Ленко Гурков като запазена марка в ловешкия театър

lenko-gurkov Близо 30 години и над 100 роли на ловешка сцена – това е количествената характеристика на изявите на актьора Ленко Гурков. За качеството на неговото изкуството говори номинацията за най-добра мъжка роля за предстоящите национални награди „Икар“, които традиционно се връчват на 27 март.
Има още една добра новина – през месец май той ще отбележи 60-годишен юбилей. Двойният празник ни даде повод да погледнем на неговото творчество под по-обобщен ъгъл, с повече мъдрост и хармония. Така през годините актьорът Ленко Гурков се утвърди като запазена марка за качествата на ловешката актьорска трупа.

– Кои сценични роли останаха като твое дълбоко преживяване през тези близо 30 години на ловешка сцена?
– Не са много, но не са и малко. Дойдох в Ловеч да първи път през сезона 1973/74 г., след кратко отсъствие се върнах отново през 1987 г. Моят герой Велко Кихавицата от „Януари“ на Радичков в постановка на младия Димо Дешев ми е останал добър спомен. След това се заредиха други интересни роли – Васил от „Грехът Златил“ на Маргарита Младенова, при Юлия Огнянова играх Лазар в „Железният светилник“, при Николай Поляков доста съм играл – от „Ловчанският владика“ , през „Погрешен адрес“ до ирландската пиеса „Плейбоят от джендема“. Играл съм Масларски в „Милионерът“ от Йовков, в „На хубавия син Дунав“ и „Професията на г-жа Уорън“ на Бина Харалампиева, при Иван Добчев в „Язът“ и „Одисей пътува за Итака“. Много са…
– А последната роля в „Радост за моето сърце“ по-различна ли е?
– Много различна. За първи път играя такъв материал. Особена драматургия, особен начин на игра искаше и режисьорът Младен Алексиев, който също е номиниран за дебют.
– Какви качества изискваше материалът?
– Младен като млад режисьор превърна репетициите в много лек период, почти като забава. Разбира се, в началото, при всяка нова роля, има съмнения, но тук те минаха бързо. Това беше среща с една модерна драматургия, която рядко се играе.
– Наричат спектакъла „теленовела за камерна сцена“. Защо?
– Защото има много телевизионна техника на сцената, разнообразна визия. Зрителят следи действието и на живо, и на екран. Особена смесица, която режисьорът много умело вплита. Трудното пред нас беше задачата да няма актьорстване, да изхвърлиш т.нар. „лошо актьорстване“. Да има едно естествено поведение, много обрано, пестеливо. На мен като актьор сигурно щеше да ми бъде интересно и едно по-ярко поведение в различните „повторения“ на сцените, но Младен настоя да остане така и мисля, че не сбърка. Резултатът е едно непринудено поведение, почти като в киното.
– Ти си играл и във филми?
– Е, в киното нямам особено присъствие, освен десетина епизодични роли. Снимали са ме както в младите години, така и неотдавна в сериала „Патриархат“. Но, дай Боже, и там да ми се случи нещо хубаво.
– Към кои партньори на сцената имаш особено чувство?
– Незабравим за мене, Бог да го прости, остава колегата Велик Славов. Това е първото име, които ми идва на ум. Имал съм творчески срещи и с Георги Калоянчев, най-вече по време на частен театър „2 и 200“. Видял съм само добро от него, партньорството с Калоянчев е голямо удоволствие и школа. Цялата трупа в Ловеч е много добра, и това е защото работихме с много добри режисьори. Те оставиха следа върху естетиката на актьорската трупа, нещо като запазена марка за Ловеч.
– Ти имаш известен опит и като администратор – и в общината, и като директор на театъра? С какво бяха полезни за теб тези години, или пък са те отдалечавали от актьорството?
– Не са ме отдалечавали, работих като администратор с лекота и с чувство за задължение. Близо четирите години, когато бях директор, се чувствах длъжен да работя за театъра. С помощта на общината стъпихме на добра финансова основа. Имахме успехи с „На хубавия син Дунав“, с „Милионерът“, на Аполония, във Варна и Пловдив. Актрисата Койна Русева взе „Икар“ за ролята си в „Язът“. Днес продължавам да съм в добри отношения с колегите си. Но за тази ми дейност по-добре питай другите, нека те да кажат. За себе си имам едно обяснение. Според Библията човек и човещината му се проверяват чрез власт и пари. Минах успешно през тази проверка.
– Какво значение има днешната ти номинация за „Икар“?
– Надявам се, че номинацията е достойна не само за мен, а и за колегите, защото не съм сам на сцената – играя със Слава Георгиева, Катя Йочева, Цвятко Стоилов, Снежина Зомер и Кристина Иванова. Отделно е номиниран за дебют с „Радост за моето сърце и режисьорът Младен Алексиев, както и сценографът Деница Аргипопулос.
– Има ли някакъв по-специален смисъл за теб тази номинация?
– В сюжета има момент, където моят герой Брайън чака дъщеря си от Австралия. А знаеш, че аз също имам дъщеря в Канада. Така сюжетно ролята ми е особено близка. Знам какво е чакането, какво е изпращането… Има личен привкус за мен тази роля. Освен това през 2009, на 2 май, правя 60 години и номинацията е един добър подарък за мен. Получих много обаждания от колеги и зрители, които ме поздравяват.
Интервю на Цветан Тодоров

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.