Не съм врачката на Берлускони, но знам какво ще се случи в в близкото бъдеще. Ето какво:
Трудещи се от цялата страна, докарани с автобуси в столицата, продължават да манифестират пред Минстерския съвет със скандирания: „АЕЦ „Козлодуй“, Брюксел чуй!“. Те носят плакати: „Долу Европа!“ и пеят „Вятър ечи, Балкан стене!“… Начело, с един корем напред, е войводата Каракачанов, който ругае еврокомисарите… След него са хората на Ковачки, покрепяни от мощни пачки. Има ли АЕЦ – и за тях ще има медец…

Редом върви експертът по енергетика Атанас Семов, иначе юрист, винаги готов срещу съответна сума да оглави комитет за спасение на ядрена централа…

След тях – хиляди, маса, народ…

Виждайки този всенароден митинг, отпред излиза президентът Първанов на бял мерцедес и обявява независимост на българската енергетика от европейските бюрократи!

На свой ред премиерът Станишев дава нареждане да бъдат пуснати в експлоатация 3-ти и 4-ти реактор!

И чудото става… Ние доставяме свежи домати, а от братска Русия ни доставят свежо ядрено гориво. Задействат се мегаватите и потокът от електрони потича по далекопроводите. Вече изнасяме ток за Гърция и Турция – цяла България се радва!

Но в Брюксел не се радват. Защото нарушаваме договорите. Ние им казваме да си гледат работата! И те си гледат работата – отрязват ни с милиони евро… Ние им показваме среден пръст!

Брюкселските бюрократи не се обиждат, а взимат червен молив и ни зачеркват от списъка. По най-бюрократичен начин.

Ставаме световна новина – първата страна, задраскана от Евросъюза.

Спират европейските инвестиции, секват еврофондовете, пресъхват заемите от Запада.

Тогава президентът Първанов и премиерът Станишев се превръщат в спасители на потъващия кораб – обръщат рязко държавното кормило в източна посока.

Там са нашите братя, наша кръв и наша плът… Те няма да ни оставят в труден момент, веднага са готови с инвестициите. Газът потича по тръбите като пълноводна река… Потича и петрол, и руски долари…

Европа скърца със зъби и ни въвежда визи. Ние също – за европейци. Русия отменя визите за българи. Ние също – за руснаци.

Българите вече нямат право да работят в Евросъюза. Нашите работници от Испания, Италия и Гърция заминават за Коми. Малко по-студено е, но братската любов топли.

Първанов се целува с Медведев. Ходят на лов – нашият лае като верен палаш и върти опашка. Станишев се целува с Путин и проговаря на майчиния си език, а после забравя български.

Руският език е въведен като задължителен за учениците от четвърти до дванайсети клас.

Приета е поправка на Конституцията, възстановен е отново член 1 и е регламентирана ръководната роля на БСП.

Президентът Първанов става несменяем многомандатник.

Стефан Данаилов тръгва да се снима в „Мосфилм“, а руски писатели правят десант в България. НДК се тресе от изпълнения на военния ансамбъл „Александров“, а руският посланик привиква при себе си опозицията, за да я разпусне.

В петък всички български телевизии стават руски.

На летище „София“ се появява надпис: „Да живее дружбата между двата братски народа!“

В Дома на киното група граждани основават Комитет за защита срещу руските обгазявания. Властта разтуря комитета.

След няколко месеца в университета някакви интелектуалци се записват в Клуб за защита на българската гласност и преустройството.

Уволняват ги.

Обаче идва 10 ноември 2009 г….

Двайсет години по-късно кръгът се затваря.

За да докажем на света, че сме кръгли идиоти!

М. Вешим

(на заем от Стършел)