Град­с­ки­те ле­ген­ди са стран­на сме­си­ца на ис­тин­с­ки фак­ти с от­к­ро­ве­ни из­мис­ли­ци, но ро­де­ни в епо­ха­та на мас­ме­ди­и­те. За раз­ли­ка от фол­к­лор­ни­те ле­ген­ди, в ко­и­то днес мал­ци­на вяр­ват, град­с­ки­те ле­ген­ди са из­к­лю­чи­тел­но ус­той­чи­ви, за­що­то зву­чат ка­то ис­ти­на. Впро­чем, за по­ве­че­то хо­ра те са ис­ти­на.

Ло­веш­ки­те град­с­ки ле­ген­ди съ­че­та­ват спе­ци­фич­ни­те осо­бе­нос­ти от пси­хо­ис­то­ри­я­та на мес­т­ни­те жи­те­ли през 20 век. В оп­ре­де­ле­ни пе­ри­о­ди от жи­во­та си аз съ­що съм вяр­вал в тях.

В го­ля­ма част те са фор­ми­ра­ни с по­мощ­та на жур­на­лис­ти­те, ко­и­то са им пре­да­ли под­хо­дя­ща за въз­п­ри­е­ма­не фор­ма. Мас­ме­ди­и­те про­дъл­жа­ват „ра­бо­та­та“ по те­зи ле­ген­ди и днес. То­ва оба­че не би­ва да ни пре­чи и да ги виж­да­ме точ­но ка­то…. ле­ген­ди. Те са из­мис­ле­ни раз­ка­зи.

Впрочем, публикуваната по-горе снимка е откровен монтаж чрез фотошоп. Не случайно тя е единствената, която се тиражира в интернет. Защото  най-първите  снимки, още в строеж, показват днешния паметник.

Ис­то­ри­я­та:

Бях уче­ник в де­се­ти клас в Ма­те­ма­ти­чес­ка­та гим­на­зия в Ло­веч, то­ва е ня­къ­де през 1972-1973 г. Доб­ре си спом­ням как в ед­но го­ля­мо меж­ду­ча­сие плъз­на стра­нен слух. Ви­ди­те ли, през нощ­та влас­ти­те са преп­ра­ви­ли па­мет­ни­ка на Лев­с­ки, кой­то се из­ви­ся­ва над Ва­ро­ша. Виж ти, преп­ра­ви­ли па­мет­ни­ка?!

– На­ли зна­еш как бе­ше ръ­ка­та му? – пи­тат ме съ­у­че­ни­ци­те.

– Как?

– Ами со­че­ше ей-та­ка, нап­ред, към бъ­де­ще­то.

– Да, бе. Вяр­но! Е, и как­во?

– През нощ­та са я сва­ли­ли..

– Сва­ли­ли са па­мет­ни­ка?

– Не, са­мо ръ­ка­та му

– Ами?

– Да. Хо­ра­та за­поч­на­ли да го­во­рят, че ав­то­рът на­роч­но е нап­ра­вил та­ка ръ­ка­та на Апос­то­ла. Един вид – вие ме пре­да­дох­те. И се­га са го преп­ра­ви­ли. За ед­на нощ!

Хук­нах­ме вед­на­га към Пок­ри­тия мост. Вди­га­ме пог­лед на­го­ре към хъл­ма и на­ис­ти­на… па­мет­ни­кът е с две вис­на­ли на­до­лу ръ­це. И по­мен ня­ма от из­дай­ни­чес­кия жест. Преп­ра­ви­ли са го, дя­вол да ги взе­ме! За ед­на нощ!

Фак­ти­те:

Ня­ма за­па­зе­ни фо­тог­ра­фии или дру­ги до­ку­мен­ти, ко­и­то да до­каз­ват вер­ността на та­зи ис­то­рия. Нап­ро­тив, още пър­ва­та сним­ка на па­мет­ни­ка до­каз­ва об­рат­но – той ни­ко­га не е бил с вдиг­на­та нап­ред ръ­ка. Па­мет­ни­кът си е съ­щи­ят и до днес.

Обяс­не­ни­е­то:

На­вяр­но съ­дър­жа под­съз­на­тел­на­та ви­на, ид­ва­ща от дру­га­та ле­ген­да за поп Кръс­тю ка­то пре­да­тел на Лев­с­ки. Тя про­дъл­жа­ва да хвър­ля сян­ка над ловчалии и до днес, въп­ре­ки уси­ли­я­та да се до­ка­же ис­то­ри­чес­ка­та ис­ти­на, че по­път не е пре­да­тел. На­ша­та град­с­ка ле­ген­да го­во­ри за го­тов­ност­та на ма­со­во­то съз­на­ние да при­е­ме вся­ка из­мис­ли­ца за ис­ти­на, сти­га да ро­ви в ня­как­ва ко­лек­тив­на­ ви­на. На три­ма бъл­га­ри ви­на­ги ще се на­ме­ри един пре­да­тел, е дру­го­то обяс­не­ние.

Ле­ген­да­та от­ра­зя­ва и вя­ра­та във все­мо­гъ­щи­е­то на то­га­ваш­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка власт – тя мо­же за ед­на нощ да пре­ра­бо­ти ис­то­ри­чес­ки­те па­мет­ни­ци та­ка, как­то й са удоб­ни. В то­ва виж­дам и ра­бо­те­ща­та енер­гия на ле­ген­да­та. 30 го­ди­ни по-къс­но на­ис­ти­на пре­ра­бо­ти­ха дос­та па­мет­ни­ци. То­зи път но­во­из­лю­пе­ни де­мок­ра­ти нап­ра­во из­х­вър­ли­ха ко­му­нис­ти­чес­ки­те па­мет­ни­ци на бу­ни­ще­то.

(Следва)