Вся­ка го­ди­на ОДК в Ловеч ор­га­ни­зи­ра из­лож­ба на ко­лед­ни кар­тич­ки, в ко­я­то учас­т­ват де­ца от всич­ки учи­ли­ща. Ми­на­ла­та го­ди­на дъ­ще­ря ни Ра­ли­ца Ста­ни­ми­ро­ва Ра­ди­о­но­ва от учи­ли­ще “Проф. Ди­ми­тър Ди­мов” спе­че­ли пър­ва наг­ра­да, та­зи го­ди­на съ­що. Дотук всич­ко е мно­го доб­ре. Де­те­то е щас­т­ли­во и гор­до, ця­ло­то се­мейс­т­во сме до­вол­ни от наг­ра­да­та. Но…

Друго де­те пък спе­че­ли тре­та наг­ра­да на та­зи Ко­ле­да (6-8 год.). То обаче учас­т­ва с кар­тич­ка­та на на­ша­та дъ­ще­ря от ми­на­ла­та го­ди­на. След про­вер­ка раз­б­рах­ме, че дя­до­то на въп­рос­но­то де­тен­це (Ген­ко Пет­ров) е пре­по­да­ва­тел в тех­ни­чес­кия фа­кул­тет и ОДК, къ­де­то се съх­ра­ня­ват старите кар­тич­ки. След­ват въп­ро­си, ко­и­то ис­ка­ме да спо­де­лим:

1. Как да обяс­ним на на­ше­то де­те, че не­го­ва­та кар­тич­ка е от­к­рад­на­та.

2. Как се чув­с­т­ват близ­ки­те на дру­го­то де­тен­це – до­вол­ни ли са от се­бе си?

3. Да­ли ще про­дъл­жат и за­нап­ред в жи­во­та му, да му по­ма­гат по то­зи на­чин, за­що­то в Бъл­га­рия зна­ем, че се ус­пя­ва точ­но та­ка и та­ки­ва хо­ра след вре­ме сто­ят по ви­со­ки­те мес­та!

4. Да­ли на­ше­то де­те ще раз­ви­ва и за­нап­ред твор­чес­ки­те си уме­ния, с же­ла­ни­е­то, с ко­е­то го е пра­ви­ло досе­га?

5. Да­ли хо­ра­та, ко­и­то про­че­тат на­пи­са­но­то, ще раз­бе­рат ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то на дъ­ще­ря ни, както и на се­мейс­т­вото.

Ще спрем до тук. Зна­ем, че дъ­ще­ря ни ни­ко­га ня­ма да от­к­рад­не ни­що от ни­ко­го – ни­то идея, ни­то как­во­то и да би­ло дру­го. И то­ва ни пра­ви гор­ди. По­же­ла­ва­ме го на всич­ки ро­ди­те­ли, ба­би и дя­дов­ци.

Сем. Стоянови: Ис­к­ра Пан­че­ва Сто­я­но­ва и д-р Ста­ни­мир Ра­ди­о­но­в Сто­я­нов.

Редакцията се свърза с директора на ОДК Елка Петрова, тя призна за случая, но отказа коментар.