Как­во е със­то­я­ни­е­то на ло­веш­кия квар­тал “Мла­дост” (Бабаковец) от гер­ман­с­ка глед­на точ­ка, ста­на яс­но от зак­лю­чи­тел­ния етап на се­ми­нара на те­ма “Бъ­де­ще­то на ев­ро­пейс­кия град” (Ло­веч, 16 и 17 юли). Три ме­се­ца мла­да­та прак­ти­кан­т­ка в об­щи­на Ло­веч Све­ня Йе­гер (уни­вер­си­тет “Ба­у­ха­ус” – Вай­мар, Гер­ма­ния) ра­бо­ти по пи­ло­тен про­ект за квар­та­ла, включ­ващ ан­ке­та, ана­лиз и пре­по­ръ­ки. На пръв пог­лед ни­що но­во не ни съ­об­ща­ва мла­ди­ят спе­ци­а­лист, но на прак­ти­ка то­ва е то­чен и все­об­х­ва­тен пог­лед вър­ху днеш­но­то със­то­я­ние на ло­веш­кия квар­тал.

Пре­ди Све­ня Йе­гер го­во­ри Ман­ф­ред Фра­ас от Дру­жес­т­во­то за жи­лищ­но стро­и­тел­с­т­во в Ер­фурт, кой­то раз­ка­за как вър­ви раз­ру­ша­ва­не­то на ста­ри­те па­нел­ни бло­ко­ве и как се мес­тят на­е­ма­те­ли­те им в дру­ги, за да се за­пъл­нят ос­та­на­ли­те сгра­ди.

От раз­ли­ка­та в соб­с­т­ве­ност­та вър­ху сгра­ди­те и зе­мя­та под нея у нас и в Гер­ма­ния ид­ват глав­ни­те раз­ли­ки и труд­нос­ти. В Гер­ма­ния го­ля­ма­та част от сгра­ди­те са об­щин­с­ки или на ко­о­пе­ра­ции, а жи­те­ли­те им са на­е­ма­те­ли. У нас жи­ли­ща­та са час­т­ни, а зе­мя­та под тях е об­щин­с­ка. Как­то спо­луч­ли­во се из­ра­зи един от учас­т­ни­ци­те в дис­ку­си­я­та, “ние сме ка­то кен­та­вър”. За­то­ва проб­ле­ми­те ни из­г­леж­дат ка­то не­ре­ши­ми.

Има­те ог­ра­ни­че­ни въз­мож­нос­ти за про­ме­ни, приз­на­ва в сво­е­то ек­с­по­зе Све­ня Йе­гер, ко­я­то пре­ди то­ва е ра­бо­ти­ла по сход­ни проб­ле­ми в Сло­ва­кия, а след Ло­веч оти­ва в Ки­тай.

Ог­ра­ни­че­ни­я­та у нас ид­ват от струк­ту­ра­та на соб­с­т­ве­ност­та, как­то и от стро­и­тел­на­та струк­ту­ра (бъл­гар­с­ки­ят стан­дарт е да­леч от гер­ман­с­кия). Наб­лю­да­ва се час­тич­на мо­дер­ни­за­ция на ня­кои жи­ли­ща, обик­но­ве­но там, къ­де­то хо­ра­та са по-бо­га­ти. Лип­с­ват ме­роп­ри­я­тия за об­ла­го­ро­дя­ва­не на окол­на­та сре­да. Съ­щев­ре­мен­но ня­ма ев­ти­ни жи­ли­ща на па­за­ра, по-го­ля­мо е пред­ла­га­не­то на жи­ли­ща, от­кол­ко­то тър­се­не­то.

Наб­лю­да­ва се про­цес на со­ци­ал­но раз­с­ло­я­ва­не, ка­то по-за­мож­ни­те дек­ла­ри­рат, че мис­лят да на­пус­нат квар­та­ла.

Ця­лос­т­ни­ят на­чин на жи­вот в квар­та­ла има нуж­да от мо­дер­ни­за­ция, ня­ма кул­ту­рен жи­вот.

Ос­нов­на за­да­ча си ос­та­ва са­ни­ра­не­то на ста­ри­те па­нел­ни бло­ко­ве, то­ва е пър­вос­те­пе­нен фак­тор в бор­ба­та за ико­но­мия на енер­гия. Бъл­га­рия е на пос­лед­но мяс­то по то­зи по­ка­за­тел в ЕС, да­леч под сред­но­то ни­во .

Квар­та­лът раз­по­ла­га с 3200 жи­ли­ща, има град­с­ки цен­тър със су­пер­мар­кет, 18 мал­ки па­за­ра, ап­те­ка. Раз­по­ла­га с дос­та сво­бод­ни прос­т­ран­с­т­ва меж­ду жи­ли­ща­та, но те не са офор­ме­ни и са неп­рив­ле­ка­тел­ни. На мно­го мес­та има мал­ки къ­то­ве за ся­да­не, ко­и­то под­с­каз­ват не­об­хо­ди­мост­та от цен­т­ро­ве за об­щу­ва­не в сво­бод­но­то вре­ме.

Чис­то­та­та не е на ни­во, кон­тей­не­ри­те и кош­че­та­та чес­то са пъл­ни, мръс­но е. Ло­шо е ор­га­ни­зи­ра­но пар­ки­ра­не­то, има обър­к­ва­ща улич­на мре­жа, къ­де­то труд­но се ори­ен­ти­раш, тро­то­а­ри­те са ряд­кост. За да се спра­вят в то­зи ла­би­ринт, хо­ра­та са проп­ра­ви­ли мал­ки пъ­теч­ки през трев­ни­те пло­щи.

50 пис­ме­ни ан­ке­ти са нап­ра­ве­ни с жи­те­ли­те на квар­та­ла. Те са съ­дър­жа­ли въп­ро­си до­вол­ни ли са, ще се из­на­сят ли, имат ли мо­дер­ни­за­ции, кол­ко са го­ле­ми жи­ли­ща­та им.

Ин­те­рес­но­то е, че по­ве­че­то от тях от­го­ва­рят, че са до­вол­ни от жи­ли­ща­та си. В съ­що­то вре­ме по­соч­ват ка­то свои проб­ле­ми изо­ла­ци­я­та на квар­та­ла и труд­но­то отоп­ля­ва­не на апар­та­мен­ти­те. Из­с­лед­ва­не­то не обяс­ня­ва то­ва про­ти­во­ре­чие. В не­го оба­че мо­же да се ви­ди без­г­ра­нич­но­то, но има­нен­т­но за съв­ре­мен­ни­ка веч­но не­до­вол­с­т­во.

Срав­ни­тел­но по-ло­ша е оцен­ка­та, ко­я­то оби­та­те­ли­те да­ват на сгра­ди­те, на лип­са­та на зе­ле­ни пло­щи, на със­то­я­ни­е­то на об­щи­те по­ме­ще­ния. В съ­що­то вре­ме са до­вол­ни от ком­ши­и­те си. До­вол­ни са и от снаб­дя­ва­не­то.

Мла­де­жи­те са по­со­чи­ли, че ня­ма къ­де да пре­кар­ват смис­ле­но сво­бод­но­то си вре­ме в квар­та­ла.

По-за­мож­ни­те из­рич­но дек­ла­ри­рат, че ис­кат да на­пус­нат квар­та­ла, те ве­че имат по-ви­со­ки изис­к­ва­ния и не­до­вол­с­т­ват от мал­ка­та площ.

В обоб­ще­ни­е­то си Све­ня Йе­гер по­со­чи, че проб­ле­ми има, но има и по­тен­ци­ал за ре­ша­ва­не­то им. Важ­но е от­го­вор­ни­те ин­с­ти­ту­ции да не прес­та­ват да се за­ни­ма­ват с то­зи квар­тал.

На въп­рос как се от­не­со­ха хо­ра­та от квар­та­ла към ан­ке­та­та, Йе­гер ла­ко­нич­но ка­за: Мно­го труд­но бе­ше!

Арх. Сил­вия Сред­ко­ва обе­ща про­ек­тът да про­дъл­жи с из­да­ва­не на бро­шу­ра, с кръг­ла ма­са през про­лет­та. Се­га е важ­но, че се раз­к­ри­ват струк­ту­ри­те и се со­чат по­тен­ци­а­ли­те.

Двуд­нев­ни­ят се­ми­нар в хо­тел “Пре­зи­ди­ум” съб­ра бъл­гар­с­ки и чуж­дес­т­ран­ни ар­хи­тек­ти, стро­и­те­ли и со­ци­ал­ни ра­бот­ни­ци. Той е по про­ек­та “Под­к­ре­па за меж­ду­ре­ги­о­нал­но­то сът­руд­ни­чес­т­во и об­мен на най-доб­ри прак­ти­ки”. Бя­ха из­не­се­ни док­ла­ди­те “Ев­ро­пейс­ки­те гра­до­ве днес” (проф. Макс Уелч-Гер­ра), “Уп­рав­ле­ние на об­що­то раз­ви­тие на гра­да” (д-р Урс Вар­гес), “Раз­ви­тие на град Ер­фурт от 1990 г. до днес”( Ул­рих Рай­хард), “По­ли­ти­ка­та за град­с­ко раз­ви­тие на Ер­фурт 2020” (Крис­тоф Ман­тел), “Оби­та­ва­не­то на град Ер­фурт” (Ман­ф­ред Фра­ас).

Об­щи­ят из­вод, кой­то мо­же да си нап­ра­ви слу­ша­те­лят, е че има­ме мно­го теж­ко ар­хи­тек­тур­но нас­лед­с­т­во от со­ци­а­лиз­ма в край­ни­те жи­лищ­ни квар­та­ли. Въ­веж­да­не­то им в адек­ва­тен со­ци­а­лен и енер­ги­ен ре­жим е ед­на от най-теж­ки­те за­да­чи пред днеш­ни­те ар­хи­тек­ти на Ло­веч.