Какво е състоянието на ловешкия квартал “Младост” (Бабаковец) от германска гледна точка, стана ясно от заключителния етап на семинара на тема “Бъдещето на европейския град” (Ловеч, 16 и 17 юли). Три месеца младата практикантка в община Ловеч Свеня Йегер (университет “Баухаус” – Ваймар, Германия) работи по пилотен проект за квартала, включващ анкета, анализ и препоръки. На пръв поглед нищо ново не ни съобщава младият специалист, но на практика това е точен и всеобхватен поглед върху днешното състояние на ловешкия квартал.
Преди Свеня Йегер говори Манфред Фраас от Дружеството за жилищно строителство в Ерфурт, който разказа как върви разрушаването на старите панелни блокове и как се местят наемателите им в други, за да се запълнят останалите сгради.
От разликата в собствеността върху сградите и земята под нея у нас и в Германия идват главните разлики и трудности. В Германия голямата част от сградите са общински или на кооперации, а жителите им са наематели. У нас жилищата са частни, а земята под тях е общинска. Както сполучливо се изрази един от участниците в дискусията, “ние сме като кентавър”. Затова проблемите ни изглеждат като нерешими.
Имате ограничени възможности за промени, признава в своето експозе Свеня Йегер, която преди това е работила по сходни проблеми в Словакия, а след Ловеч отива в Китай.
Ограниченията у нас идват от структурата на собствеността, както и от строителната структура (българският стандарт е далеч от германския). Наблюдава се частична модернизация на някои жилища, обикновено там, където хората са по-богати. Липсват мероприятия за облагородяване на околната среда. Същевременно няма евтини жилища на пазара, по-голямо е предлагането на жилища, отколкото търсенето.
Наблюдава се процес на социално разслояване, като по-заможните декларират, че мислят да напуснат квартала.
Цялостният начин на живот в квартала има нужда от модернизация, няма културен живот.
Основна задача си остава санирането на старите панелни блокове, това е първостепенен фактор в борбата за икономия на енергия. България е на последно място по този показател в ЕС, далеч под средното ниво .
Кварталът разполага с 3200 жилища, има градски център със супермаркет, 18 малки пазара, аптека. Разполага с доста свободни пространства между жилищата, но те не са оформени и са непривлекателни. На много места има малки кътове за сядане, които подсказват необходимостта от центрове за общуване в свободното време.
Чистотата не е на ниво, контейнерите и кошчетата често са пълни, мръсно е. Лошо е организирано паркирането, има объркваща улична мрежа, където трудно се ориентираш, тротоарите са рядкост. За да се справят в този лабиринт, хората са проправили малки пътечки през тревните площи.
50 писмени анкети са направени с жителите на квартала. Те са съдържали въпроси доволни ли са, ще се изнасят ли, имат ли модернизации, колко са големи жилищата им.
Интересното е, че повечето от тях отговарят, че са доволни от жилищата си. В същото време посочват като свои проблеми изолацията на квартала и трудното отопляване на апартаментите. Изследването не обяснява това противоречие. В него обаче може да се види безграничното, но иманентно за съвременника вечно недоволство.
Сравнително по-лоша е оценката, която обитателите дават на сградите, на липсата на зелени площи, на състоянието на общите помещения. В същото време са доволни от комшиите си. Доволни са и от снабдяването.
Младежите са посочили, че няма къде да прекарват смислено свободното си време в квартала.
По-заможните изрично декларират, че искат да напуснат квартала, те вече имат по-високи изисквания и недоволстват от малката площ.
В обобщението си Свеня Йегер посочи, че проблеми има, но има и потенциал за решаването им. Важно е отговорните институции да не престават да се занимават с този квартал.
На въпрос как се отнесоха хората от квартала към анкетата, Йегер лаконично каза: Много трудно беше!
Арх. Силвия Средкова обеща проектът да продължи с издаване на брошура, с кръгла маса през пролетта. Сега е важно, че се разкриват структурите и се сочат потенциалите.
Двудневният семинар в хотел “Президиум” събра български и чуждестранни архитекти, строители и социални работници. Той е по проекта “Подкрепа за междурегионалното сътрудничество и обмен на най-добри практики”. Бяха изнесени докладите “Европейските градове днес” (проф. Макс Уелч-Герра), “Управление на общото развитие на града” (д-р Урс Варгес), “Развитие на град Ерфурт от 1990 г. до днес”( Улрих Райхард), “Политиката за градско развитие на Ерфурт 2020” (Кристоф Мантел), “Обитаването на град Ерфурт” (Манфред Фраас).
Общият извод, който може да си направи слушателят, е че имаме много тежко архитектурно наследство от социализма в крайните жилищни квартали. Въвеждането им в адекватен социален и енергиен режим е една от най-тежките задачи пред днешните архитекти на Ловеч.
