 59) ловчалии считат, че общинските съветници в голямата си част защитават мафиотски интереси, прокарват личните си амбиции пред тези на обществото. Купуват се не само гласове на общински съветници, търгуват се медии, творци, интелигенция. Как ли? С раздаване на безпринципни поръчки, откупки, награди, реклами, разрешения, конкурси с предварително определени печеливши.
Нито веднъж кмет или общинското ръководство не даде нито един знак, че води борба срещу корупцията. Напротив, излизаха с твърдения, че в общината условия за корупция няма. Но не те трябва да твърдят това, а независимите институции. И по-добре е гражданите така да мислят, но не би…
Под кметския нос общинският председател Милко Недялков завъртя най-”законното” източване на общински пари към частен вестник. Но кметът мълчаливо го подкрепя, вместо да тропне по масата: Баста!
Проверка на НГ стигна до тревожния факт, че част от червените селски кметове (чрез фирми на роднини) се занимават с дърводобив. Това по-късно бе признато и от зам.- областния управител Стойно Стойнов. Обаче по-нататъшни действия не последваха. Единственият, спрямо който законът бе по-строг, се оказа кметът на Евророма. В крайна сметка сме принудени да кажем – няма корупция сред червените, има само сред чуждите.
Несъпротивата на корупцията върви с други пропуски. Пренебрегват се екологичните проблеми, жуми се пред дебнещата заплаха от воден режим, който това лято се оказа реален факт за редица села. Това са горещи проблеми, които чакат решение. Това, че Покритият мост нощем свети, е добре.
Но не грее.
Още през 2004 г. (виж “Празничният кмет е далеч от заявените генерални цели” в бр. 72), ние предсказахме, че това ще е един “празничен” и непредсказуем кмет. Поради неясната, дори объркана позиция на Минчо Казанджиев, управлението му е подложено на перманентни критики. Нападките вървят от две страни – и от ляво, и от дясно. Всъщност кметът е объркан точно толкова, колкото и БСП като цяло. Нищо чудно, че се харесват.
Отляво го критикуват старите комунисти, разочарованите социалисти, които се завръщат в БКП, както и “атакисти” и прочие радетели за социална и расова справедливост по време на изграждането на капитализма.
Отдясно пък бяха онези, които не са съгласни с популистката уравниловка, с липсата на мащабни инвестиции, с потискането на личната инициатива, с толерирането на послушковците и спирането на естествения стремеж към просперитет.
Какво означава това?
Ето пример. Може ли Минчо да обясни на прост език защо толерира един и премълчава друг? Например защо построяването на един супермаркет да е “наша гордост”, а на друг да не е? Нали и двете мероприятия са частна инициатива?
Защо изграждането на един частен хотел да е гордост за кметската управа, а на друг хотел – не? Не са ли и двата хотела частни?
Защо една медия е привилегирована от общината толкова, та чак да се слива с нея, а другите не са? Нали са все частни медии?
Или някои са “по-частни”?
Ако Казанджиев отговори логично и публично на тези въпроси, ще призная, че е кмет на всички. Засега той се доказва като кмет, обслужващ тесен кръг богаташи, приспособленци и некадърници.
Навярно има и други доволни от Минчо Казанджиев.
Червената централа в София била доволна от него, изтече съобщение преди два месеца. Що не си го изтеглят там?
Не, и в Ловеч червените са доволни и го издигат за втори мандат, съобщават местните социалисти. Ами да бяха поне казали от какво са доволни. Дали са се увеличили привържениците на БСП, или пък ловешките пенсионери живеят по-добре от другите? Или е по-голям кръгът от общински храненици?
Доволни са и онези, които закупиха евтино някое и друго апетитно парче от общинските и държавните имоти в града, например за 35 лв./кв. м в центъра на града. Част от случаите могат да се видят в публикации на НГ.
Ще припомним само как “законно” бе подкрепен Николай Недков, зам.-председател на Общинския съвет, който не е собственик, а само управляващ на ресторант “Национал”. Понеже Недков и в момента съди НГ за публикациите, ще посочим какво бе установено по безспорен начин в съдебно заседание.
Само за шест месеца кметът Минчо Казанджиев е разрешил на ресторанта да работи с удължено работно време до 2 ч след полунощ цели 22 пъти?! Това е почти всяка съботна вечер. Неслучайно адвокат Александър Кашъмов по време да съдебно заседание зададе на кмета въпрос: “Тези разрешения практика ли са за общината или са изключение?”
Кметът не отговори. Извъртя, че когато няма причина да забрани удълженото работно време, той го разрешава… Знаете ли какво е “причина да се забрани удължено работно време”? Ами кметът да е санкционирал заведението. Излиза, че защото не го е санкционирал, затова му разрешава!
Нужен ли е друг пример за толериране? Използва се една калпава Общинска наредба №1 за опазване на обществения ред. Приета под председателството на Милко Недялков, нейните точки взаимно си противоречат и позволяват “торпелиране” на спокойствието на гражданите. Практикувана по този начин от кмета, тя очебийно се превръща в наредба за “нарушаване на обществения ред”?!
Абе, защо просто не я преработите тази наредба?
И нима трябва за всяка критична публикация да влизаме в съда, за да установи по безспорен начин, че общината практикува безпринципното толериране на определени фирми и личности?
И това не е единствен случай.
Цветан
Тодоров
Какви качества притежава кмета Минчо Казанджиев?
Положителни:
Контактен
Народен тип поведение
Склонен да изслушва
Услужлив
Приветлив
Не отказва да се яви на празник
Отрицателни:
Зависим в решенията си
Услужлив до недопустимо
Прекалена показност
Съмнения за корупция
Липса на екипност
Нежелание за прозрачност
