Две журналистки, абонати на М-Тел, днес били посрещнати в магазин за телефони в Ловеч с  доста груб тон. Поводът бил, че служителят не успял да върне ресто от сто лева.

Случаят съвпадна с публикация в днешния в. „Новинар“, където писателят Христо Стоянов описва как пред Коледа, пак в Ловеч, пак в същата поредица магазини в центъра на града, попада в странна случка. Виж по-долу двата текста  – от „Новинар“ и от НГ.

Христо Стоянов в Новинар:

Часът е девет и четири минути, градът е Ловеч, магазинът е „Германос”. Отворено ли е, отворено е, отговарят, влизам, питам. Питам нещо просто, като например защо мрежата на „Глобул” прекъсва разговорите или там, както се нарича на комуникационен език, на което съвсем комуникативно момче на около двадесет и три-четири години ми отговаря, че бил прост служител и не му пукало за мрежата на „Глобул”. Отговарям му, че се вижда чий служител е и той ми казва да вървя на майка си в путката…

Той е в работното облекло на „Германос” и отговаря от името на същата фирма. Той е представител на „Германос“ и от неговите уста същият този господин Германос ми казва:

– Иди на майка си в путката…

Мама почина преди седем години… Признавам, че никой до този момент не се е отървал от десен ъперкът след подобно направление, но този път г-н Германос не го получи… Попитах младежа как се казва, но той повторно ме прати да се върна там, откъдето съм дошъл. Излязох, както може да се види от камерите в магазина, на 28 ноември 2008 г.

След пет минути се върнах и помолих колегите му да го извикат да ми се извини. Той излезе от стаята за персонала и… не се извини. Прати ме отново там, където аз упорито отказвах да отида.

В девет часа и тридесет и четири минути вече пусках жалба до отдел жалби на другаря Германос, но той вече втори месец ми казва да ходя на майка си в путката. Въпреки честите ми запитвания и обещания, че ще получа отговор в едномесечен срок. Всеки изминал ден обаче е поредно пращане от страна на фирмата към мен и попътен вятър към на майка ми в…

Защото мълчанието от страна на тая фирма по отношение на жалбата значи само съгласие със служителя. Т. е. думите на служителя са и думи на фирмата.

Само така може да се тълкува пасивността.

Няма да крия, че само за една година аз съм оставил няколко хиляди в тази фирма – закупени телефони, GPS-и, блутути, две модем устройства за интернет и други разни устройства и аксесоари. В момента във фирмата ми стоят около петстотин лева предплатени услуги и аз съм в програмата „Лоялен клиент”, което значи, че нито един път не съм закъснявал от пет години с плащане на сметката.

Може би заради това трябва да отида на майка си в путката и да я обзаведа с телефон от „Германос“. Благодарение на което това момче ще продължи да попържа всеки клиент и да го праща да ме търсят пак на същото място, а „Германос“ ще се съгласява с това и ще потрива паралийски длани.

Дали пък да не Ви сменя, г-н Германос…

Народен глас:

Отказват плащане на сметка в “Хенди” – нямали да върнат?!

Не можете да си платите сметката на телефона, нямам пари да ви върна ресто. Така обслужват в магазин “Хенди”, ако имате евентуално късмет да не се е скапала системата в компютъра за плащане. Уважаемият продавач-консултант, младеж на около 20 г., те отрязва безцеремонно и заявява, че не го интересува. Оказва се, че да си платиш сметката на мобилния в Ловеч е доста голям проблем, както за клиентите, така и за тези, които предлагат услугата.

И докато лафът “Дайте ми точно!” се чува най-често в големите магазини, то в малките и павилионите за вестници те гледат начумерено, ако им изсипеш жълти стотинки. Парадокс, но в павилион за закуски в Ловешко училище, връщат деца с жълти монети. Няма значение, че са за дъвки и близалки. За малкото павилионче това не са пари. Уважаеми, търговци, опомнете си и спрете с този БГ-абсурд или ние ще спрем да ви пълним джобовете!

5 януари 2009