Последните протести показват нещо съществено – има нова обществена сила, организирана чрез интернет и неприемаща съществуващото политическо статукво, включително с опозицията. Ами сега какво ще правим?!
Нищо ново под небето. Младите, които ядоха здрав бой от полицията пред парламента, получиха първото политическо кръщаване. Ще го помнят за цял живот, но така трябва.
Никой няма да те пусне лесно на арената, където всичко от 20 години е поделено. Особено ако идваш от една непозната територия, каквато е интернет. Старите партии, които наблюдаваха събития през прозорците на парламента, мислят горе-долу следното:
„Значи ние ще се борим за имидж и влияние чрез старите традиционни медии, а вие ще се хитрувате и вместо чрез партии, ще се организирате виртуално. Може да се организирате виртуално, но ще ядете бой реално!”
Може би затова полицията подходи към протеста с един обидно стар прийом – внедряване на провокатори, който да  опорочи всичко.
Защото ето какво станало през далечната комунистическа 1964 г.:
„Някъде по Великден из София плъзна слух, че в „Св. Александър Невски” по време на службата нахлули хулигани и се гаврили с Патриарх Кирил, с богомолците и имуществото на храма. Милицията, наредена пред храма, се намесила с голямо закъснение. Общото впечатление бе, че това е била умишлена прококация срещу Църквата” (из книгата „Аз живях социализма”, 2006 г. стр. 93).
Случаят се повтарял няколко поредни години, пише очевидецът Петър Скипп.
Днес виждаме, че подходът още е на въоръжение.
По този начин основните искания на студентските организации, на екологичните групи, на майките с деца и на зърнопроизводителите останаха на заден план. А всичките те искаха да се спазват законите на страната, да се пази бъдещето на нацията, да се гарантира нейното изхранване. Вместо това се внушава, че е опасно да се протестира.
Властта ги разбира тези работи. Пренасочи силата на протеста срещу самите протестиращи чрез провокаторите. После върви се оправяй кой кого първи е ударил. Така се подменя същината на протеста.
Едно нещо обаче властта не разбира. Когато именно тя   нарушава правото ни на нормален живот, когато ни лишават от топлина и хляб, когато след крупни кражби сме лишени от евросубсидии, когато вместо правителството да строи магистрали, ги отлага, тогава как Народът да се запази? Той няма друг изход, освен да протестира. Дали с провокатори, или без – все едно.

Протестите, гледани отвън,     се разбират много ясно и правилно – гражданското неподчинение в България избухна поради калпаво управление на държавата. Както много правилно ни виждат като тоалетната на Европа. Това е! Знам, че боли да ти го казват чуждите, но е факт.
Защото дори да свалим арт-инсталацията на Давид Черни в изложбата „Ентропа” в Брюксел, ние ще си останем тоалетна. Защото колкото и да стои Сергей Станишев в Москва, газ няма.
За това става дума.
А младите тепърва ще извървят своя път към политическо представителство, просто трябва да имаме търпение. Все пак протестиращите са именно онези млади, които са останали в родината, които вярват (макар младенчески наивно), че ще променят нещо. Да им дадем шанс и на тях! Както пенсионерите имат шанс на Бузлуджа, както Маргините в съда, както Маджо в чужбина…Както и ние имаме шанс, да не се отказваме от принципите на демокрацията.

Новините у нас могат да се резюмират с две изречения – „Има закони , но не се спазват” и „Имаме калпави политици, които правят калпави закони, затова трябва да се сменят и двете”. Първото твърдение изисква повече държавност и законност, а второто – нови избори.
Цветан С. Тодоров